Пясъчна буря

Тя излезе заднишком и прибра пистолета си. Игра на светлини и сенки, нищо повече. Сигурно някой беше минал пред фаровете.

След един последен поглед наоколо тя пое обратно по алеята. С решителни крачки тръгна към джиповете и мислено се упрекна, задето се плаши от собствената си сянка.

От друга страна, имаше предостатъчно основания да си отваря очите на четири.

Прогони тази мисъл, когато наближи джиповете. Те бяха превозили дотук не само хората на Кейн, а и комплект археологически инструменти. За лова за съкровища Гилдията им беше осигурила обичайната екипировка — лопати, кирки, чукове, четки, сита. Бяха ги подсигурили и с последния писък в електронното оборудване, включително дълбочинна радарна система и портативно устройство за връзка със сателитната система ЛАНДСАТ. То беше в състояние да проникне на двайсет метра под пясъка и да осигури подробна топографска карта на всичко, което лежи отдолу.

Касандра отиде при един от джиповете, чийто товар бяха извадили наполовина, докато търсеха металния детектор. Знаеше точно кой инструмент йе необходим сега.

Използва лост да отвори сандъка. Вътрешността му беше настлана със слама и стиропор, които да предпазят машинарията, конструирана от Гилдията на базата на един изследователски проект на АИОП. Приличаше на пушка, но краят на дулото се разширяваше като камбана, а керамичният приклад беше достатъчно широк за батерията, необходима да захрани устройството.

Касандра бръкна в сандъка, извади батерията и я пъхна в гнездото. Инструментът натежа в ръцете й. Метна го на рамо и тръгна обратно към молитвената стая.

Разположени на равни интервали в периметъра, хората на Кейн бяха нащрек. Никой не се беше отпуснал, не си подвикваха шеги. Кейн ги беше обучил добре.

Когато Касандра влезе, Кейн забеляза какво носи и очите му заблестяха.

Сафиа се обърна от мястото си до стената. Беше начертала с тебешир един четириъгълник, трийсетина сантиметра широк при върха и над метър и двайсет висок.

— Замерванията са положителни в този участък — каза кураторката и се изправи. Намръщи се, като видя устройството в ръцете на Касандра.

— Ултразвуков лазер — обясни Касандра. — Използва се за прокопаване в скала.

— Но…

— Дръпнете се. — Касандра вдигна устройството на рамото си и насочи разширеното дуло към стената.

Сафиа мина встрани.

Касандра натисна бутона до палеца си, който играеше ролята на предпазител. В резултат тънички лъчи червена светлина потекоха навън като струя на душ. Всеки лъч представляваше миниатюрна лазерна пушка, фокусирана през редуващи се кристали от александрит и ербий. Касандра прихвана мишената си — очертания участък върху стената. Миниатюрните точици на пасивния все още лазер оформиха идеален кръг.

Тя натисна спусъка. Устройството завибрира на рамото й, когато миниатюрните точки започнаха да се въртят все по-бързо и по-бързо. Звук извън диапазона на човешкия слух прониза болезнено костиците на ухото й. Тя се концентрира, взирайки се над дулото.

Там, където червеният лъч се срещаше със стената, камъкът започна да се разпада в облак от прах и силиций. Вече няколко десетилетия зъболекарите използват ултразвукови инструменти за почистване на зъбен камък. Същият принцип беше залегнал и тук, подсилен от концентрираната енергия на лазерите. Пясъчникът продължаваше да се разпада под двойната атака.

Касандра бавно прокарваше лъча напред-назад по стената, унищожавайки пясъчника слой подир слой. Лазерът действаше само върху агрегатни материали като пясъчника. По-плътните камъни, като гранита, не му бяха по силите. Беше безвреден дори за човешката плът. Най-много да получиш тежко слънчево изгаряне.

Пясък и прах изпълниха молитвената стая, но вятърът успяваше да ги издуха, преди концентрацията им да е станала непоносима. След три минути стената беше издълбана на дълбочина десет сантиметра.

— Спри! — извика Сафиа, вдигнала ръка.

Касандра отпусна спусъка и вдигна нагоре замлъкналата пушка.

Сафиа размаха ръка пред лицето си да разкара прахта и пристъпи към стената. Вятърът издуха остатъците от пясък и прах през покрива, докато тя се навеждаше напред.

Касандра и Кейн отидоха при нея. Кейн насочи запалено фенерче в дупката, издълбана от лазера. Парче метал блестеше с червени оттенъци в дъното на отвора.

— Желязо — каза Сафиа през рамо със следа от страхопочитание в гласа си, смесица от гордост и удивление. — Също като сърцето.

Касандра се върна назад и насочи оръжието.

— Ами да видим тогава какво късметче се крие в шибания пакет чипс.

Натисна спусъка и концентрира лъча около железния артефакт.

Въртящите се лазери отново смляха пясъчника на прах, отнемайки нови пластове. Артефактът се разкриваше постепенно, осветен от червеното сияние. Детайли се появяваха от камъка — нос, надвиснали вежди, едно око, крайчецът на Устни.

— Това е лице — каза Сафиа.

Касандра продължи внимателно работата си, отстраняваше камъка сякаш беше кал и разкриваше лицето отдолу. То сякаш само излизаше от камъка, устремило се към тях.

— Мили Боже!… — промълви Кейн, вдигнал фенерчето си към лицето. Приликата беше прекалено голяма, за да е случайна.