Петдесет нюанса сиво

От: Анастейжа Стийл

Относно: Тейлър ли е човекът за тази работа

Дата: 26 май 2011, 23:40

До: Крисчън Грей

Сър,

Интересно ми е как бихте рискували живота на човека, който Ви е дясна ръка, да кара моята кола, но не бихте позволили на някаква жена, която чукате от време на време, да я кара. И как мога да съм сигурна, че Тейлър ще направи добра сделка с въпросната кола? Някъде в миналото, преди да Ви срещна, бях известна с умението си да правя изгодни сделки.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай!

Дата: 26 май 2011, 23:44

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Разбирам, че ЧЕРВЕНОТО ВИНО говори вместо Вас, и го отдавам на дългия и натоварен ден.

И все пак се изкушавам да се метна в колата и да намина до Вас, и да се уверя, че няма да можете да седнете на задника си една седмица, а не една нощ, както е във Вашия случай.

Тейлър е бивш военен и може да кара всичко от мотоциклет до танк. Вашата кола не е риск за него. И друго. Ще Ви помоля да не говорите за себе си като за „жената, която чукам от време на време", защото честно казано това ме ВЗРИВИ и Ви уверявам, че не е желателно да ме виждате, когато съм такъв.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 26 май 2011,23:57

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, В момента не съм сигурна, че изобщо искам да Ви виждам.

Госпожица Стийл

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:03

До: Анастейжа Стийл

Защо не искаш да ме виждаш?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:09

До: Крисчън Грей

Защото ти никога не оставаш при мен.

Ето. Готово. Това вече ще му даде тема за размисъл. Затворих лаптопа със задоволство, без дори да изпитвам такова, и тръгнах да си лягам. Запалих нощната лампа и загледах тавана. Беше много

дълъг и емоционален ден. Един емоционален гърч след друг. Беше така хубаво да прекарам малко време с Рей. Изглеждаше добре и странното беше, че хареса Крисчън. Сетих се за Кейт и голямата й уста. И после, когато чух как Крисчън говореше за гладните хора. Каква беше тази работа с този проект? Боже, и колата! Дори не бях казала на Кейт за колата. За какъв се мислеше Крисчън?

И после, тази вечер. Той буквално ме наби. Никой никога не ме бе удрял. В какво се забърках? Сълзите ми, които бяха спрели при влизането на Кейт, потекоха пак. Стичаха се по лицето ми и в ушите. Бях се влюбила в мъж, който беше емоционално заключен, и човекът, който щеше да пострада от цялата тази работа, бях аз. Знаех го със сигурност. Мъж, който по неговите собствени думи бе напълно преебан по всички параграфи. Защо беше такъв? Какво се бе повредило в него? Защо казваше, че е преебан? Вероятно е ужасно да си на негово място. И мисълта за едно прохождащо дете, подложено на някаква нечувана жестокост и изтезания, ме задуши и сълзите ми бликнаха като фонтан. „Може би ако беше по-нормален, нямаше да те иска!" Ето това бе приносът на подсъзнанието ми. И дълбоко вярвах, с цялото си сърце, че то е право. Зарових лице във възглавницата, всичко в мен се отприщи и за първи път от години заплаках с глас.

В един миг чух виковете на Кейт.

- Какво правиш тук?!... Не, не може... Какво си й направил, изрод такъв!?... От мига, в който те видя, непрекъснато плаче!... Не може да влезеш! Не!