Петдесет нюанса сиво

Аз бях Крисчън. Той бе мой, аз бях негова. И тази мисъл ме изстреля нагоре над ръба и свърших с безумни викове. Той ме сграбчи, затвори очи, отметна глава, стисна зъби и свърши съвсем тихичко. Паднах върху гърдите му, някъде между реалността и света на чудесата, едно място, където няма категорични и дискусионни ограничения.

16.

Много бавно сетивата ми се върнаха в реалността. И то каква реалност! Бях в безтегловност, замаяна, крайниците ми омекнали, без грам останала енергия. Лежах върху него, главата ми бе върху гърдите му, вдишвах опияняващата му миризма на свежо и чисто, на скъпия шампоан, и тази на тялото му най-възбуждащата миризма на света. Миризмата на Крисчън. Не исках да мръдна от там. Исках да дишам този еликсир от аромати. Как ми се щеше да я нямаше тази тениска, да махна бариерата между нас. И докато сетивата ми се бяха върнали в тялото, разумът очевидно не се бе върнал в мозъка ми. Сложих ръка върху гърдите му. За първи път го докосвах там. Беше мускулест и твърд. Ръката му веднага сграбчи моята, но после нежно я вдигна до устните си и той целуна пръстите ми. Претърколи се настрани, надигна се на лакът и впери очи в моите.

- Не го прави каза и ме целуна леко.

- Защо не обичаш да те докосват? попитах шепнешком, без да откъсвам очи от неговите.

- Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.

Откровеността му ме срази.

- Бях вкаран в този живот с ритник, и то по доста брутален начин. Не искам да те обременявам с подробности. Просто не го прави и не питай.

Отърка носа си в моя и седна.

- Мисля, че вече покрихме основните фази на началното обучение. Как беше според теб?

Изглеждаше много доволен и в същото време някак делови, все едно бе отбелязал в тефтера си още една изпълнена за деня задача или бе отметнал закупена стока от списъка за пазар. Все още в ушите ми кънтяха думите му „вкаран по доста брутален начин" и отчаяно исках да знам какво се е случило. Но той едва ли би ми казал. Наклоних глава настрани, имитирайки неговия жест, и направих огромно усилие да се усмихна.

- Ако си помислил, че дори за миг съм се хванала на тая въдица, че ми даваш някакви права да упражнявам контрол, значи си подценил дипломата ми. Но все пак благодаря за илюзията. И се усмихнах срамежливо, но и кокетно.

- Госпожице Стийл, вие не сте поредната красавица в леглото ми. Вие изпитахте шест оргазма и всеки от тях се дължи на моята ловка намеса. Каза го самохвално; настроението му отново беше закачливо.

Изчервих се, но не можех да подмина факта, че той брои дори оргазмите ми.

- Имаш ли да споделиш нещо с мен? попита той неочаквано рязко и строго.

„Да го вземат мътните! Как ме усеща?"

- Сънувах странен сън. Призори.

- Така ли? Погледна ме изпитателно.

Дали не го загазих?

- Получих оргазъм насън.

Той не каза нищо. Погледнах го плахо, изпод ръката, с която бях скрила лицето си. Изглеждаше развеселен.

- Насън?

- Да. От това се събудих.

- Сигурен съм, че е било така. Какво сънува?

Как да му кажа?

-Теб.

- Какво правех?

Скрих очи с ръце като малко дете, с надеждата, че ако аз не мога Да го видя, той също не може да ме види.

- Попитах те, Анастейжа. Какво правех? И няма да питам повече.

- Държеше нагайка.

Той дръпна ръката ми и погледна пурпурночервеното ми лице.

- Сериозно?

- Да. Изчервих се още повече.

- Не губи надежда каза той. Имам няколко.

- С кафява кожа?

- Не, но съм убеден, че мога да намеря и с кафява. И се засмя.

Наведе се, целуна ме бързо и грабна боксерките си. О, не! Отиваше си. Погледнах часовника. Беше едва десет без двайсет. Скочих, извадих бикини и потник, седнах с кръстосани крака на леглото и просто го гледах. Не исках да си отива. Какво можех да направя?

- Кога ти е цикълът прекъсна мислите ми той.

Що за въпрос?!

- Мразя тези гуми каза той, пусна презерватива на пода и се намъкна в джинсите си.

Аз мълчах.

- Е? Напомни ми, че все още чака отговора ми. Гледаше ме с очакване, все едно искаше да чуе мнението ми за времето през последните няколко дни. Но... това бяха лични неща.

- Следващата седмица казах и забих поглед в пръстите си.

- Трябва да се ориентираш към някакви контрацептиви.

Как командваше само! Гледах го с празен поглед. Той седна на леглото и докато си обуваше чорапите, попита:

- Имаш ли личен лекар?

Поклатих глава. Пак бяхме минали на вълна сливания и придобивания. Поредното обръщане на настроението му на 180 градуса.

Той се замисли, после каза:

- Мога да накарам моя да дойде да те види в апартамента ти. В неделя сутринта, преди да дойдеш при мен. Или мога да го помоля да те види в моя апартамент. Как предпочиташ?

Нямало да ме притиска, така ли? Още нещо, за което щеше да плати той... но всъщност то беше в негова полза.

- В твоя апартамент — казах. Значи със сигурност щях да го видя в неделя.

- Добре, ще ти кажа в колко часа да дойдеш.

- Наистина ли тръгваш?

„Не си отивай, остани с мен, моля те..."

-Да.

„Защо?"

- Как ще се върнеш? прошепнах.

- Тейлър ще ме вземе.