Петдесет нюанса сиво

Наистина не разбирах. Но наистина се чувствах страхотно. Факт. Не мога да кажа, че ми хареса, дори мислех, че бих направила всичко, за да предотвратя това да се случи отново. Но сега... изпитвах странно спокойствие, отпуснатост, сияех като изкъпано дете. Скрих лице в дланите си. Не, категорично отказвах да проумея.

Крисчън се върна в стаята. Не можех да събера сили да го погледна в очите.

- Намерих бебешко олио. Дай да ти намажа дупето.

- Не, няма нужда. Ще се оправя.

- Анастейжа каза заканително той и аз бях на път да врътна оная физиономия, заради която изядох боя, но спрях. Станах с лице към леглото. Той седна до мен и леко свали бельото и клина ми. „Свали гащи, обуй гащи. Като курва" отбеляза горчиво подсъзнанието ми. Казах му да върви на майната си. Крисчън пръсна малко бебешко олио в ръката си и после много внимателно го втри в кожата ми. Не знаех, че това олио е многофункционално! И за почистване на грим, и за намазване на напляскани до кръв задници!

- Обичам да докосвам кожата ти каза той, а аз трябваше да призная пред себе си, че чувствата са взаимни.

- Готово каза той след малко и дръпна гащите ми нагоре.

Погледнах часовника на стената. Беше десет и половина.

- Тръгвам.

- Ще те изпратя. Все още се срамувах да го погледна.

Тръгнахме към вратата. За щастие Кейт не беше у дома. Предположих, че все още е на вечеря с родителите си и Итън. Бях благодарна, че не е тук и не е чула моите животински стонове.

- Не трябва ли да се обадиш на Тейлър? попитах, като старателно отбягвах да го погледна в очите.

- Тейлър е тук от девет.

Трябваше ми огромно усилие на волята, за да го погледна. Но в крайна сметка се насилих. Той ме гледаше с учудване и възхищение.

- Не се разплака, нали? И внезапно ме грабна и започна трескаво да ме целува.

- Неделя... прошепна срещу устните ми и думите му прозвучаха едновременно като обещание, но и като заплаха.

Гледах го как се отдалечава и как се качва в колата си. Не погледна назад. Затворих вратата и останах сама в апартамента, в който щях да прекарам само още две нощи. Никога не се бях чувствала толкова безпомощна. Тук бях живяла щастливо почти четири години, а днес, за първи път в живота си, се почувствах самотна, нещастна и ужасно притеснена в моята собствена компания, която досега бях предпочитала. Винаги преди тази нощ. Толкова ли много се бях променила? Усещах, че някъде дълбоко в мен всичко се събира като в бездънен кладенец и всеки миг този кладенец ще прелее през очите ми. Какво правех, по дяволите!? А най-смешното беше, че дори не можех да си седна на задника и да се нарева. Знаех, че е много късно, но реших да се обадя на мама.

- Как си, детето ми? Как мина церемонията? развика се тя ентусиазирано. Гласът й беше като балсам, като бебешко олио за душа.

- Извинявай, че звъня толкова късно прошепнах. И млъкнах.

- Какво има, Ана? попита тя много сериозно.

- Нищо, мамо, само исках да те чуя.

Тя помълча, после с много мек и успокоителен глас попита:

- Кажи ми, Ана. Какво има? Моля те! Знаех, че наистина я е грижа. И сълзите ми потекоха, съвсем неканени. Толкова много бях плакала през последните няколко дни. И така често.

- Ана, моля те, тревожиш ме.

Поех дълбоко дъх.

- О, мамо, заради мъж е. Той е толкова различен от мен... не зная дали трябва да останем заедно... но толкова го харесвам...

- Трябваше да съм при теб сега, детето ми. Много съжалявам, че не дойдох на завършването ти. И най-накрая си се влюбила. О, мило дете, мъжете са хитри. Те са съвсем различен вид от нас. От колко време го познаваш?

Крисчън не само че беше друг вид и друга порода, ами си беше направо от друга планета.

- Почти три седмици.

- Ана, за любовта това е нищо. Как може да си помислиш, че е възможно да опознаеш някого за толкова кратко време? Просто не избързвай и го дръж на разстояние, докато не решиш дали е за теб, дали си струва и дали те заслужава.

Да, хубаво е когато майка ти има толкова голям опит и е така мъдра, но в случая бе доста позакъсняла. Дали ме заслужавал? Дали си струвал? Интересна концепция. Защо ли все се питах дали аз го заслужавам?

- Ана, май си много нещастна. Ела си у дома. Така ми липсваш. Боб ще се радва да си с нас. Когато се отдалечиш, може би ще видиш нещата в друга светлина. Толкова много се труди тези години. Заслужаваш малко почивка.

В този миг това беше най-голямото изкушение. Да избягам в Джорджия, на слънце, с коктейл в ръка. Чувството за хумор на мама и... нейната топла прегръдка.

- В понеделник имам две интервюта за работа в Сиатъл.

- Това е прекрасна новина!

Вратата се отвори и Кейт влезе засмяна до уши. Усмивката й изчезна, когато видя, че съм плакала.

- Трябва да затварям, мамо. Ще помисля за поканата. Благодаря ти.

- Не позволявай на никой мъж да се напъха под кожата ти. Много си млада. Просто се забавлявай.

- Да, мамо. Обичам те.

- О, Ана, и аз те обичам, много те обичам. И се пази, детето ми!

Затворих и погледнах Кейт.

- Този безсрамно богат задник пак ли те е разстроил?

- Не... нещо такова... да.