Петдесет нюанса сиво

- Разкарай го, Ана. Никога не съм те виждала такава. В един миг сияеш, после плачеш. И това е, откакто го видя.

Светът на Катрин Кавана беше много прост. Нещата бяха или черни, или бели. Там не присъстваха онези мистериозни преплитащи се полусенки на сивото, които оцветяваха моя свят.

- Седни, нека поговорим. И да пийнем. О, пили сте шампанско! възкликна тя и заоглежда бутилката като детектив. И доста хубаво при това.

Усмихнах се кисело и погледнах дивана с ужас. Приближих се много бавно. Как щеше да е тази работа със сядането?

- Добре ли си? Какво ти е?

- Паднах си на задника.

Тя изобщо не постави под съмнение отговора ми, понеже така или иначе бях най-некоординираният човек в щата. Никога не ми бе минавало през ума, че един ден това ми качество ще ми бъде от полза. И то каква! Седнах накриво, но с изненада открих, че ми няма нищо. Погледнах Кейт, но акълът ми се зарея някъде назад, в „Хийтман", когато той ми каза: „Ако беше моя, нямаше да можеш да си седнеш на задника поне седмица след сензационното ти представяне снощи". А когато го каза, мислех само как да стана негова. Всички предупредителни сигнали ги имаше, но аз бях прекалено захласната по него и нямах никаква представа за какво ми говори.

Кейт се върна с двете измити чаши за чай и бутилка червено.

- Готово. Подаде ми едната чаша. Нямаше да е така хубаво като другото. Ана, ако този е някаква мижитурка и има проблеми с обвързването, просто го зарежи. Макар че нещо не ми е ясно. Ама изобщо. Той буквално не откъсваше очи от теб на церемонията и на коктейла. Гледаше те като ястреб. Бих казала, че е побъркан по теб. Но вероятно има странен начин да го показва.

„Побъркан по мен? Крисчън? Странен начин да го покаже?" Да, с последното не можех да не се съглася.

- Сложно е, Кейт. Как мина твоята вечер?

Не можех да говоря с Кейт повече, без да издавам информация. Но един въпрос за нейния ден и работата оттича. Не можеш да й затвориш устата. Беше така успокояващо да седя и да слушам обичайното й бръщолевене. Голямата новина беше, че Итън можело да дойде да живее с нас след ваканцията. Щеше да е много забавно. Итън беше весел, шегаджия и с него всичко бе лесно. Крисчън нямаше да одобри.

„Е, да го духа, ако не му харесва". Изпих още три чаши вино и реших, че това е добър край на деня. Беше дълъг ден. Кейт ме прегърна и грабна телефона да се обади на Елиът.

Измих си зъбите и проверих дяволската машина. Имаше имейл от Крисчън.

От: Крисчън Грей

Относно: Теб

Дата: 26 май 2011, 23:14

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, С една дума, Вие сте прелестна. Най-красивата, интелигентна, остроумна и смела жена, която съм срещал. Вземи болкоуспокояващо. Това не е молба. И вече не карай оная бракма.

Ще разбера, ако го направиш.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

„О, да не си карам колата!?" Написах бързо отговор.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Ласкателства

Дата: 26 май 2011, 23:20

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, С ласкателства няма да стигнете доникъде. Но, след като вече сте били навсякъде, тази точка подлежи на обсъждане само хипотетично.

Ще се наложи да закарам колата си до сервиз за преглед и после да я оставя някъде да се продава. Ето защо най-учтиво отхвърлям забраната Ви по този пункт.

Червеното вино винаги е по-добро от всяко болкоуспокояващо.

Ана

ПП: Боят с бастун е КАТЕГОРИЧНА ЗАБРАНА за мен.

Натиснах „Изпрати".

От: Крисчън Грей

Относно: Ядосани жени, които не знаят как да приемат комплимент

Дата: 26 май 2011, 23:26

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Не Ви лаская. Трябваше вече да сте в леглото.

Приемам допълнението Ви към категоричните забрани.

Не пий толкова много.

Тейлър ще се погрижи за колата ти и ще вземе добри пари за нея.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"