Пилето

Изминали сме цели три мили нагоре по реката. Докато тичам обратно към воденицата, все се оглеждам дано видя някой било около старата фабрика, било около голф игрището, който да ни помогне. Пилето е изключил напълно. Мисля си дали да не хвана до хълма към Шейсет и трета улица, но се отказвам. Няма да ми стигнат сили. Вече се движа автоматично. Ако се спра, макар и за малко, край.

Когато стигам до огъня, той почти е догорял. Оставям Пилето до него и хвърлям дърва. Пилето хич го няма. Удрям му няколко плесници — дано се съвземе. Но той сякаш е потънал в дълбок сън. Диша учестено, хрипливо. На мен изобщо не ми е студено, дори съм се изпотил; но съм уморен до смърт. Вдигам Пилето и го тътря с надежда да възстановя кръвообращението в краката му. Огънят се разгаря, но не топли достатъчно. Няма как, ще трябва да замъкна Пилето до тях. Не успявам да намъкна обувките — нито моите, нито неговите, — затова ги окачвам на врата си и пак вдигам Пилето. Този път го нося на конче. Настръхвам цял само като си представя как ще ме посрещне оная кучка майка му.

Излизам от гората и прекосявам полето покрай железопътната линия. Хващам черния път към тяхната къща. На края има нанагорнище и аз съвсем издъхвам. Донасям го до портата и го слагам на крака, та да не изглежда чак толкова зле. Той вече може да попристъпи.

За щастие у тях няма никой. Пилето има ключ. Извеждам го по стълбата и пускам вода във ваната. Той не може да се разкопчее, та го събличам аз и го вкарвам във ваната. Сядам на клозетната чиния и чакам да видя дали ще се оправи. Става ми студено; в топлата къща дрехите ми се размразяват и сега съм вир-вода. Но от потта ми студенее. Пилето се съвзема екстра от банята. След петнайсет минути е почти като нов. Аз хуквам към къщи.

Още с влизането скачам във ваната. Хвърлям мокрите дрехи в коша за пране. Лежа в горещата вода най-малко половин час. Краката ми са изпожулени и нарязани. Като се затоплят от водата, започват да ме болят. Докато тичах, нищо не усещах.

На другия ден училището е още затворено. Тръгваме с Пилето по реката да си приберем кънките. Те са си там. В такова време хората носа си не показват навън, камо ли да ти крадат кънки. Отиваме до мястото, дето се издънихме в реката. Дупките вече са замръзнали. Проверяваме колко е дебел новият лед. Три инча. Ако Пилето беше сам, никога нямаше да се измъкне.

На връщане мерим на крачки разстоянието от водопада до воденицата. Повече от три мили. И още една миля до къщата на Пилето.

Той се отърва дори без простуда, а пък аз хванах пневмония. Наложи се три седмици да пазя стаята и да не ходя на училище. Отслабнах десет паунда. Пилето не беше казал никому за нашето приключение, докато не тръгнах на училище, и тогава си направихме густото да разправяме заедно.