Пилето

Денят, в който очаквам да се излюпят; е делник. За първи път в живота си избягвам от училище. Зная, че ще ме хванат. Обикновено обядваме с баща ми долу в котелното; първо той ще разбере. Много важно. Но не мога да се въртя около птичарника, защото майка ми ще ме хване. Ето защо отивам в гората и се покатервам на любимото ми дърво, не много далеч от някогашния ни гълъбарник. Сядам в един чатал почти на върха, над полите на близкия склон.

Прекарвам целия ден там. И си мисля само за едно: как ще се излюпят моите малки. Просто ги усещам как се мъчат да пробият черупката. Облягам се на клона и се опитвам да се пренеса в съня. Не успявам. Подсъзнанието ми подсказва, че е опасно да изпадна в унеса на съня. Не зная какво може да се случи — дали ще си разваля съня или пък няма да успея да се върна към действителността, — но усещам, че е опасно.

Докато седя на дървото, представям си как ще уча моите малки да летят. Поглеждам надолу и ми се дощява да летя тук и те да летят с мен на свобода. Тъкмо този ден, на дървото, решавам как да стане всичко. Привеждам в ред плановете, които така гъмжат в главата ми, че почти не обръщам внимание, когато баща ми и майка ми се развикаха на вечеря, задето съм драснал от училище. Къде съм бил, та къде съм бил. Казвам им, че съм седял на дървото, а те не вярват. Къде искат да съм бил?

Когато най-сетне мирясват, отивам в клетката и се ослушвам — нито едно от Пертините птичета не се е измътило още. Чудя се, щом те не са се излюпили, дали ще се излюпят другите, в съня. Вече ми е трудно да кажа кое стои по-напред — сънят или действителността. Заспивам, но не зная какво ще стане.

Пренасям се в съня и виждам, че Перта е възбудена. Казва ми, че едно от малките вече пробива черупката с човчицата си. Повдига се на крака и аз поглеждам в гнездото. Едно от яйцата е пропукано. Перта посяга с човката и внимателно отстранява част от черупката. Виждаме едно тъмно оче и влажна главица. Аз нервнича, но Перта е спокойна и радостна. За да се поуспокоя, литвам из клетката и правя някои от най-хубавите си номера.

След два часа всичките са се излюпили. Помагам на Перта да изнесе черупките от гнездото. Две от малките са тъмни, а другите две — светли. Перта ми съобщава, че две са мъжки и две женски. Тъмните са мъжките, а светлите — женските. Баща, аз съм баща! Перта ме оставя да ги нахраня и аз им подавам храница в човките, изпълнен с неописуемо чувство. С писукания те искат храна и изразяват радостта си и тези писукания звучат като песен.

На другата сутрин отивам в птичарника преди закуска и проверявам Перта. Под гнездото й има черупки. Слагам яйчено пюре на дъното на клетката и Перта мигом се спуска долу. Надзъртам в гнездото и виждам четири малки, две светли и две тъмни — същите. Щом излизам, тя хвръква горе и се залавя да ги храни. Как ми се ще да й помогна Имам чувството, че съм използвач, като я оставям тъй без мъжко. Но пък ме е страх да й пусна мъжко — поради съня. Дали не съм ревнивец?

Във всекидневието върша всичко, което се иска от мен. Ходя на училище, пиша домашни, помагам в къщната работа, че и чертая проекти за моите модели. Така дните минават по-бързо. Сега главното е не толкова желанието ми да летя или да направя модел, който да лети; по-скоро се мъча да пренеса в живота си нещичко от съня.

По времето за разплод добиваме с Перта три мътила. За всяко от тях съм вземал яйца от другите гнезда и съм ги оставял на Перта наяве. За да няма неприятни изненади. Така ни се народиха дванайсет малки, но едно от тях, мъжко, умря. Още от самото начало, казва Перта, тя разбрала, че няма да го бъде, че то не е родено да лети — в очите му нямало нищо от небесния простор. В сънищата ми птиците имат някаква вещина, която липсва у хората. Не зная защо е така. Но аз съм слабо човешко същество и страдах много от загубата на малкото. То беше на пет седмици, когато умря. Според птичето време това е Шеен.

При птиците времето се измерва само по отношение на самите тях. Движението на слънцето и на земята са без значение. Те имат два вида време. Първо едно, което е свързано с разплода и се равнява на една година. То започва с Онме. Това е периодът след смяната на перушината и преди размножаването. После идва Захен, времето на любовта и чифтосването, до снасянето на първото яйце. Карст са двете седмици за мътене. Следващият период започва от излюпването на малките и завършва с излизането им от гнездото; това пък е Флангст. Следва Шеен — до момента, в който малките започват сами да си лющят семето и да живеят без родителите си. Нашият син умря именно по време на Шеен. След това настъпва Смоор — периода на първата смяна на перушината на малките. Времето за смяна на перушината на отрасналите птици се нарича Смоорър. После те отново навлизат в Онме. Така птичата година има шест различни периода. Най-дългият е Онме, а най-късият — Карст. Карст Флангст и Шеен се повтарят три пъти в една, типична птича година.

