Пилето

Беше около нула градуса и като отидохме на училище, върнаха ни всички в къщи. Беше замръзнала дори водата в тоалетните. Тръгнахме си заедно петима и по пътя решихме да отидем да се пързаляме с кънки. Уговорихме се да се срещнем в края на бунището, дето железопътната линия пресича пътя.

Петимата бяхме: Джим Малони, Бил Прентис, Рей Конърс, Пилето и аз. Когато се събрахме всички (само Прентис не дойде), Пилето каза, че ако речеш да близнеш линията, после не можеш да си отлепиш езика от нея. А Джон Малони вика: това са глупости. Завърза се спор помежду ни. По едно време Малони се изежи, че ще близне линията. Пилето се мъчи да го разубеди, ама оня не взима от дума, нали е ирландец, инат копеле. Коленичи и сложи целия си език на линията. Естествено той залепна. Малони се мъчи да го отлепи, ама нищо не става. Ние се скъсваме от смях, а той скимти и започва да плаче. Кучешки студ беше тоя ден.

Конърс започва да крещи, че влакът иде.

Всички ние се разтичваме по линията, крещим и се правим на уплашени. Конърс казва задъхан — пак преструвка, — че ще се опита да даде сигнал на влака да спре. После взема една тояга и започва да бие с нея по релсата, на която е залепнал Малони — уж тракането на влака. На Малони очите му ще изскочат. И пищи, та се къса. Пилето казва, Че само топла вода може да помогне. На най-близката къща не е толкова близо. Конърс се връща тичешком и вика, че не може да спре влака. Обясняваме на Малони, че освен мочка друга топла вода няма, и започваме да пикаем на езика му. Луда картина. Конърс в същност пикае в ухото на Малони. Аз така се смея, че мочката ми секва. А Пилето се прави на сериозен.

От пикнята ли беше, или пък Малони полудя от шубе, но най-накрая езикът се отлепи от релсата. Кървеше и стоеше вдървен, замръзнал. Малони не можеше да го прибере в устата си. Той ни погна с юмруци и ние се разбягахме кой накъде види. Не можехме да му разберем какво точно говори, но той плачеше, псуваше и се мъчеше да си види езика. И все посягаше да вземе камък, но всички камъни бяха замръзнали за земята. Накрая се отпусна на колене и зарида горчиво. Конърс каза, че ще го заведе у тях; те живееха близо един до друг, на Клинтън Роуд. И без това, казва, е много студено за пързалка.

Ние с Пилето изчакахме още няколко минути да не би да дойде Прентис. После тръгнахме по линията към Маршъл Роуд, където има яз и една стара воденица, На някои места по линията имаше лед. А Пилето се мъчеше да пази равновесие по заледената релса.

Щом стигнахме до яза, първата ни работа беше да запалим огън. Измъкнахме няколко прогнили греди от воденицата и намерихме стара тенекия с почти замръзнало автомобилно масло. Изляхме го върху дървата, за да се разгорят по-лесно. Когато краката ни се стоплиха, сложихме кънките.

Водата беше замръзнала толкова бързо, че ледът стоеше напълно прозрачен; на такъв лед ние му викаме черен лед. Той е толкова незабележим, та ти се струва, че ходиш направо по водата. По дъното се виждаха да плуват риби. Когато стигахме над тях, те подскачаха и предизвикваха мънички експлозии от тиня.

Попързаляхме се в кръг, поиграхме и хокей, един срещу един, с тояжки и камък. После ни хрумна да се пързаляме нагоре срещу течението, докъдето стигнем. Тогава хвърлихме няколко големи цепеници в огъня, за да не угасне, скрихме до него обувките си и се понесохме.

Адски готино е да се пързалящ между камънаците по реката. Някои са доста големи. Някъде се промъкваш само по тясна ивица лед между пясъчни наноси, другаде пък реката се е разляла и е почти толкова широка, колкото при яза.

Пилето е страшно добър на кънки. Умее да се обръща със скок и го прави еднакво добре и с единия, и с другия крак. Това е от тренировките, с които се подготвя да лети. Набираме скорост и прескачаме някои от камъните. Разбира се, Пилето прескача два пъти по-високи камъни, отколкото аз. Измервам скоковете му по дължина и се оказва, че той скача над двайсет фута. Представете си какво може да направи на дълъг скок!

Караме нагоре и минаваме покрай игрището за голф, под малките мостове, зад фабриката и после покрай Шейсет и трета улица. Веднъж чухме да минава влакът. Така сме се увлекли в пързалянето, че дори не усещаме студа. Другите се минаха, че не дойдоха с нас; но ние не чувствуваме липсата им. Знаем си с Пилето, че добавяме още една страничка към нашата биография. Като тръгнем на училище, ще има да разправяме. Е, тук-таме ще послъгваме, за да звучи по-интересно, и всеки разказ ще допълваме с нови неща. Ние с Пилето правим това автоматично, без дори да се наговаряме предварително. Пилето съчинява лъжите, а пък аз ги украсявам с подробности, за да изглежда всичко по-истинско. Страшен екип сме.

На около три мили нагоре по реката стигнахме до замръзнал водопад. Той се образува от полегат праг. Лете водата едва тече по обраслия с мъх пад. Долу има хубаво място за риболов. Сега по пада са се образували големи бели ледени кълба. Те са съвсем гладки, а някои са прозирни.