Петдесет нюанса сиво

- Това нещо с наказанията. То ме притеснява най-много казах почти без глас.

- Радвам се, че го каза. Ще оставим бастуните настрани засега. Когато свикнеш с всичко останало, ще увеличим интензитета. Много бавно.

Преглътнах. Той се наведе към мен и целуна устните ми.

- Ето, само дето се притесняваше.

Вдигнах рамене. Сърцето ми пак се бе качило в гърлото.

- Виж, искам да обсъдим още нещо, преди да те заведа в леглото.

- В леглото? Кръвта ми се раздвижи и затопли онези места, за чието съществуване доскоро не бях подозирала.

- Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб.

Свих се от сладка болка. Моето друго аз се задъхваше от възбуда.

- Видя ли? Освен това искам да пробвам нещо.

- Нещо болезнено?

- Не. Престани да виждаш болка навсякъде. Това е предимно удоволствие. Да съм те наранил досега?

- Не казах изчервена.

- Тогава? Виж, днес ми каза, че искаш повече... Изведнъж спря, беше несигурен дали да продължи.

„Накъде бие сега?"

Той стисна ръката ми.

- Извън времето, когато си ми подчинена, може би ще опитам. Не знам дали е възможно за мен, може да не мога да го направя, но ще опитам. Искам да опитам. Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина.

Това вече беше шок. Подсъзнанието ми изскочи иззад дивана, все още в потрес от последния списък, но с щастлива усмивка.

- Имам едно условие каза той, докато внимателно изучаваше изражението ми, по-скоро отворената ми от учудване уста.

- Какво условие? Пак имах проблеми с дишането. „Всичко, всичко ще ти дам, само кажи и го имаш!"

- Да приемеш моя подарък за завършването ти.

- О! И вече знаех какъв е. Ужасът запълзя из стомаха ми.

Той внимателно наблюдаваше реакцията ми.

- Ела каза, вдигна ме от дивана и ме поведе към вратата. После свали сакото си и го сложи около раменете ми.

Пред вратата беше паркирано червено двуместно ауди с гюрук.

- За теб е. Честито дипломиране, Ана каза той и ме целуна по косата.

Кола. Съвсем нова. След всичко, което преживях с книгите. Опитвах се да определя чувствата си. От една страна, бях отвратена, от друга благодарна, но доминиращото чувство беше гняв. Да, бях ядосана, защото след всичко, което му казах за книгите... но той не го беше знаел и вече е бил купил колата. Стисна ръката ми и ме поведе към новата ми... придобивка.

- Анастейжа, твоята кола е много стара и, честно казано, опасна. Никога не бих си простил, ако нещо се случи с теб, при положение че съм можел да предотвратя нещата.

Той ме гледаше, но аз нямах сили да го погледна. Просто стоях и тихо гледах това великолепно червено ново... нещо.

- Споменах на баща ти. И той се съгласи каза той.

Погледнах го с ужас.

- Казал... си... на... Рей? Как... можа? Едва изричах думите от бяс. Каква беше тази негова наглост? Защо е набъркал баща ми? Догади ми се.

- Това е подарък, Анастейжа. Толкова трудно ли е да кажеш едно благодаря?

- Но тя е много скъпа.

- Не, не е скъпа. За мен това е спокойствие. Купил съм си спокойствието.

Не знаех какво да кажа. Той просто не разбираше. Винаги бе имал пари, през целия си живот. Е, добре, не през целия си живот, не и като съвсем малък. И тогава всичко в мен се обърна. Някак изтрезнях. Тръгнах към колата. Чувствах се толкова гузна заради изблика си на ярост. Неговите намерения бяха добри, наистина добри... може би не преценяваше реално, но го правеше от сърце.

- Щастлива съм, че ще имам тази кола назаем, както лаптопа.

Той въздъхна тежко

- О, добре, предавам се, назаем за неопределен срок. Вече беше наистина раздразнен.

- Не за неопределен срок, но засега... Благодаря.

Повдигнах се на пръсти и го целунах по бузата.

- Благодаря за тази кола, сър казах с най-медения си глас. Той ме сграбчи съвсем неочаквано, с едната ръка ме притискаше здраво към себе си. Другата бе стиснала косата ми.

- Ана Стийл, определено имаш таланта да изкараш човек от кожата му. Целуна ме страстно, притискаше устата ми и с езика си разтвори устните ми.

Кръвта ми завря и отговорих на целувката му по моя си начин, с моята страст. Исках го толкова силно... Майната й на колата, на книгите, на ограниченията, на бичовете. Исках го.

- Наистина полагам всичките си усилия да запазя самоконтрол и да не те просна на капака на тая кола и да те чукам само за да ти покажа, че си моя и че ако искам да купя една шибана кола, просто я купувам. Хайде да влизаме вътре и да се събличаме.

Целуна ме кратко, грубо, и ме повлече към апартамента. Боже, колко беше ядосан! Вътре направо към спалнята. Подсъзнанието ми беше скрито зад дивана, скрило лице в ръце. Той запали нощната лампа и ме погледна.

- Моля те, не ми се сърди прошепнах.

Гледаше ме изпитателно, студено, очите му опушено сиви.

- Съжалявам за реакцията си относно книгите и колата продължих. Той бе все така замислен и не обелваше дума. Плаша се, когато си така ядосан.

Той затвори очи, поклати глава и когато ги отвори, погледът му отново бе мек. Пое дълбоко дъх, преглътна и прошепна:

- Обърни се. Искам да те извадя от тази рокля.