Пясъчна буря

Клекна и пропълзя по балкона. Дворът се беше проснал под него. Светлината беше твърде силна за очилата му, така че той ги вдигна на челото си и огледа разположението долу.

От другата страна малката площадка с реставрирани руини се къпеше в светлина.

Едно фенерче лежеше изоставено близо до входа на съседната гробница. Лъчът му осветяваше метален прът, забит в земята. На върха му изглежда имаше някаква скулптура вероятно бюст.

Отдолу се надигнаха гласове… откъм гробницата. Вратата й към двора беше отворена. Вътре се движеха светлини.

Пейнтър чу познат глас.

— Покажи ни на картата.

Касандра. Стомахът му се сви, сякаш бе глътнал огнена топка.

После й отговори Сафиа:

— Не откривам никакъв смисъл. Може да е навсякъде. Пейнтър се сви по-ниско. Слава Богу, още беше жива! Заля го вълна от облекчение и нова тревога. Колко души имаше там? Няколко минути оглежда сенките по запотените прозорци. Трудно беше да се каже, но в помещението едва ли бяха повече от четирима. Огледа двора за пазачи. Нямаше. Изглежда всички се бяха скрили на сушина в сградата.

Ако действаше бързо…

Тъкмо се изправяше, когато някой излезе през вратата на гробницата — висок атлетичен мъж, целият в черно. Пейнтър застина, обзет от страх, че са го забелязали.

Мъжът нахлупи още повече шапката над очите си и излезе под дъжда. Коленичи до пръта.

Пейнтър го наблюдаваше как посяга към основата на пръта и прокарва пръсти нагоре по дължината му. Какво прави този, по дяволите? Стигнал до върха на пръта, мъжът стана и бързо се върна в гробницата, изтърсвайки шапката си.

— Шейсет и девет — каза той, докато хлътваше вътре.

— Сигурен ли си? — Това пак беше Касандра.

— Да, съвсем сигурен, по дяволите!

Пейнтър не смееше да чака повече. Мушна се приведен под арката към Спиралното стълбище, което водеше надолу в джамията. Намести очилата за нощно виждане на очите си и огледа тъмното стълбище.

Изглеждаше мирно и тихо.

Извади пистолета си и свали предпазителя.

Нащрек за пазачи, той тръгна с едното рамо близо до стената, пистолетът насочен напред. Покриваше в дъга молитвената стая на джамията, докато се спускаше. Стаята беше празна, молитвени килимчета бяха натрупани на купчина в дъното. Пейнтър стигна до последното стъпало и се придвижи към предния вход.

Външните врати бяха отворени. Той вдигна очилата за нощно виждане на челото си и навлезе странично във входа. Коленичи в единия край на прага. Покрита веранда минаваше по протежение на предната стена. Точно пред него три стъпала водеха надолу към двора. От двете страни нисък зид опасваше верандата, с арковидни отвори на върха.

Пейнтър огледа близката околност.

Дворът оставаше празен. Приглушени гласове се чуваха откъм другата страна на пътя.

Ако притичаше до гробницата и се скриеше от външната страна на входа…

Направи бързи изчисления наум. Бързината беше от основно значение, за да проработи този план. Изправи се и стисна здраво пистолета.

Едва доловим шум го накара да застине. Идваше отзад.

Прониза го ужас, като електрически удар.

Не беше сам.

Завъртя се на пета, като едновременно приклекна с насочен към тъмната вътрешност на джамията пистолет. Откъм сенките два тъмни силуета вървяха към него, очите им проблясваха на светлината от двора. Очи котешки и гладни.

Леопарди.

Тихи като нощта, двете котки се приближаваха към него.

20:18

— Покажи ни на картата — каза Касандра.

Кураторката беше коленичила на пода на гробницата над същата карта, по която се бяха ориентирали и преди. Права синя линия водеше от първата гробница на брега на морето към тази в планината. Втора линия, в червено, се отклоняваше встрани на североизток, пресичаше планините и навлизаше в огромната празна широта на пустинята Руб ал-Кали обширната Празна четвъртина на арабския свят.

Сафиа поклати глава, проследявайки с пръст линията към пясъците.

— Не откривам никакъв смисъл. Може да е навсякъде.

Касандра също се взираше в картата на пода. Търсеха изгубен град в пустинята. Трябваше да е някъде по протежение на тази линия, но къде точно? Линията минаваше през центъра на огромния пустинен район. Наистина можеше да бъде навсякъде.

— Пропускаме нещо. — Сафиа се отпусна назад на пети и разтри слепоочията си.

Радиостанцията на Кейн изжужа и прекъсна мислите й. Той заговори в прикрепения на гърлото си микрофон.

— Колко са? — Последва дълга пауза. — Добре, просто ги наблюдавайте внимателно. Важното е да не се приближават повече. Обади ми се при евентуална промяна.

Касандра го изгледа. Той вдигна рамене.

— Онези пясъчни плъхове, които видяхме край пътя, са се върнали. Направили са лагер на мястото, където ги видяхме преди.

Касандра забеляза тревогата, изписала се по лицето на Сафиа. Жената се страхуваше за безопасността на сънародниците си. Добре.

— Нареди на хората си да застрелят всеки, който се приближи.

Сафиа се стегна при тези думи. Касандра посочи към картата.

— Колкото по-скоро разрешим загадката, толкова по-скоро ще се махнем оттук. — Това трябваше да запали огън под задника на кураторката.

Сафиа мрачно се взираше в картата.