Пясъчна буря

До него Омаха дъвчеше крайчеца на палеца си и явно пресмяташе наум. След малко каза:

— Шейсет и девет римски мили се равняват на малко повече от шейсет и три съвременни мили.

— Прав е — каза Корал. Тя също го беше изчислила.

— Значи Сафиа е пратила Касандра на шест мили отвъд истинското място. — Пейнтър се намръщи. — Това не е много далеч.

— В пустинята — възрази Омаха — шест мили са колкото шестстотин.

Пейнтър не искаше да залива със студен душ въодушевлението на Омаха и гордостта му от изобретателността на Сафиа, но знаеше, че подвеждането няма да задържи дълго Касандра в заблуда. Веднага щом откриеше, че на посоченото място няма нищо, щеше да потърси професионален съвет. Все някой щеше да разреши загадката. По преценка на Пейнтър уловката на Сафиа щеше да им спечели един или най-много два дни.

— И къде на картата е истинското място? — попита той.

Омаха сведе глава развълнуван.

— Ами да видим. — И бързо се зае с новите пресмятания. Челото му се свъси. — Няма смисъл. — Забоде една карфица върху картата.

Пейнтър се наведе и прочете името под карфицата.

— Шисур.

Омаха поклати глава.

— През цялото време сме търсили зелен хайвер.

— Какво искаш да кажеш?

Омаха продължи да се мръщи на картата, сякаш тя беше виновна.

Дани отговори вместо него:

— Шисур е мястото, където през 1992 са били открити старите руини на Убар от Никълъс Клап и още неколцина други. — Дани погледна към Пейнтър. — Там няма нищо. Всичките ни усилия ни водят към място, което вече е било открито и отметнато като безинтересно.

Пейнтър не можеше да приеме това.

— Все трябва да има нещо.

Омаха стовари юмрук върху картата.

— Самият аз съм бил там. Задънена улица, ето какво е. Всичките тези опасности и кръвопролитие… за нищо!

— Трябва да има нещо, което всички са пропуснали — настоя Пейнтър. — Всички смятаха, че двете гробници — в Салала и тук — отдавна са били проучени подробно, но ето че само за няколко дни бяха направени нови открития.

— Открития, направени от Сафиа — горчиво рече Омаха. Никой не каза нищо.

Пейнтър се замисли върху думите на Омаха. И бавно проумя.

— Тя ще отиде там. Омаха се обърна към него. — За какво говориш?

— Сафиа. Излъгала е Касандра, за да й попречи да стигне До Убар. Но също като нас и тя знае накъде сочат уликите. — Към Шисур. Към старите руини.

— Именно.

Омаха се намръщи.

— Но както вече казахме, там няма нищо.

— И както самият ти каза, Сафиа е открила улики там където никой не ги е открил досега. Ще реши, че може да направи същото в Убар. Ще отиде там дори само за да опази мястото и каквото има в него от ръцете на Касандра.

Омаха пое дълбоко дъх.

— Прав си.

— Ако и позволят да отиде — обади се Корал отстрани. — Не забравяйте жената, която я е отвела. Онази с леопардите.

Отговори й Барак с известно смущение в гласа.

— Чувал съм легенди за такива жени около лагерните огньове в пустинята. Разказват ги сред всички племена от пясъците. Легенди за воините на пустинята. Смятат ги по-скоро за джинове, отколкото за хора от плът и кръв. Могат да говорят с животните. И изчезват по своя воля.

— И аз съм чувал нещо подобно — каза Омаха.

— Наистина имаше нещо странно в онази жена — съгласи се Пейнтър. — И мисля, че не за пръв път се сблъскваме с нея.

— Какво имаш предвид? Пейнтър кимна към Омаха.

— Вашите похитители. В Маскат. Видял си жена на пазара, нали?

— И какво? Смяташ, че е същата жена? Пейнтър сви рамене.

— Или друга от същата група. По всичко личи, че има и трета заинтересувана страна в цялата тази история. Сигурен съм. Не знам дали са жените воини на Барак или просто някоя група, която търси лесна печалба. Във всеки случай не са отвели Сафиа без причина. В интерес на истината, възможно е да са се опитали да отвлекат теб, Омаха, заради връзката ти със Сафиа. За да те използват като лост.

— Лост за какво?

— За да накарат Сафиа да им помогне. Забелязах и сребристия куфар, завързан за гърба на камилата. Защо ще взимат артефакта, ако не им трябва? Всичко продължава да сочи към Убар.

Омаха размисли над думите му, като кимаше с глава.

— Тогава и ние ще отидем там. След като онази кучка е отишла да търси зелен хайвер, ние ще отидем там и ще чакаме Сафиа да се появи.

— И междувременно ще претърсим мястото — добави Корал. Кимна към натрупаната екипировка. — Има радар за дълбоко проникване, с който може да се погледне под пясъка. Имаме и кутия с гранати, допълнителни пушки, а това не знам какво е.

Тя вдигна едно оръжие, което приличаше на пушка с разширено в края дуло. Ако се съдеше по блясъка в очите й, нямаше търпение да го изпробва.

Всички се обърнаха към Пейнтър, сякаш чакаха съгласието му.

— Разбира се, че отиваме — каза той. Омаха го тупна по рамото.

— Най-после да сме съгласни за нещо.

01:55

Сафиа прегърна Кара.

— Ти пък какво правиш тук?

— И аз не знам. — Кара трепереше в прегръдките й. Кожата и беше лепкава, влажна.

— А другите? Пейнтър го видях… А Омаха, брат му?

— Доколкото знам, всички са добре. Но аз бях далеч от престрелката.