Петдесет нюанса сиво

- Ти беше възбудена, Анастейжа. Той затвори очи за миг и когато ги отвори, те сияеха.

Погледът му събуди цялото ми тяло. Либидото ми, разбудено и напълно под негов контрол, бе по-крещящо и ненаситно от всякога.

- Не ме гледай така каза той.

„Какво съм направила пък сега?"

- Нямам презервативи, Анастейжа, а и сега си разстроена. Обратно на становището на съквартирантката ти, аз не съм чудовище с постоянна ерекция. И така, почувствала си се объркана.

Свих се под напрегнатия му поглед.

- Нямаш проблем да ми говориш каквото ти дойде на ума, когато пишеш мейли. Точно те ми казват какво всъщност мислиш и как се чувстваш. Защо не можеш да го правиш очи в очи? Възможно ли е да те притеснявам толкова много?

Намерих някаква въображаема точка в синъо-бежовага шиника, която мама бе направила за мен, и казах:

- Ти ме привличаш, съблазняваш и напълно ме объркваш, Крисчън. Заливаш ме, завладяваш ме. Чувствам се като Икар, който лети прекалено близо до слънцето прошепнах.

Той пое рязко въздух и спря да диша.

- Мисля, че тая работа с Икар е точно обратното каза много тихо.

- Какво казваш?

- О, Анастейжа, ти успя да ме омагьосаш. Не е ли очевидно?

Едва ли говореше на мен. „Не и аз. Аз не мога да омагьосвам".

Другата в мен бе зинала и ченето й се бе откачило. Дори тя не вярваше! То не беше и за вярване.

- И все още не си отговорила на въпроса ми. Напиши ми мейл, но веднага, защото наистина искам да спя. Може ли да остана?

- Искаш ли да останеш? Гласът ми бе... пълен с надежда.

- Ти искаше да дойда.

- Не ми отговори на въпроса.

- Ще ти напиша мейл каза той и се нацупи.

Стана, изпразни джобовете си от телефони, ключове, пари, портфейли. Господи, колко боклуци носят мъжете в джобовете си! Свали си часовника, обувките, чорапите, джинсите и сакото и ги остави на стола. Мина от другата страна на леглото и се мушна при мен.

- Лягай заповяда ми.

Мушнах се под завивката. Не можех да повярвам, че е тук, до мен. Бях в пълен шок. Той се надигна на лакът и ме погледна.

- Ако ще плачеш, моля те, плачи пред мен. Трябва да знам какво става.

- Искаш ли да плача?

- Не бих казал. Искам просто да знам как се чувстваш. Не искам да се изнизваш между пръстите ми като пясък. Изгаси лампата. Късно е, а утре и двамата сме на работа.

„Ето го, тук и толкова... властен". Но можех ли да се оплаквам вечно? Той беше в леглото ми! Не разбирах защо... може би трябваше да рева по-честичко пред него. Загасих лампата.

- Обърни се с гръб към мен каза той в тъмното.

Врътнах очи, заради което бях изяла боя днес, но знаех, че не

може да ме види. Той се долепи до мен, прегърна ме и ме придърпа до себе си. Спи, бебчо прошепна. Усетих носа му заврян в косата ми. Вдиша дълбоко аромата й.

И така... Господи! Пресвета Дево! Крисчън Грей бе в леглото ми и в меката му утешителна прегръдка заспах спокойно и дълбоко.

17.

Пламъкът на свещта бе прекалено горещ. Блещукаше и танцуваше на вятъра, който не носеше хлад, а повече жега от самия огън. Нежни крила се люлееха в тъмното като есенни паяжини и падащият при размаха им прах се пръскаше в кръга светлина. Опитвах се да се отдалеча, но светлината ме привличаше. И изведнъж стана много горещо, летях прекалено близо до слънцето, заслепена и опиянена от светлината и топяща се от топлината, уморена от усилията си да продължавам да летя. Беше толкова топло. Горещината ме задушаваше, заливаше ме като лава. Събудих се.

Отворих очи и усетих как се топя в ръцете на Крисчън. Беше се увил около мен като знаме на победата. Спеше дълбоко, главата му върху гърдите ми, ръката му около мен. Стискаше ме здраво. Единият му крак преметнат през моите. Топлината на тялото му ме задушаваше. Освен това беше тежък. Отне ми време да възприема, че очите ми не ме лъжат, че той все още е в леглото ми, дълбоко заспал, а навън е ден. Беше останал цялата нощ.

Дясната ми ръка започна да търси нещо хладно. И докато все още осмислях факта, че той все още е с мен, ми хрумна, че сега мога да го докосна. Внимателно прокарах ръка по гърба му, съвсем леко. Той потръпна и простена сякаш от болка, като ранено животно, и веднага се събуди. Завря носа си в гърдите ми и ме вдиша. Очите му, сънени, мигащи срещу светли ната на деня, срещнаха моите под един рошав кичур медноруса коса.

- Добро утро каза той и веднага се намръщи. Господи, дори в съня си съм залепен за теб като стикер!

Мръдна бавно, отлепи краката и ръцете си от мен и усетих ерекцията му. Той забеляза реакцията ми бяха опулена като малко дете и се усмихна бавно и много съблазнително.

- Надушвам един прекрасен старт на деня, но май трябва да почакаме до неделя.

Наведе се към мен и прокара носа си по ухото ми

Изчервих се, ама то и без това бях няколко нюанса над аленото от жегата.

- Толкова си горещ казах.

- И ти не си за изхвърляне каза усмихнато той и се притисна провокативно към мен.

Почервенях още повече. Не че беше секси, просто ми беше много топло. Той се надигна на лакът и ме погледна с весело пламъче в окото. Изненадах се, когато се наведе и ме целуна много нежно по устните.

- Добре ли спа?