Пясъчна буря

Сафиа забърза крачка и спря пред покритата яма близо до входа на гробницата. Коленичи и вдигна капака. Касандра насочи лъча на фенерчето си в дупката, осветявайки двата отпечатъка. Сафиа отново си припомни приказката, която я беше накарала да последва отпечатъците — за пиринчения конник, който носел копие в ръка, а на копието била забучена човешка глава.

Погледна покрай рамото на Касандра към Кейн и артефакта. След незнайно колко столетия беше открила копието.

— И сега какво? — попита Касандра.

Имаше само още едно нещо в ямата, чието значение трябваше да разгадаят — дупката в центъра й.

Според Библията и Корана именно от тази дупка избликнал вълшебният извор, който правел чудеса. Сафиа се помоли за свое собствено чудо.

Посочи към дупката.

— Сложи го там.

Кейн обкрачи ямата, насочи долния край на копието и го пъхна в дупката.

— Пасва идеално.

Отстъпи назад. Копието остана да стои право, здраво закрепено. Бюстът на върха му гледаше към долината.

Сафиа обиколи копието. Докато го оглеждаше, от тъмното небе закапа дъжд и затрополи тихо по опечената пръст и камък.

Кейн измърмори:

— Върхът! — Измъкна една шапка и я нахлупи на бръснатата си глава.

Само след миг дъждът се усили.

Сафиа обиколи втори път копието, този път намръщена.

Касандра споделяше притеснението й.

— Нищо не се случва.

— Явно пропускаме нещо. Дай ми фенерчето. — Сафиа свали мръсните си работни ръкавици и протегна ръка с дланта нагоре да го вземе. Касандра и го отстъпи с явна неохота.

Сафиа прокара лъча му по дължината на копието. По дръжката му имаше бразди на равни интервали. Украса ли бяха, или съдържаха някакво скрито значение? Сафиа се изправи и застана зад бюста. Кейн беше забил копието така, че лицето гледаше на юг, към морето. Което очевидно беше погрешна посока.

Очите и се плъзнаха по бюста към задната част на главата. Забеляза миниатюрен надпис в основата на врата, засенчен от линията на косата. Сафиа приближи фенерчето. Надписът изглежда е бил частично скрит под напластената прах, но сега дъждът го измиваше. Четири букви се видяха съвсем ясно.

Касандра разбра, че е открила нещо, приближи се и видя надписа.

— Какво означава?

Сафиа преведе, още по-намръщена:

— Женско име. Биликис.

— Това е името на жената, която е изобразена, така ли? Сафиа не отговори, беше твърде изумена. Възможно ли е? Заобиколи и разгледа лицето на жената.

— Ако е така, това е откритие с феноменално значение. Биликис е била почитана от всички религии. Жена, обгърната от тайнственост и легенди. Наполовина човек, наполовина пустинен дух.

— Никога не съм чувала за нея.

Сафиа се изкашля да прочисти гърлото си, все още зашеметена от откритието.

— Позната е с титлата си — Савската царица.

— От историята за цар Соломон?

— И безброй други легенди.

Дъждът се сипеше и се стичаше на ручейчета по желязното лице, сякаш статуята плачеше.

Сафиа посегна и изтри сълзите от бузите на царицата.

Когато го докосна, бюстът се залюля, сякаш върху хлъзгав лед, и избяга от пръстите й. Направи един пълен кръг, после забави и постепенно спря, с лице в обратната посока.

На североизток.

Сафиа се обърна назад към Касандра.

— Картата — нареди Касандра на Кейн. — Донеси картата.

14. ОСКВЕРНИТЕЛИ НА ГРОБНИЦИ

3 декември. 20:07

Джебал Ейтеен

Пейнтър погледна часовника си. Още една минута.

Лежеше по корем в основата на една финикова палма, скрит зад акациев храст. Дъждът трополеше по балдахина от листа над главата му. Беше заел позиция далеч вдясно от пътя, внимателно бе вървял по стръмна скална стена, за да стигне до това място. Откриваше се чудесна гледка към паркинга пред гробницата.

С очилата за нощно виждане пазачите се забелязваха лесно в мрака, всички със сините си якета, сега с вдигнати качулки, да ги пазят от дъжда. Повечето стояха на пост близо до пътя, но неколцина обикаляха бавно в широки кръгове около комплекса. Беше изгубил безценни минути да пропълзи на тази позиция, промъквайки се между патрулиращите пазачи.

Пейнтър забави дишането си, за да се подготви. Предстоеше му трийсет метра спринт до най-близкия джип. Премисли за последно плана, представи си го визуално, доуточни го. Задвижат ли се веднъж нещата, нямаше да има време да мисли, а само да реагира.

Погледна отново часовника си. Времето беше изтекло.

Бавно се повдигна до клек, в свита поза. Напрегна слух, изключи трополенето на дъжда. Нищо. Пак погледна часовника си. Десетте минути бяха изтекли. Къде бяха…

И тогава я чу. Песента се издигна откъм долината зад него. Хвърли поглед през рамо. През очилата за нощно виждане светът тънеше в зеленикави сенки, но откъм ниското грееха ярки петна. Факли и фенерчета. Гледаше как мъжете от Байт Катир тръгват бавно и спокойно нагоре по пътя, без да прекъсват песента си.

Насочи вниманието си обратно към комплекса на гробницата.

Пазачите бяха усетили раздвижването на кервана и бавно концентрираха позициите си около пътя. Двама се шмугнаха в храсталаците отстрани и продължиха надолу към първия завой.