Петдесет нюанса сиво

Много сърдит имейл. Защо не можеше да се светне, че предвиждам вероятността да се наложи да търся авариен изход? Не че фолксвагенът беше бърз... но все пак можеше да се наложи да бягам.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Мъжете не се месят чак толкова неудачно

Дата: 24 май 2011, 18:55

До: Крисчън Грей

Благодаря.

Ана

От: Крисчьн Грей

Относно: Жените водят спор до унищожаване на мъжа

Дата: 24 май 2011, 18:59

До: Анастейжа Стийл

Няма защо.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Обадих се на Рей. Канеше се да гледа мач. Слава богу! Разговорът ни беше кратък. Щял да пътува до града в четвъртък за дипломирането. Искал след това да отидем да вечеряме. Сърцето ми се пълнеше с любов, докато говорех с Рей, и грамадна буца заседна в гърлото ми. Той беше моята единствена стабилна опора през всичките възходи и падения на майка ми. Връзката ни беше толкова ценна. Макар че не ми беше роден баща, винаги се бе държал е мен като със свое собствено дете. Нямах търпение да го видя. Това, от което се нуждаех сега, бе тихото му, но окуражаващо присъствие. Не го бях виждала толкова време!

С Кейт започнахме да опаковаме останалите неща. Бяхме отворили бутилка евтино червено вино. Когато най-сетне се добрах до леглото, почти всичко бе опаковано. Усетих някакво неочаквано спокойствие. Исках да се наспя добре. Мушнах се в леглото и заспах на мига.

Пол се бе върнал от Принстън, преди да замине за Ню Йорк, където започваше стажът му в някаква финансова компания. Цял ден вървя след мен из магазина да ме кара да излизаме. Почваше да ми лази по нервите.

- Пол, за стотен път ти казвам, имам среща тази вечер.

- Нямаш никаква среща. Казваш го, за да ме разкараш. Винаги казваш така.

„Да, мислех че ще се усетиш, че твоята няма да я бъде!"

- Пол, никога не съм намирала идеята да излизам с брата на шефа си за добра.

- Ти приключваш тук в петък, нали? И утре не си на работа.

- И в събота съм вече в Сиатъл, а скоро ти ще си в Ню Йорк. Много добро разстояние. И да искахме, нямаше да постигнем по-голяма дистанция един от друг. И както ти казах, имам среща тази вечер. Не се шегувам.

- С Хосе?

-Не.

- Че с кого тогава?

- Ох, Пол... Въздъхнах, наистина уморена от спора. С Крисчън Грей казах, без да крия раздразнението си. Но ефектът беше поразителен. Той отвори уста, опита се да каже нещо, не успя и продължи да ме гледа и да мърда уста като риба на сухо. Кажи на някой това име и гледай сеир. Загубват и ума и дума

- Имаш среща с Крисчън Грей? каза доста след това, все още шокиран и с много голяма доза подозрение в гласа.

-Да Ясно. Изглеждаше определено потресен, смазан, но някъде дълбоко в себе си се зачудих и никак не ми хареса, че това го изненада чак толкова. Моето друго аз му размаха среден пръст.

След този разговор той ме остави на мира, изцяло ме игнорира и точно в пет излетях от вратата.

Кейт ми бе дала две рокли и два чифта обувки за тази вечер и за следващия ден за церемонията. Щеше ми се да имам повече желание да се обличам като дама, и другите там неща с дрехите, като при другите момичета, но просто това не беше моята страст. „Каква е твоята страст, Анастейжа?" каза в съзнанието ми нежният глас на Грей. Опитах да си успокоя нервите и в крайна сметка реших да облека роклята с цвят на синя слива. Беше леко делова и не съвсем младежка. Но пък в крайна сметка отивах на преговори.

Изкъпах се, избръснах си краката и мишниците, измих си косата, после загубих половин час да я суша така, че да пада леко и на къдрици по гърдите и гърба ми, а не както обикновено да седи в прическа „свраче гнездо". Пъхнах един гребен, за да я прибера само от едната страна, и сложих малко червило и грим. Рядко слагах грим. Чувствах се неловко, но най-вече некомфортно. Никоя от моите героини в книгите не бе изпадала в ситуация да слага грим с часове. Ако беше така, щях със сигурност да знам. Пъхнах нозе в супервисоките стилето обувки (същият цвят като роклята) и точно в шест и трийсет бях готова.

- Е, Кейт?

Тя се усмихна.

- Майчице, Ана, блестиш! Изглеждаш толкова секси! И кимна одобрително.

- Как така секси? Исках да изглеждам като делова зряла жени!

- Да, така изглеждаш: като делова зряла и ужасно секси жени. Роклята отива на цвета на кожата ти. И как добре прилепва симо! Продължи да се усмихва.

- Кейт! смъмрих я.

- Не отричай очевидни неща, Ана. Изглеждаш повече от добре. Задръж роклята. Ще го принудиш да яде от ръцете ти кито куче.

Кучето, което трябваше да яде от неговата ръка, бях аз, но странно защо всички виждаха нещата съвсем погрешно. Нещата стояха в точно обратната последователност.

- Пожелай ми късмет.

- Не ми казвай, че ти е нужен късмет за една среща!

- Да, имам нужда от късмет.

- Късмет тогава каза тя и ме прегърна, а аз се изстрелях през вратата.