Петдесет нюанса сиво

- Мога да те закарам. Имам прекрасна нова кола.

Той ме погледна.

- Ето, така те харесвам, но мисля, че пи малко повечко.

- Нарочно ли ме наливаше?

-Да.

- Защо?

- Защото прекалено много мислиш за всичко и не говориш много, също като баща ти. Една капка вино е достатъчна, за да започнеш да говориш. А аз искам да говориш с мен, Ана, честно и открито. В противен случай ти просто се затваряш, а аз трябва да гадая за какво мислиш. In vino Veritas, Анастейжа.

- А ти винаги ли си откровен с мен?

- Опитвам се. Погледна ме раздразнено. Това между нас ще проработи само ако сме честни един към друг.

- Бих искала да останеш и да използваш това казах и вдигнах втория презерватив.

Той се усмихна.

- Анастейжа, прекрачих прекалено много граници днес. Трябва да си ида. Ще се видим в неделя. Ще поправя договора и ще е готов. След това можем да започнем със забавленията.

- Със забавленията? Сърцето ми скочи зад предните зъби.

- Искам да направим нещо като... сценка. Но няма да го направим, преди да подпишеш. Искам да съм сигурен, че си готова.

- Значи мога да протакам и да не подпиша?

Той ме изгледа, опитваше се да прецени какво се опитвам да кажа. После устните му се извиха в усмивка.

- Да, предполагам, че можеш, но аз вероятно ще се пречупя под напрежението.

- Да се пречупиш? Как?

Моето друго аз внезапно се събуди и вече слушаше с внимание. Той се усмихна съблазнително.

- Може да стане доста грозно.

Усмивката му бе заразителна.

- В какъв смисъл грозно?

- О, нали знаеш.... катастрофа, експлозия, отвличане, карцер.

- Би ме отвлякъл?

- О, да. Не спираше да се усмихва.

- Ще ме задържиш против волята ми?

Това звучеше доста възбуждащо.

- О, да. И тогава вече говорим за 24/7.

- Не разбирам казах задъхано, сърцето ми блъскаше... Шегуваше ли се?

- Означава, че договорът ще важи денонощно. Седем дни в седмицата.

Очите му светнаха, вълнението му бе осезаемо, сякаш пулсираше между нас.

- Така че нямаш избор каза той саркастично.

- Очевидно казах, без да крия раздразнението си, и недоволно завъртях очи към тавана, да не кажа чак до небето.

- О, Анастейжа Стийл, дали ме лъжат очите, или току-що ми направи кисела физиономия и врътна тези очи?

По дяволите!

- Не! почти изцвилих.

- Мисля, че направи точно това. Какво ти казах предишния път, когато ми врътна тази физиономия?

По дяволите, по дяволите! Той седна на ръба на леглото и каза:

- Ела тук.

Не, не се шегуваше. Седях и го гледах, вцепенена.

- Не съм подписала прошепнах.

- Предупредих те, нали? А аз винаги държа на думата си. Ще те напердаша и след това ще те чукам толкова силно, колкото не си чукана никога. Изглежда, че все пак ще се наложи да ползваме този презерватив.

Гласът му беше много нежен и мек. И много сластен. Вътрешностите ми буквално се усукаха от мощно, течно желание. Той ме гледаше с пламнали очи. Внимателно опънах краката си. Дали да бягам? Това беше. Връзката ни се балансираше върху този миг. Да му позволя ли да го направи, или не, и да приключим всичко сега, веднага. „Направи го!" молеше ме моето друго аз. А подсъзнанието ми беше точно толкова парализирано, колкото бях и аз.

- Чакам. А не съм много търпелив, честно.

О, Господи! Защо изпитвах такова силно желание, а в същото време се страхувах? Краката ми бяха омекнали от възбуда... или от страх? Кръвта ми пулсираше. Плъзнах се по леглото към него.

- Добро момиче каза той. Сега стани.

Мамка му! Не можеше ли просто да приключи с това веднъж завинаги? Не бях сигурна, че мога да се изправя. Олюлях се. Той протегна ръка и аз сложих презерватива в ръката му. И тогава той внезапно ме хвана и с едно леко движение ме обърна върху коленете си, така че част от тялото ми остана върху леглото. Прехвърли крака си върху мен, натисна краката ми надолу и натисна с ръка и кръста ми, така че изобщо не можех да мръдна!

- Хвани главата си с две ръце заповяда той.

Изпълних незабавно.

- Защо правя това, Анастейжа? попита той.

- Защото си завъртях очите. Едва произнасях думите.

- Мислиш ли, че това е възпитано?

-He.

- Ще го направиш ли пак?

-Не.

- Ще те пляскам всеки път, когато ми направиш тази физиономия. Разбираш ли?

Много бавно събу клина ми. Дали имаше нещо по-унизително? Унизително, странно и много възбуждащо. Само той можеше да забърка такъв коктейл от емоции. Сърцето ми беше в гърлото. Едва дишах. „Дали ще ме боли?"

Той сложи ръка върху голото ми дупе започна да ме гали леко, нежно. А после ръката му вече не беше там. Усетих как дланта му се стовари и очите ми почти изскочиха от болката. Опитах се да се надигна, но другата му ръка ме бе натиснала и не можех да мърдам. Той започна да гали много нежно мястото, където ме бе ударил. Дишането ми бе шумно, пресекнато. Удари ме пак, и пак, ударите се стоварваха все по-бързи. Господи, болеше! Не издадох и звук, макар лицето ми да бе разкривено от болката. Опитвах се да въртя тялото си и да избегна ударите. Адреналинът ми се бе качил извън всякакви измерения.

- Не мърдай, или ще те пляскам още.