Петдесет нюанса сиво

Той напълни чашата ми и аз практически изпих на една глътка всичко. После го погледнах смирено.

- Така, вече успях ли да прикова вниманието ти? попита той.

Кимнах.

- Отговори ми.

- Да... успя да приковеш вниманието ми.

- Добре. Усмивката му казваше: „Знам, че е така". И така, сексуални дейности. Минахме повечето от това.

Седнах по-близо до него, за да виждам списъка.

- Каза без фистинг. Имаш ли други възражения? попита меко. Аз преглътнах сухо.

- Аналният секс... май няма да ми хареса. Не го проумявам.

- Ще се съглася за фистинга, но наистина искам дупето ти, Анастейжа. Е, можем да изчакаме за това. Освен това не е нещо, с което можем да се захванем веднага. Засмя се. Това твое дупе има нужда от подготовка.

- Подготовка? попитах тихо.

- Внимателна подготовка, да. Аналният секс може да е много приятен, повярвай ми. Но ако опитаме и не ти хареса, няма да повторим. Засмя се пак.

Мигах и не разбирах. Той сериозно мислеше, че ще ми хареса. И откъде знаеше, че е хубаво?

- Правил ли си го?

-Да.

Едва поех въздух.

- С мъж?

- Не, никога не съм правил секс с мъж. Не влиза в интересите ми.

- Госпожа Робинсън?

-Да.

„Какво?!"

Той продължи по списъка.

- Поглъщането на сперма. Тук имаш шестица.

Изчервих се, но онази другата в мен гордо изду устни.

- Е? Той ме погледна усмихнато. По тази точка всичко наред ли е?

Кимнах. Не можех да го погледна в очите. Пак изпразних чашата.

- Още? попита той.

- Още. И изведнъж се сетих за разговора ни следобед. Дали говореше за това, че искам още повече в тази връзка, или че искам още шампанско?

- Секс играчки? попита той.

Повдигнах рамене и погледнах списъка.

- Тези анални вибратори или каквото е там... Това какво е? Каквото пише на опаковката ли? Стиснах носа си и погледнах с отвращение.

- Да. Той се усмихна. И пак ще се върна към аналния секс. Подготовка.

- Аха... а какво има в „други вагинални и анални играчки"?

- Топчета, яйца. Всякакви такива.

- Яйца? извиках в паника.

- Не, не са истински яйца засмя се той. Като топчета са, но са малко по-големи и имат форма на яйце.

Нацупих устни.

- Така се радвам, че успявам да те разсмея и ме намираш за забавна. Не можах да прикрия, че ме е наранил.

Той спря да се смее.

- Извинявам се. Госпожице Стийл, моля, приемете извиненията ми. Опитваше се да изглежда смирен, но очите му бяха весели. Проблем с играчките?

- Не изсъсках.

- Съжалявам, Анастейжа каза ласкаво той. Наистина съжалявам. Повярвай ми. Не исках да прозвучи така. Просто никога не съм водил подобен разговор с толкова подробности. Ти си толкова неопитна. Наистина съжалявам.

Очите му бяха големи, сиви и честни. Успя да ме разтопи. Отпих.

- Така. Връзване каза той и пак се захвана със списъка. Прегледах го набързо, за да си спомня. Моето друго аз подскачаше като дете, което си чака сладоледа.

Той ме погледна въпросително.

- Е?

- Добре казах тихо и бързо погледнах пак листа.

- Говорихме за окачването и ако искаш можем да го сложим към категоричните ограничения. За това се изисква много време, а аз ще те имам само за малко. Има ли друго?

- Не ми се смей, моля те, но какъв е този лост за разтягане?

- Обещах да не се смея, извиних се два пъти. Не ме карай да го правя пак каза той заканително.

Мисля, че потреперих видимо. Как бе възможно да е толкова властен?

- Това е летва, на която има окачени белезници за ръцете и/ или краката. Забавни са.

- Добре... Това, дето трябва да ми връзваш устата. Притеснявам се, че няма да мога да дишам.

- Повярвай ми, аз ще се притеснявам повече дали дишаш добре. Не искам да те душа.

- И как ще използвам ключовите думи, ако не мога да говоря?

Той не отговори веднага.

- Първо, надявам се никога да не се наложи да ги ползваш. Но ако устата ти е вързана, ще използваме сигнали с ръце.

Мозъкът ми се размътваше. Как щеше да стане всичко това? Алкохолът очевидно си казваше думата.

- Притеснявам се от това с устата.

- Добре, ще го отбележа.

Погледнах го и изведнъж разбрах.

- Ти обичаш да връзваш подчинените си, за да не те докосват, нали?

Очите му се разшириха.

- Да. Това е една от причините.

- Затова ли ми върза ръцете?

-Да.

- И не искаш да говориш за това?

- Да, не искам. Искаш ли шампанско? Прави те смела, а аз искам да знам какво мислиш за болката.

Ох, това беше най-гадната част. Той напълни чашата ми и аз отпих.

- Какво е отношението ти към болката? Погледна ме с очакване. И пак си си захапала устата добави мрачно.

Спрях незабавно. Не знаех какво да кажа. Изчервих се.

- Наказвали ли са те физически като дете?

-Не.

- Значи изобщо не можеш да прецениш?

- Не мога.

- Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение прошепна той.

- Трябва ли да ги правиш тези неща?

-Да-

- Защо?

- Това върви със завладяването на територията. Това умея да правя. Виждам, че си неспокойна. Нека да минем на методите.

Показа ми списъка. Подсъзнанието ми избяга с писък и се скри зад дивана.

Гледах тъпо.

- Можем да работим по тези методи.

- Или да не ги използваме изобщо прошепнах.

- Това е част от сделката, бебчо. Но много бавно, без да те притискам, ще стигнем и до тях.