Пясъчна буря

Открехна вратата и надникна в тъмния коридор. Една-единствена стенна лампа хвърляше кръг от светлина близо до стълбите, които водеха към горните два етажа и откритата палуба. Както обикновено, Кара беше настанила двамата братя в най-лошата каюта над най-широката част на кораба — каюта за екипажа, доста по-различна луксозните пътнически помещения. От другата страна на коридора изскърца врата.

Омаха и брат му не бяха единствените, настанени като бедни роднини.

— Кроу — извика той.

Вратата се отвори по-широко и на прага застана не Кроу, а колежката му. Корал Новак пристъпи боса навън, по клин и спортен сутиен, белезникавата й коса падаше по раменете. Даде му знак да мълчи. В дясната ръка държеше кинжал, коварно оръжие с дълго острие от излъскана стомана и черна дръжка. Военен модел. Държеше го ниско и уверено, сякаш над главите им не трещяха картечни залпове.

Беше сама.

— Къде е Кроу? — изсъска Омаха. Тя вдигна палец нагоре.

— Преди двайсет минути отиде да говори с Кара. Точно оттам някъде се чуваше стрелбата, добави наум Омаха. Страхът стесни полезрението му, когато тръгна към стълбите. Сафиа и нейният дипломант бяха настанени в каюти под апартамента на Кара, твърде близо до стрелбата.

Сърцето му се свиваше при всеки откос. Трябваше да стигне до нея. Тръгна към стълбите.

Картечницата се чу отново откъм горния край на стълбището.

Нечии ботуши затропаха към тях.

— Оръжия? — прошепна Корал.

Омаха се обърна и показа празните си ръце. Бяха ги накарали да предадат всичките си лични оръжия още преди да се качат на борда на кораба.

Тя се намръщи и изтича до подножието на тясното стълбище. С дръжката на ножа счупи крушката, която осветяваше коридора. Спусна се мрак.

Стъпките се приближаваха бързо. Най-напред се появи сянката.

Корал сякаш прочете нещо в тази сянка, защото промени леко стойката си, разтвори по-широко крака и отпусна ръката си.

Тъмна фигура се препъна по последните стъпала.

Корал ритна с крак и удари мъжа в едното коляно. Той политна с главата напред и се строполи с вик на пода. Човек от екипажа. Корабният готвач. Лицето му се удари с трясък в дъските, главата му отхвръкна назад. Изпъшка, но не се опита да помръдне, лежеше зашеметен.

Корал приклекна до него с нож в ръка, явно не знаеше как да постъпи.

Отгоре продължаваха да се чуват откоси картечна стрелба, някак по-къси, целенасочени и смъртоносни.

Омаха тръгна напред, оглеждайки стълбището.

— Трябва да идем при другите. При Сафиа.

Корал се изправи и протегна ръка да му препречи пътя.

— Трябват ни някакви оръжия.

Изстрел от пушка изтрещя горе, още по-оглушителен заради затвореното пространство.

Всички отстъпиха крачка назад.

Корал и Омаха се спогледаха. Той вдигна очи към стълбите, разкъсван между желанието си да хукне към каютата на Сафиа и разума, който му диктуваше да действа предпазливо. Юмруци срещу куршуми не беше добър план за спасителна операция. Завъртя се рязко.

— В трюма има пушки и амуниции — каза той и посочи към капака на пода, който водеше към долното помещение. — Все ще успеем да се промъкнем оттук и да стигнем до главния трюм.

Корал стисна още по-силно ножа си и кимна. Вдигнаха капака и се спуснаха по късата стълба в обширното помещение с нисък таван долу. Миришеше на водорасли, сол и дъбова дървесина. Омаха слезе последен.

Изригна нов картечен залп, последван от пронизителен писък. На мъж. Въпреки това Омаха изтръпна и се помоли на всички богове Сафиа да се е скрила някъде.

Изпълнен с омраза към себе си, той затвори капака. Погълна ги пълен мрак. Спусна се слепешката по последните стъпала и цопна в локва на пода.

— Някой да има фенерче? Никой не му отговори.

— Супер! — измърмори Омаха. — Просто супер.

Нещо пробяга през краката му и изчезна сред тихички плискащи звуци. Плъхове.

01:58

Пейнтър се наведе през един от корабните прозорци. Двуместен джет профуча отдолу под издадения бак. Стрелна се почти безшумно, със заглушен двигател, оставяйки ветрилообразна следа напреко на вълните. Въпреки мрака Пейнтър позна модела, конструиран от АИОП, експериментален прототип за тайни операции.

Пилотът се бе привел ниско зад предното стъкло. Вторият човек от екипажа седеше по-изправен и обслужваше въртящата се жироскопски стабилизирана картечница в задната част. И двамата бяха с очила за нощно виждане.

Патрулният джет профуча и се скри. Дотук Пейнтър беше преброил четири. Сигурно имаше и други, които обикаляха по външен периметър. По тъмната повърхност на морето не се виждаше знак от основния атакуващ кораб, транспортирал дотук бойните екипи с джетовете. Сигурно беше пристанал за кратко близо до някой от бордовете на кораба, а после се е отдалечил на безопасно разстояние, докато стане време да прибере джетовете.

Мушна се обратно вътре.

Кара клечеше зад едното канапе и изглеждаше повече ядосана, отколкото уплашена.

Веднага щом първата експлозия разтресе кораба, Пейнтър провери коридора пред каютата. През люка към палубата забеляза кълба дим и зловеща червена светлина откъм кърмата.

Запалителна граната.