Петдесет нюанса сиво

О, какво ли не исках да направя с него? Моето друго аз ръмжеше като звяр в мен и цялата ярост, страст, потребност и онази смелост, която има само една Стийл, се сбраха в ръцете ми и го хвърлих на леглото. Той се смееше, докато падаше по гръб, а аз го гледах победоносно отгоре. Вътрешно експлодирах от удоволствие. Метнах набързо и доста несръчно обувките и чорапите му настрани. Той ме наблюдаваше с нови очи. Погледът му бе хем весел, хем горящ от възбуда. Изглеждаше... божествен... и мой. Покатерих се на леглото, пъхнах пръсти под колана му, за да го разкопчая. Усетих космите по слабините му. Той затвори очи и инстинктивно се надигна.

- Ще се наложи да се научиш да не мърдаш казах строго и зарових пръсти в космите около пениса му.

Дишаше задъхано. Усмихна ми се.

- Да, госпожице Стийл. Очите му грееха. В джоба ми... има... презерватив.

Пъхнах ръка в джоба му и бавно заопипвах. Наблюдавах лицето му. Устата му беше отворена. Намерих два презерватива и ги сложих на нощното шкафче. Два? Нетърпеливите ми пръсти се захванаха с горното копче и след доста треперене и суетене го разкопчаха. Бях откачила от вълнение и възбуда.

- Нетърпелива както винаги, госпожице Стийл каза той с усмивка. Свалих ципа и се изправих пред нов проблем. Как да сваля джинсите му. Слязох надолу и дръпнах. Почти не се помръднаха. „Не може да е чак толкова трудно!"

- Не мога да остана неподвижен, ако продължаваш да хапеш тази устна каза заканително той и се повдигна леко, за да мога да издърпам джинсите заедно с боксерките му. Той изрита всичко на пода.

Всичкото това пред мен беше мое и можех да си играя с него!

И Дядо Коледа дойде!

- Сега какво ще правиш? Попита без следа от хумор в гласа. Протегнах ръка и докоснах пениса му. Внимателно наблюдавах реакцията му. Той пое рязко и дълбоко дъх. Кожата му бе толкова мека, като кадифе и... така твърд... каква прекрасна комбинация.

Наведох се. Косата ми се разпиля по него и го поех в устата си. Засмуках силно. Той затвори очи, тялото му трепереше под мен.

- Господи, Ана, не бързай изстена той.

Чувствах се толкова силна: такова прекрасно чувство да го възбуждам, да го дразня с устата си, с езика си. Цялото му тяло бе топка свити мускули. Плъзнах уста надолу, усетих го в гърлото си. Свих уста около него и после пак нагоре, после пак надолу до гърлото. И пак и пак.

- Спри, Ана, моля те, спри. Не искам да свършвам още.

Седнах задъхана, горяща като него, но объркана. Мислех, че

е на мое разположение. Другата в мен гледаше все едно някой току-що бе грабнал сладоледа от ръката й. И от устата й.

- Невинността ти и ентусиазмът ти... са така обезоръжаващи. Ти отгоре. Това трябва да направим.

О!

- Ето, сложи ми го каза той и ми подаде единия презерватив.

„Аз? Как?" Разкъсах пликчето и извадих лепкавия кондом.

- Постави го на главичката и после развивай надолу. Не бива да оставяш въздух вътре. Говореше жадно и задъхано.

Съсредоточих се и много, много бавно се залових да изпълня инструкциите.

- Ще ме побъркаш така, Ана стенеше той.

Възхищавах се на ефекта, който имаха върху него ръцете ми.

Гледах го възбуден до крайност, готов, задъхан, копнеещ. Самата гледка беше ужасно възбуждаща.

- Сега! Сега! Искам да съм в теб сега!

Внезапно седна, бяхме лице в лице. Плъзна едната си ръка като змия около ханша ми, повдигна ме леко, с другата посегна към пениса си и леко, много леко ме плъзна по себе си.

- Ето така.

Простенах, усещайки как разтваря влагалището ми, как ме изпълва, как ме препълва, сладко и агонизиращо. Изненадата от това сюблимно усещане... „О, моля те, моля те!"

- Точно така, бебчо, искам да ме почувстваш, целия шепнеше той и за секунди затвори очи.

Беше целият в мен, до края, държеше ме неподвижна. Минаха секунди... минути... не знам... и той все така гледаше дълбоко в очите ми.

- Така е по-дълбоко каза. Започна да се върти под мен и в мен. Скимтях и стенех. Всичко в мен бе един оголен, жаден нерв, готов да поеме отново и отново това усещане.

- Пак прошепнах. Той се усмихна и изпълни.

Цялото ми тяло се изпъна назад, главата ми отметната, косата ми падаше по целия ми гръб. И тогава той бавно се отпусна назад и легна.

- Ти си наред, Анастейжа. Нагоре, надолу, както искаш. Хвани се за ръцете ми. Гласът му беше толкова дрезгав и толкова съблазнителен...

Хванах ръцете му все едно животът ми зависеше от това. Леко се повдигнах нагоре и пак се пуснах по него. Очите ми изгаряха в лудо очакване. Той дишаше пресекнато, също като мен, надигаше се всеки път, когато се спусках по него, и ме повдигаше нагоре. И така заедно в ритъм... нагоре, надолу, нагоре, надолу... пак, и пак, и беше... толкова хубаво!

И посред надигащата се пулсираща стихия в мен, покрай усещането за пълнота, покрай неконтролираното ми дишане, единственото, което виждах, бяха очите му, заключени в моите. И в тях видях възхищение пред някакво чудо а чудото бях аз.