Пясъчна буря

Стара жена стоеше на пътя с лице към нея, сякаш я чакаше. Беше облечена с дълго пустинно наметало, лицето и бе скрито зад черен воал. В костеливите си пръсти държеше тояга от чепато дърво, гладка и лъскава от дългата употреба.

Главата на Кара пулсираше. После статичният шум най-после заглъхна, когато радиото попадна на вярната станция. Болката и гаденето изчезнаха. За миг се почувства в безтегловност, освободена.

Жената просто я гледаше.

Безчувственост изпълни цялото тяло на Кара. Тя не оказа съпротива. Пушката падна от безжизнените и пръсти.

— Тя ще има нужда от теб — най-накрая каза жената и й обърна гръб.

Кара тръгна след нея, движеше се като насън.

Назад при тамариндовото дърво двигателят на пикапа изръмжа и замлъкна.

Кара продължи да върви надолу към обраслата с дървета долина, пътят остана зад нея. Тя не се възпротиви, дори и да беше способна на съпротива.

Знаеше кой се нуждае от нея.

20:36

Бяха блъснали Сафиа на колене, с ръце на върха на главата. Касандра клечеше до нея с пистолет до основата на тила и, другият бе насочен към входа. И двете бяха с лице към входа, застинали напрегнато в дъното на помещението. Гробната могила беше между тях и отворената врата.

Веднага след експлозията Касандра беше изключила светлините и беше пратила Кейн през един прозорец на задната стена. Да заобиколи. Да открие Пейнтър.

Сафиа преплете пръсти и ги стисна. Наистина ли беше вярно? Възможно ли бе Пейнтър да е още жив, да е някъде отвън? Дали и другите бяха оцелели? Очите й плувнаха в сълзи. Каквото и да ставаше, поне не беше сама. Пейнтър беше някъде отвън.

Отвъд сградите все още трещеше стрелба.

Огньове хвърляха алени светлосенки в нощта.

Чу ритмичния звук на хеликоптери, откоси автоматичен огън.

— Просто ни пусни — примоли се Сафиа. — Вече имаш координатите на Убар.

Касандра не благоволи да й отговори, вниманието й бе насочено изцяло върху вратата и прозорците. Сафиа не беше сигурна дали въобще я е чула.

Звук от триене стигна до тях откъм външната страна на вратата.

Някой идваше. Пейнтър или Кейн?

Голяма сянка прекоси отвора, осветена за миг от прожектора на двора.

Камила.

Имаше направо сюрреалистичен вид, докато минаваше бавно покрай входа, прогизнала от дъжда. След нея една жена застана в рамката на вратата, гола. Сякаш трептеше на фона на червеникавото сияние от близките огньове.

— Ти! — ахна Касандра.

В едната си ръка непознатата държеше сребристия куфар с желязното сърце. Бяха го оставили до вратата.

— Не, остави го, кучко! — Касандра стреля два пъти, оглушително близо до лявото ухо на Сафиа.

Тя извика от болка и падна напред върху едно от молитвените килимчета. Претърколи се една крачка встрани, по посока на гробната могила.

Касандра я последва, като продължаваше да стреля към отворената врата.

Сафиа проточи врат, главата и звънтеше. В отвора на вратата нямаше никого. Погледна косо към Касандра, която беше заела стойка за стрелба, и двата пистолета насочени към вратата.

Сафиа не се поколеба. Сграбчи края на молитвеното килимче, върху което стояха и двете. С рязко движение се хвърли напред, повличайки и килимчето.

Хваната неподготвена, Касандра се строполи.

Пистолетен изстрел.

Мазилка се посипа от тавана.

Докато Касандра падаше назад, Сафиа се метна над гробната могила и се претърколи към вратата. Стигна до входа и скочи с главата напред през прага.

Още един изстрел.

Преди да се приземи Сафиа усети силен удар в рамото, който я завъртя. Удари се в земята и се плъзна в разкаляната пръст. Рамото й гореше. Беше простреляно. Изпаднала в паника и водена от чист инстинкт, тя се претърколи настрани, далеч от отворената врата.

Дъждът се лееше отгоре й.

Пропълзя зад ъгъла, провря се през някакъв жив плет и се отправи към тясната пътечка между гробницата и останките от молитвената стая.

Когато стигна дотам, една ръка посегна изотзад в мрака и затисна грубо устата й.

20:39

Пейнтър силно притискаше Сафиа.

— Тихо — прошепна той в ухото й, облегнал се на полусрутената стена.

Тя изграчи в дланта му.

Крил се бе тук в продължение на няколко минути, наблюдаваше двора и се чудеше как да изкара Касандра навън.

Само че бившата му партньорка изглежда се беше окопала в гробницата и чакаше търпеливо отрядът и да си свърши работата, докато тя охранява ценната пленничка. Прожекторите на кръжащите хеликоптери шареха из двора и го принуждаваха да остане на място. Касандра отново го беше надхитрила — въздушното подкрепление явно бе изпратено тук предварително.

Положението изглеждаше безнадеждно.

И точно тогава видя една камила да върви под дъжда преспокойно, сякаш не се движеше през центъра на престрелка. Мина покрай скривалището му и се скри зад ъгъла покрай фасадата на гробницата. После се чуха няколко изстрела и Сафиа се появи със залитане.

— Трябва да стигнем до задната стена на комплекса — прошепна той и посочи надолу по пътечката.

Откъм предната страна стрелбата не пресекваше. Налагаше се да рискуват по стръмните склонове отзад, да се опитат да стигнат до някакво укритие. Той я пусна внимателно, но тя продължаваше да се притиска към него.

— Стой зад мен — каза й той.