Пясъчна буря

Сафиа продължи да работи, като движеше лазера нагоре и надолу. Само след няколко минути над образа от сенки се появи дъгата на чифт рога.

— Определено е бик — съгласи се Омаха.

— Сада — промълви Сафиа и наведе лазера. — Луната. Приближи се и докосна вградените в камъка рога, сякаш да се убеди, че са истински. Дъжд от сини искри изригна при допира. — Ох!

— Добре ли си?

— Да — каза тя и тръсна пръстите си. — Статично електричество.

Отстъпи крачка назад да огледа рогата върху плочата.

Те определено се сключваха в заострен полумесец, издаден от скалата. Пясък и прах от издълбаването на камъка се вихреха из камерата, подхванати от внезапно засилилите се горе ветрове, които сякаш духаха право надолу през отвора.

Омаха вдигна поглед. Над ямата небето беше тъмно, но нещо още по-тъмно раздвижваше въздуха и се снижаваше. Откъм тъмния силует внезапна светлина прониза мрака.

О, не…

10:47

Омаха грабна Сафиа през кръста и я повлече настрани в сенките под наклонените плочи.

— Какво пра…

Преди да довърши, лъч от ярка светлина удари през дупката горе, разливайки светлинна колона в центъра на трилитната камера.

— Хеликоптер — извика Омаха в ухото й.

Сега Сафиа вече чуваше слабия тътен на витлата на фона на еднообразния рев на бурята. Омаха я държеше здраво.

— Това е работа на Касандра.

Светлината примигна и угасна, когато прожекторът се отклони, но тътенът на витлата остана. Все още беше някъде отвън и претърсваше в бурята.

Сафиа клекна и повлече и Омаха след себе си. След угасването на прожектора камерата изглеждаше още по-тъмна.

— Трябва да предупредя Пейнтър — каза Сафиа. Запълзя към моторолата, но когато посегна, нова искра се изви от повърхността на радиото към върховете на пръстите й и я ужили като оса. Тя дръпна назад ръката си. Едва сега забеляза колко се е усилило статичното електричество. Усети го върху кожата си, като пълзящи мравки. Косата и изпука, когато се обърна да погледне Омаха.

— Сафиа, върни се.

Очите на Омаха бяха широко отворени. Той заобиколи към нея, придържайки се в сенките. Вниманието му не беше насочено към хеликоптера, а към центъра на камерата.

Сафиа отиде при него. Той хвана ръката й, при което и двамата ги удари ток, от който косъмчетата по ръцете им настръхнаха.

В центъра на камерата синкаво сияние се сбираше там, където преди малко светеше прожекторът на хеликоптера. Трептеше, вихреше се във въздуха, краищата му плуваха. С всяка секунда се уплътняваше, вихрейки се навътре.

— Статично електричество — каза Омаха. — Погледни ключовете.

И трите железни артефакта, — сърцето, бюстът и рогата — грееха с червеникав оттенък.

— Те извличат електричеството от въздуха. Действат като един вид гръмоотводи за статичното електричество, създавано от бурята горе — така се зареждат с енергия.

Синьото сияние нарасна до искрящ облак в центъра на камерата. Следваше поривите на някакви свои си ветрове, кипеше на място. Ключовете засветиха още по-ярко. Въздухът пукаше. Дъги на електрически разряди се извиваха над всяка гънка по наметалата и шаловете им.

Сафиа зяпна в почуда. Пясъчникът беше един от най-добрите изолатори, с изключително ниска електропроводимост. Освобождаването на рогата от камъка изглежда бе затворило някаква верига между трите артефакта. А камерата действаше като магнитна бутилка, уловила в капан енергиите.

— Трябва да се махаме оттук, веднага — настоя Омаха.

Сафиа продължаваше да гледа като омагьосана. Бяха станали свидетели на нещо, приведено в действие преди хилядолетия. Как биха могли да си тръгнат?

Омаха я хвана над лакътя и пръстите му се впиха в плътта и.

— Саф, ключовете! Те са като желязната камила в музея. А сега тук се оформя кълбовидна мълния.

Сафиа си спомни заснетото от камерите в Британския музей. Червеникавото сияние на метеорита, лазурните вихри на кълбовидната мълния… Омаха беше прав.

— Мисля, че току-що задействахме бомба — каза Омаха, като издърпваше Сафиа на крака. Бутна я към стълбата. — И тя всеки момент ще избухне.

Сафиа вдигна крак на първата стъпенка и светът изведнъж избухна в ослепителна светлина. Тя се дръпна и застина, като елен пред автомобилни фарове.

Хеликоптерът се беше върнал и кръжеше точно над главите им.

Смъртта ги чакаше горе… точно както ги чакаше и долу.

18. В ЗАЕШКАТА ДУПКА

4 декември. 11:02

Шисур

Пейнтър лежеше, притиснал се към покрива на къщата. Беше увил наметалото си плътно, защипвайки краищата му под краката си, шалът му също беше прибран така, че да не се вее. Не искаше някое глупаво изплющяване да издаде позицията му.

Чакаше хеликоптера да направи още един кръг над града. Щеше да има само един изстрел. Трябваше да приеме, че летателното средство е съоръжено с устройство за нощно виждане. Блясъкът от дулото щеше да издаде позицията му. Чакаше със снайпер „Галил“, опрян в бузата, пръстът — на мекия спусък. Израелското оръжие, взето назаем от Рахим, можеше да простреля човек в главата от триста метра. Но не и при такава буря, не и при толкова малка видимост. Трябваше хеликоптерът да се приближи.

Пейнтър чакаше в засада.