Пясъчна буря

— Оставих хора в планината. Все още няма следа от сигнала и.

Касандра се намръщи. Микропредавателят, който беше имплантиралата жената, имаше обхват от десет мили. Как е възможно да не са уловили още сигнала и? Може да беше някакво смущение заради планината. Или пък заради буреносната система. Е, рано или късно щяха да я открият.

Касандра си представи малката таблетка C4, вградена в предавателя. Сафиа може и да беше избягала… но така или иначе вече беше мъртва.

— Да тръгваме — каза тя.

01:31

Дофарските планини

— Добро момиче, Саф — промърмори Омаха.

Пейнтър се размърда на поста си до пътя. Какво беше открил Омаха? Беше оглеждал черния път с очилата си за нощно виждане. Юрованът беше паркиран под клоните на група дървета.

Омаха и другите се бяха скупчили зад пикапа, задната му врата бе отворена широко. Омаха и Дани се бяха навели над картата, която Пейнтър беше откраднал от гробницата.

До тях Корал преглеждаше припасите, отмъкнати от джипа на Касандра.

На слизане от гробницата бяха налетели на Клей и Дани които направо се бяха побъркали заради изчезването на Кара. Пушката и бяха намерили на пътя, но от самата Кара нямало и следа. Бяха я викали, но без успех. А с Касандра по петите им и хеликоптери във въздуха не можеха да чакат дълго Докато Пейнтър и Омаха търсеха Кара, другите бяха преместили всички припаси от джипа в пикапа, после бяха бутнали джипа по една стръмнина. Пейнтър се боеше, че Касандра може да ги проследи с помощта на GPS предавателя му, както беше направил самият той по-рано.

Освен това, тя не знаеше за юрована. Малко предимство.

Не след дълго бяха потеглили с надеждата, че Кара не е направила някаква глупост.

Сега Пейнтър крачеше по пътя, все по-недоволен от решението си. Не бяха открили труп. Къде се беше дянала Кара? Дали изчезването и имаше нещо общо с прекъснатия прием на наркотици? Той пое дълбоко дъх. Може би така беше най-добре. Далеч от тях Кара сигурно би имала по-големи шансове за оцеляване. И въпреки всичко Пейнтър продължи да крачи неспокойно.

Встрани от пътя Барак и Клей пушеха, напълно различни на ръст, вид и философия, но свързани от любовта си към тютюна. Барак познаваше планините и ги беше превел по серия от черни, разорани от коловози пътища. Караха с изключени фарове, толкова бързо, колкото позволяваше безопасността, и спираха всеки път, когато чуеха звук на хеликоптери.

Бяха само шестима — той и Корал, Омаха и Дани, Барак и Клей. Участта на капитан Ал Хафи и Шариф оставаше неизвестна, навярно се бяха пръснали заедно с мъжете от Бай Катир. Можеха само да се надяват, че са добре.

След три часа шофиране бяха спрели да починат, да се прегрупират и да решат какво ще правят по-нататък. Единственото им направление бяха линиите, начертани върху картата.

Омаха се изправи и изви гръб назад, при което костите му изпукаха силно.

— Изиграла е онази кучка.

Пейнтър остави планинската долина на тишината и мрака и тръгна към другите.

— За какво говориш?

Омаха му махна да се приближи.

— Ела да видиш.

Пейнтър застана до него. Ако не друго, поне войнствените намерения на Омаха бяха отслабнали. Докато пътуваха, Пейнтър им беше разказал за леопардите, за престрелката, за намесата на странната жена. Омаха изглежда се беше утешил с мисълта, че стига Сафиа да е далеч от Касандра, всичко друго може да се смята за успех.

Омаха посочи към картата.

— Виж тези линии. Синята очевидно води от гробницата в Салала до тази на Йов тук, в планината. Сафиа явно е открила нещо в първата гробница, което я е довело до втората.

Пейнтър кимна.

— Добре, а червената линия какво означава?

— Че Сафиа е открила нещо и в гробницата на Йов.

— Металния прът с бюста?

— Сигурно. Вече няма значение. Виж тук. Отбелязала е кръгче по протежение на линията. Навътре в пустинята. Все едно там трябва да отидат.

— Местоположението на Убар. — Пейнтър усети стомахът му да се свива, натежал от лоши предчувствия. Ако Касандра вече знаеше къде се намира…

— Не, не е там — каза Дани. Омаха кимна.

— Измерих го. Кръгчето отстои на шейсет и девет мили от гробницата на Йов по червената линия.

Пейнтър им беше разказал как високият мъж бе извикал числото шейсет и девет, след като беше премерил нещо на пръта.

— Същото число, което чух — каза Пейнтър.

— Само че са го нанесли в мили — каза Омаха. — Наши мили.

— Е, и?

Омаха го погледна учудено, сякаш отговорът беше очевиден.

— Ако артефактът, който са открили в гробницата на Йов е от същото време като желязното сърце, което изглежда логично, то значи говорим за двестата година преди Христа или там някъде.

— Добре — каза Пейнтър, приемайки изложения факт.

— Така е.

— По онова време обаче милите били определени от римляните. Една миля била равна на пет хиляди римски стъпки. А една римска стъпка е равна само на единайсет инча и половина или около двайсет и девет сантиметра. Сафиа със сигурност знае това! Оставила е Касандра да си мисли, че става въпрос за съвременните мили. Пратила е кучката за зелен хайвер!

— Тогава какво е истинското разстояние? — попита Пейнтър и се премести по-близо до картата.