Вторият вид време на птиците е свързано с отделната птица, а не толкова с цикъла чифтосване — смяна на перушината. Цялата първо година преди размножаването се нарича Танген. Годините на размножаването се казват Плеен, а последните дни преди смъртта — Ехен. Като стареят или като са болни, птиците навлизат в Ехен. През този период птицата няма желание нито да лети, нито да яде. Птиците нямат дума за смърт. Доколкото ми е известно, Ехен включва нашата представа за смърт. Когато Перта ми каза, че нашият син е преминал в Ехен, аз се опитах да му помогна; той още не беше умрял, но нищо не можах да направя. Вече беше навлязъл в Ехен. Когато съобщих на Перта, че е все по един и същ начин: „Да, той е в Ехен.“

Най-странното е, че същия ден, в който умря нашият син, умря и едно от малките в Пертиното гнездо в клетката. То досущ приличаше на нашия син. Аз го прибрах от дъното на клетката, а после, в съня, трупчето на нашия син изчезна. Съобщих това на Перта, но тя не желае да слуша. И повече не продума за него. Споменех ли нещо за неговата смърт, за моята скръб, тя отговаряше все по един и същ начин: „Да, той е в Ехен.“

Тези думи са най-многото, което мога да възпроизведа от канарския. Не зная, няма как да зная дали това са птичи мисли или мисли на Пилето. В съновидения започвам да чувам звуци като думи, подобни на тези, макар че за птичето ми ухо те звучат като птичи звуци. Не разбирам как става това. Сами по себе си птичите звуци не приличат на човешка реч, а на мен ми звучат именно като такава реч. Изглежда, като слушам тези звуци, аз ги превръщам в човешка реч и после чувам собствената си „транскрипция“.

В края на разплодния период имаме с Перта единайсет прекрасни дечица. Седем женски и четири мъжки. И най-забележителното е, че малките е гнездото на Перта по нищо не се отличават от моите рожби в съня и доколкото мога да съдя, те също са седем женски и четири мъжки. Че в съня може да си представям малките като подобие на истинските в клетката, това го разбирам, но аз знаех кои от нашите рожби са мъжки и кои женски, преди да зная какви са онези в клетката. Перта ми беше казала. Ето, това е нещо, което не мога да разбера.

Опитвам се да говоря на Перта, канарчето в клетката, със звуците, които помня от съня, но тя не откликва. Запипикам ли й обаче тъй, както някога пипиках на Пилето, тя ми отвръща с радост. Явно предпочита да си бъда момче. Нейната действителност няма нищо общо с моя сън. И все пак малките й са същите като онези в съня. Ама че работа, вече не мога да кажа коя от двете действителности създава другата. По-правдоподобното е сънят да се оформя според нещата, които стават наяве, но понякога ми се струва, че е обратното. Човек се обърква.

Другата клетка е толкова пълна, че трябва да предприема нещо. Кажи-речи, от всеки чифт имам по три люпила. Налага се да отделя малките мъжки от малките женски; а също и чифтовете. Сезонът завърши и големите канарчета скоро ще започнат да си сменят перушината. Нужно им е повече пространство.

За да разреша този проблем, разделям клетката, определена за мъжките. На височина две трети от пода правя още един под. Така се образува втори етаж, в който пускам Перта и нейните малки. А долния етаж оставям за мъжките — и големи, и малки. Осемдесет и пет от новородените са мъжки и осемдесет и две женски. Сега ще трябва да им засиля храната, за да прекарат по-леко смяната на перушината, а после ще ги изнеса на пазара. Само че хич не ми се ще да ги продавам, особено пък малките на Пилето и Алфонсо. Да, но нали ми разрешиха да отглеждам канарчета, при условие че ще изкарвам пари от тях. По този начин ще мога да плувам в света, който прави възможни съновиденията ми.

Втория етаж на клетката построих, за да мога в съня си да живея отделно с Перта и дечицата ми. Същата вечер, в която го завърших, той се появи и в съня. Е, пространството ни сега е по-малко, но ще потърпим, докато осъществя плана си. А планът ми е да направя така, че да летим на свобода с Перта и дечицата: Това ми хрумна, когато седях на дървото.

В съня съм безкрайно щастлив като съпруг и баща. Занимавам се по цели часове с малките — уча ги да летят, да лющят семе, да се хранят. Къпем се заедно, уча мъжките и да пеят. Започваме е простички, лесни песни за летенето и постепенно преминаваме към по-трудни. Ето една от детските песнички: