Петдесет нюанса сиво

Как можех да не мисля? „Ти си просто едно от всичките неща, които иска да притежава, кола например" бърбореше подсъзнанието ми. О, защо не можехме да се отпуснем? Атмосферата беше наелектризирана, но не с приятни усещания. Не знаех как се излиза от такава ситуация.

Той сложи бутилката на масата и застана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми и повдигна главата ми. Погледна ме в очите. Беше много сериозен.

- Ще ти купувам много неща, Анастейжа. Свиквай с това. Мога да си го позволя. Аз съм доста богат мъж. И се наведе и започна да целува леко и бързо устните ми. Моля те.

После ме пусна.

„Не се съгласявай" крещеше подсъзнанието ми.

- Но това ме кара да се чувствам... евтина казах.

Крисчън прокара пръсти през косата си. Изглеждаше изнервен от спора.

- Не бива да е така. Прекалено много мислиш за всичко. Не бива да се обвиняваш в някакво морално престъпление едва ли не, не и ако го базираш на мнението на другите хора. Не пилей енергията си. И всичко това е защото имаш възражения по уговорката. Това е съвсем нормално. Не си наясно със себе си с какво се захващаш и това те плаши.

Замислих се.

- Не мисли каза наставнически той и дръпна надолу брадичката ми, за да не си хапя устната. В теб няма нищо евтино,

Анастейжа. Не искам никога да си го помисляш отново. Аз просто купих едни стари книги, с надеждата, че те биха означавали нещо за теб. Това е. Хайде да пийнем шампанско! Очите му бяха отново топли и меки. Усмихнах се

- Ето, така вече е по-добре каза той. Взе бутилката, махна фолиото и скобата, завъртя бутилката, а не тапата, и я отвори с обигран елегантен жест. Напълни чашите до половината.

- Розово е изненадах се аз.

- „Болеже Розе" 1999 година. Изключително добра реколта.

- В чаши за чай.

Той се засмя.

- Да, в чаши за чай. Честито, Анастейжа! И се чукнахме с чашите за чай, той отпи, а аз все си мислех, че всъщност празнуваме моята капитулация.

- Благодаря казах и отпих. Шампанското наистина беше много добро. Ще минем ли сега през ограниченията?

Той се усмихна, а аз се изчервих.

- Винаги така нетърпелива. Хвана ме за ръката и ме заведе да седнем на дивана.

- Баща ти е много затворен човек.

Аха... Значи нямаше да обсъждаме ограниченията. Исках просто да се приключи с това. Неспокойството ме разяждаше.

- Успя обаче да му влезеш под кожата казах нацупено.

Той се усмихна нежно.

- Само защото умея да ловя риба.

- Откъде разбра, че обича да ходи за риба?

- Ти ми каза. Когато ходихме да пием кафе след снимките.

- Вярно ли? Отпих отново. Не може да се отрече помнеше като слон. Шампанското беше наистина превъзходно. Опита ли виното на коктейла?

- Кофти беше каза той с кисела гримаса.

- Когато го опитах, се сетих за теб. Откъде знаеш толкова много за вината?

- Не, Анастейжа, не знам много за вината, знам какво харесвам. Очите му светеха, почти сребристосиви. Изчервих се. Искаш ли още?

-Да.

Той се изправи грациозно, взе бутилката и ми наля. Опитваше се да ме напие ли? Погледнах го подозрително.

- Изглежда доста празно тук. Готова ли си за преместването?

- Почти.

- На работа ли си утре?

- Да. Последният ми ден в „Клейтьн".

- Бих ти помогнал с местенето, но обещах на сестра ми да я посрещна на летището.

Това беше новина.

- Мия каца от Париж в ранния следобед в събота. Утре сутринта тръгвам към Сиатъл. Но доколкото разбрах, Елиът ще ви помогне.

- Да, Кейт е много ентусиазирана.

- Да каза той замислено. Кейт и Елиът. Кой би предположил! Странно защо това като че ли изобщо не му се нравеше. И какво ще работиш в Сиатъл?

„Кога ще говорим за тези ограничения? Каква е тая игра?"

- Имам две интервюта за стажантски позиции.

- И кога щеше да ми кажеш за това?

- Ето, казвам ти сега.

- Къде са позициите? попита с леко присвити очи.

Не исках да му казвам, защото мислех, че може да използва влиянието си.

- В две издателски къщи.

- С това ли искаш да се занимаваш? Да работиш в издателския бизнес?

Кимнах раздразнено.

- Е? Гледаше ме в очакване на повече информация.

- Какво?

- Не се прави на глупава, Анастейжа. Кои са издателските къщи? скара ми се той.

- Малки издателства.

- Защо не искаш да знам кои са?

- За да не упражниш влиянието си. Не се прави на глупав.

Той се засмя:

- Глупав? Аз? И ще ми разправяш, че никога не предизвикваш никого. Пий и да сядаме да обсъждаме тези ограничения.

Извади друго копие от мейла ми. Дали се моташе навсякъде с тоя мейл? Имаше едно копие в сакото, което бях взела снощи. Подсетих се да не забравя да го извадя. Изпих виното на екс.

Той ме погледна бегло и попита:

-Още?

-Да.

Той взе бутилката и спря.

- Яла ли си нещо?

„О, не!"

- Да. Предястие, основно ядене и десерт с Рей. Погледнах го с досада и врътнах очи. Шампанското ме правеше доста смела.

Той се наведе към мен, хвана брадичката ми, погледна ме в очите съвсем сериозно и още по-сериозно каза:

- Следващия път, когато ми направиш тази физиономия, ще те сложа по корем върху коленете си.

„Какво?!"

- О! казах задъхано. В очите му видях вълнение.

- О изимитира ме той. Почва се, Анастейжа.

Сърцето ми направи опит да пробие ребрата. Нещо ме стисна за врата. Защо беше толкова топло?