Пир за врани

„Знам къде си била“, помисли кралицата. Осведомителите й най-старателно я държаха в течение за всяко движение на Марджери. „Какво неуморно момиченце е малката ни кралица“. Рядко изтичаха повече от три дни, без да излезе на езда. Някои дни водеше свитата си по пътя Росби, да събират миди и да ги ядат край морето. Друг път я повеждаше през реката за следобед в лов със соколи. Малката кралица обичаше също така да излизат с лодки, да плават по Черна вода без определена цел. Почувстваше ли се набожна, напускаше замъка да се помоли в Септата на Белор. Посещаваше цяла дузина шивачки из града и градските златари я познаваха добре, дори я знаеха, че навестява понякога рибния пазар при Калната порта, за да разгледа пресния улов. Където й да отидеше, тълпата й се подмазваше, а лейди Марджери правеше всичко, за да разпалва предаността им. Непрекъснато раздаваше подаяния на просяците, изкупуваше горещите банички от количките на хлебари, спираше да поговори с прости търговци.

Ако зависеше от нея, щеше да води и Томен да прави същото. Непрекъснато го канеше да я придружи с кокошките й в малките им приключения и момчето непрекъснато молеше майка си да го пусне. Кралицата бе дала няколко пъти съгласието си, само за да осигури възможност на сир Озни да прекара още няколко часа в компанията на Марджери. „То пък една полза от него!“

— Помниш ли деня, в който сестра ти отплава за Дорн? — питаше Церсей сина си. — Помниш ли виещата тълпа, докато се връщахме в замъка? Камъните, проклятията?

Но кралят беше глух за здравия разум — заради малката си кралица.

— Ако общуваме с простолюдието, те ще ни обикнат повече.

— Тълпата толкова обичаше дебелия Върховен септон, че го разкъса жив, а той беше свят човек — напомняше му тя. Единственото, което постигаше, бяха сръдните му. „Точно както иска Марджери, готова съм да се обзаложа. Всеки ден и по всякакъв начин се мъчи да ми го отнеме“. Джофри щеше да види истината зад лукавата й усмивка и щеше да я постави на място, но Томен беше наивен. „Тя знаеше, че Джоф е твърде силен за нея“, помисли Церсей и си спомни за златната монета, намерена от Кибърн. „За да се надява домът Тирел да управлява, той трябваше да бъде премахнат“. Спомни си, че Марджери и отвратителната й баба крояха да оженят Санса Старк за Уилас, сакатия брат на малката кралица. Лорд Тивин беше предугадил това и ги изпревари, като омъжи Санса за Тирион, но връзката бе налице. „Всички са заплетени в едно — изведнъж осъзна тя. — Тирелите са подкупили тъмничарите да пуснат Тирион на свобода и са го измъкнали да се събере със злата си младоженка. Сега и двамата са живи и здрави в Планински рай, скрити зад стена от рози“.

— Трябваше да дойдете с нас, ваше величество — бърбореше малката заговорничка, докато се изкачваха по склона на Високия хълм на Егон. — Толкова приятно щяхме да си прекараме заедно. Дърветата са се облекли в златно, червено и оранжево, а цветята са разцъфтели навсякъде. И жълъди има много. Опекохме си на връщане.

— Нямам време да яздя из горите и да бера цветя — отвърна Церсей. — Кралство имам да управлявам.

— Само едно ли, ваше величество? Кой управлява другите шест? — Марджери се засмя, весело и сладко. — Ще ми простите за шегата, надявам се. Зная какво тежко бреме носите. Би трябвало да споделите товара си с мен. Сигурно има някои неща, в които мога да ви помогна. А и така ще секнат всички тези приказки, че двете с вас сме били съпернички за краля.

— Така ли говорят? — Церсей се усмихна. — Колко глупаво. Никога не съм гледала на теб като на съперничка, нито за миг.

— Безкрайно съм щастлива да го чуя. — Момиченцето, изглежда, не усети, че са го отрязали. — Трябва да дойдете с Томен следващия път. Ще е прелестно преживяване. Синия бард ни свири, а сир Талад ни показа бой с кривак, по обичая на простолюдието. Горите са толкова красиви есен!

— Покойният ми съпруг също обичаше горите. — В ранните години на брака им Робърт непрекъснато я увещаваше да излиза с него на лов, но Церсей винаги отказваше. Ловните му разходки й оставяха време за Джайм. „Златни дни и сребърни нощи“. Опасен танц бяха танцували, несъмнено. Очи и уши имаше навсякъде в Червената цитадела, а и човек не можеше да е сигурен кога ще се върне Робърт. Но този смъртен риск някак правеше времето им заедно още по-възбуждащо. — Все пак красотата понякога може да прикрива смъртна опасност — предупреди тя малката кралица. — Робърт загуби живота си в горите.

Марджери се усмихна на сир Лорас: мила сестринска усмивчица, пълна с обич.

— Ваше величество е толкова мила, че се притеснява за мен, но моят брат ме пази добре.

„Върви на лов“, подканяла бе тя самата Робърт стотици пъти. „Моят брат ме пази добре“. Спомни си какво й беше казала преди малко Таена и на устните й разцъфтя смях.

— Ваше величество се смее толкова прелестно. — Лейди Марджери се усмихна озадачено. — Бихте ли споделили шегата с мен?

— Ще я научиш — отвърна кралицата. — Обещавам ти, ще я научиш.

ГРАБИТЕЛЯТ