Пир за врани

„Смее да хвърля Нед Старк в лицето ми?“

— Всички съжаляваме за това. Джофри беше млад и не толкова мъдър, колкото може би трябваше да е. Лорд Старк трябваше да бъде обезглавен другаде, от уважение към Белор Блажения… но той наистина беше предател, да не забравяме.

— Крал Белор е прощавал на заговорничилите срещу него. „Крал Белор е хвърлил в тъмница собствените си сестри, чиито единствен грях е било, че са красиви“. Първия път, когато чу тази история, Церсей отиде в стаята на Тирион и щипа малкото чудовище, докато то не се разрева. „Трябваше да му защипя носа и да натикам чорапа си в устата му“. Едва се сдържа да не се усмихне.

— Крал Томен ще прости и на врабците, след като се върнат по домовете си.

— Повечето са изгубили домовете си. Страдание цари навсякъде… и скръб, и смърт. Преди да дойда в Кралски чертог, се грижех за много селца, десетки, твърде малки, за да си имат септон. Обикалях ги, благославях бракове, опрощавах грехове, кръщавах новородени. Тези селища вече ги няма. Бурени и тръни растат в някогашните плодни градини и кости са осеяли пътищата.

— Войната е ужасно нещо. Тези жестокости са дело на северняците и на лорд Станис и неговите поклонници на демони.

— Някои от моите врабци говорят за банди лъвове, съсипали живота им… и за Хрътката, който беше ваш заклет мъж. В Солниците посякъл един стар септон и обезчестил дванайсетгодишно момиченце, невинно дете, вречено на Вярата. Бил е в бронята си, когато я насилил, и разкъсал с желязната си ризница нежната й плът. Когато свършил, я дал на мъжете си, а те й отрязали носа и зрънцата на гърдите.

— Негово величество не може да бъде отговорен за престъпленията на всеки човек, служил на дома Ланистър. Сандор Клегейн е изменник и изверг. Защо мислите, че го освободих от служба? Сега той се бие за разбойника Берик Дондарион, не за крал Томен.

— Вие го казвате. И все пак длъжни сме да попитаме: къде бяха кралските рицари, докато се вършеха всички тези неща? Джеерис Помирителя не се ли закле някога на самия Железен трон, че короната винаги ще брани и защитава Вярата?

Церсей представа нямаше в какво може да се е заклел някога Джеерис Помирителя.

— Да. И Върховният септон го благослови и помаза като рицар. Традицията повелява всеки нов Върховен септон да даде благословията си на краля… но ето, че вие отказвате да благословите крал Томен.

— Ваше величество греши. Не сме отказали.

— Не дойдохте.

— Още не е узрял плодът.

„Ти жрец ли си, или овощар?“

— И какво бих могла да направя, за да… узрее повече? — „Само да посмее да ми спомене за злато, ще се справя и с този като с предишния, и наистина ще намеря някой благочестив осемгодишен да носи кристалната корона“.

— Сега кралството е пълно с крале. За да възвиси Вярата едного над всички други, трябва да сме сигурни. Преди триста години, когато Егон Дракона слязъл под същия този хълм, Върховният септон се затворил в Звездната септа в Староград и се молил седем дни и седем нощи, само на хляб и вода. Като излязъл, обявил, че Вярата не ще се опълчи на Егон и сестрите му, защото Старицата вдигнала светилника си и му показала какво предстои. Ако Староград вдигнел оръжие срещу Дракона, Староград щял да изгори, а Висока кула, Цитаделата и Звездната септа — да рухнат. Лорд Хайтауър бил набожен човек. Като чул пророчеството, задържал силите си и отворил градските порти за Егон. И Негова върховна святост помазал Завоевателя със седемте масла. И аз трябва да сторя като него. Трябва да се моля и да постя.

— Седем дни и седем нощи?

— Толкова, колкото е нужно.

Досърбя я да зашлеви строгото му благочестиво лице. „Мога да ти помогна да постиш. Мога да те заключа в някоя кула и да се погрижа никой да не ти носи храна, докато боговете не ти проговорят“.

— Тези лъжекрале почитат лъжебогове — напомни му тя. — Само крал Томен защитава Святата вяра.

— Но всички септи са опожарени и ограбени. Дори сестри на мълчанието са насилвани и воплите им стигат до небесата. Ваше величество видя ли черепите и костите на нашите свети мъченици?

— Видях ги — отвърна тя със стиснати устни. — Дайте благословията си на Томен и той ще сложи край на тези престъпления.

— А как ще го направи? Ще прати по един рицар по пътищата с всеки просещ брат? Ще ни даде хора да пазят септите ни от вълци и лъвове?

„Ще се престоря, че не си споменал за лъвове“.

— Кралството е във война. Негово величество се нуждае от всеки мъж. — Церсей не възнамеряваше да пилее силите на Томен в игри на бавачка на врабци или за да пазят сбръчканите путки на хиляда кисели септи. „Половината от тях сигурно се молят за едно хубаво изнасилване“.

— Вашите врабци имат криваци и брадви. Нека да се защитават сами.

— Законите на крал Мегор забраняват това, както би трябвало да знаете. По негов декрет Вярата остави мечовете си.

— Сега крал е Томен, не Мегор. — Какво я интересуваха декретите на Мегор Жестокия отпреди триста години? „Вместо да отнема мечовете на вярващите, трябвало е да ги използва за своите цели“. Посочи Воина, изправен над своя олтар от червен мрамор. — Какво държи той?

— Меч.