Петдесет нюанса сиво

Надявам се да си се прибрала жива с тази твоя кола.

Само ми кажи дали всичко е наред.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

По дяволите, какво толкова й беше на Уанда? Три години ми бе служила вярно. И Хосе винаги беше на разположение да я оправя. Следващият мейл от Крисчън бе от днес.

От: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер

Дата: 26 май 2011, 17:22

До: Анастейжа Стийл

Какво повече мога да кажа? Мисля, че вече казах всичко. Ще се радвам да поговорим по въпросите ти по всяко време. Днес беше много красива.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Исках да го видя. Натиснах „Отговори".

От: Анастейжа Стийл

Относно: Дискусионни ограничения

Дата: 26 май 2011, 19:23

До: Крисчън Грей

Мога да дойда тази вечер и да ги обсъдим. Ако искаш.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Дискусионни ограничения

Дата: 26 май 2011, 17:27

До: Анастейжа Стийл

Аз ще дойда. Не съм спокоен, когато караш онази кола.

Ще съм при теб скоро.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Ами сега? Идва... Трябваше да приготвя книгите. Трите книги на Томас Харди, първото издание, бяха все още на рафта във всекидневната. Не можех да ги задържа! Увих ги в кафява хартия и написах директно върху хартията едно изречение от Тес:

„Мога да приема условията, Ейнджъл, защото ти знаем най-добре какво трябва да е моето наказание. Само... само... нека не е нещо, което не бих. могла да понеса!

15.

- Здрасти казах срамежливо, все едно го виждах за първи път. Крисчън стоеше пред вратата. Беше с джинси и кожено яке.

- Здрасти каза той и се усмихна божествено. Стоях пред него и се наслаждавах на прелестта на тази усмивка. И на целия му сексапил. Изглеждаше страхотно в кожени дрехи.

- Ще влезеш ли?

- Ако ми позволиш каза весело той. Носеше шампанско. Мислех, че няма да е зле да отпразнуваме завършването ти. Няма нищо по-добро за такъв повод от бутилка шампанско.

- Ако ти позволя? Интересен подбор на думи казах сухо.

Той се засмя отново.

- Винаги готова с остроумен коментар!

- Имаме само чаши за чай. Опаковахме всички останали.

- Чаши за чай? Чудесно.

Тръгнах към кухнята. Нервна, притеснена от усещането, че съм поканила в хола лъв, ягуар или друг хищник по избор. А тяхното поведение, както знаем, е доста непредсказуемо.

- Искаш ли и чинийка с чашката.

- Само чаша. Благодаря, Анастейжа каза той от хола.

Когато се върнах, той гледаше книгите. Сложих чашите на масата и казах притеснено:

- Това е за теб.

„Сега вече май ще има кавга".

- Видях. Много находчив цитат каза той и дългият му показалец мина по написаното. Мислех, че съм Д'Ърбървил, не Ейнджъл. Ако не ме лъже паметта, ти се реши да поемеш по един от пътищата, който ти предложих преди доста вечери. Изгледа ме като вълк. Но се доверявам на преценката ти.

- Това е и молба прошепнах. Защо бях толкова нервна? Устата ми беше суха.

- Молба? Да не те нараня, да не те притискам?

Кимнах.

- Купих ги за теб каза тихо той. Просто ги приеми.

Преглътнах конвулсивно.

- Крисчън, не мога да ги приема. Това е твърде много.

- Точно това имах предвид, когато ти казах, че винаги се противопоставяш. Искам да ги имаш. Това е. Съвсем просто е. Не се налага да мислиш за това. Като подчинена, следва да си благодарна, че ги имаш. Просто приемаш това, което купувам за теб, защото за мен е удоволствие да го купя и ти да го приемеш.

- Не бях подчинена, когато си ги купил прошепнах.

- Но ти се съгласи, Анастейжа.

Въздъхнах. Нямаше шанс да спечеля тази битка. И така, план Б.

- Значи са мои и мога да правя с тях каквото си пожелая?

Той ме изгледа с недоверие, но се съгласи.

-Да.

- В такъв случай искам да ги дам на някое благотворително дружество, в Дарфур например. Те пък могат да ги продадат на търг.

- Ако това е желанието ти. Беше разочарован. Устните му се свиха напрегнато.

Изчервих се.

- Ще мисля за тях казах. Не исках да го разочаровам. И тогава се сетих за думите му: „Искам да искаш да задоволиш желанията ми".

- Не мисли, Анастейжа, не за това и не сега каза той тихо и много сериозно.