Пир за врани

Четири сбръчкани септи придружиха кралицата надолу по стъпалата на кулата и още по-надолу в недрата на Хълма на Висения. Стъпалата свършиха много под земята. Запалени факли осветяваха дългия коридор.

Върховният септон я чакаше в малка седемстенна стая. Беше гола и оскъдно обзаведена, с голи каменни стени, маса, три стола и молитвена пейка. В стените бяха изваяни ликовете на Седмината. Церсей помисли, че ваянията са груби и грозни, но някаква сила се излъчваше от тях, особено от очите — кълба от оникс, малахит и жълт лунен камък, които някак им придаваха живот.

— Говорихте е кралицата — отрони Върховният септон. Тя едва сдържа подтика си да отвърне: „Кралицата съм аз.“

— Да.

— Всички хора грешат, особено кралете и кралиците. Аз сьмият също съм грешил и ми бе простено. Но без изповед не може да има прошка. Кралицата не иска да признае.

— Може би е невинна.

— Не е. Свети септи я прегледаха и свидетелстват, че девствеността й е нарушена. Пила е лунен чай, за да убие плода на прелюбодоянието в утробата си. Един помазан рицар се закле над меча си, че е имал плътско сношение с нея и с две от трите й братовчедки. Други също са лягали с нея според него — изрежда много имена на мъже, знатни, както и от простолюдието.

— Моите златни плащове ги затвориха всички в тъмниците — увери го Церсей. — Засега е разпитан само един, певецът Синият бард. Това, което призна, е обезпокоително. Въпреки това се моля когато снаха ми бъде изправена на съд, да се докаже невинността й. — Поколеба се. — Томен толкова обича малката си кралица, ваша святост… боя се, че ще му е трудно да я съди справедливо. Може би Вярата трябва да проведе съда?

Върховният врабец сбра длани като в молитва.

— И аз стигнах до същата мисъл, ваше величество. Точно както Мегор Жестокия отне мечовете на Вярата, Джеерис Обединителя ни лиши от везните на правосъдието. Кой наистина би бил по-пригоден да съди кралица, ако не Седмината Свише и заклети в боговете снише? На това дело ще заседава таен съвет от седмина съдии. Три ще са от женски пол. Девица, майка и старица. Кой би бил по-пригоден да съди женската греховност?

— Така би било най-добре. Наистина, Марджери има правото да настои вината или невинността й да се докаже в двубой. В такъв случай нейният защитник трябва да е някой от Седмината на Томен.

— Рицарите на Кралската гвардия са служили като законни защитници на крал и кралица още от времето на Егон Завоевателя, В това Короната и Вярата са единодушни.

Церсей покри лицето си с ръце, уж в скръб. Когато отново вдигна глава, в едното й око блестеше сълза.

— Тъжни дни, наистина. Но съм доволна, че намираме такова съгласие. Ако Томен беше тук, зная, че щеше да ви благодари. Заедно, двамата с вас, трябва да намерим истината.

— Ще я намерим.

— Трябва да се връщам в замъка. С ваше позволение ще отведа със себе си сир Озни Черно котле. Малкият съвет ще иска да го разпита, да чуят лично обвиненията му.

— Не — каза Върховният септон.

Беше само една дума, една къса думичка, но Церсей я усети като ледена вода, плисната в лицето й. Примига и увереността й се разколеба, съвсем малко.

— Сир Озни няма да избяга, уверявам ви.

— И от тук няма да избяга. Елате да ви покажа.

Церсей усети очите на Седмината взрени в нея — очи от нефрит, от малахит и оникс, — и изведнъж по тялото й пробяга тръпка на страх, студена като лед. „Аз съм кралицата. Дъщерята на лорд Тивин“. Последва го с неохота.

Сир Озни не се оказа далече. Килията беше тъмна и затворена с желязна врата. Върховният септон извади ключ да я отвори и свали от стената една факла.

— След вас, ваше величество.

Озни Черно котле висеше гол от тавана, полюшваше се на две тежки железни вериги. Беше бит с камшик. Гърбът и раменете му бяха целите в кръв, краката и задникът му също.

Кралицата ахна.

— Какво сте направили;!

— Потърсихме истината, най-усърдно.

— Той ви каза истината. Дойде при вас по своя воля и изповяда греховете си.

— Да. Направи го. Чували сме много мъже да се изповядват, ваше величество. Но рядко съм чувал мъж да е толкова доволен от вината си.

— Били сте го!

— Не може да има наказание без болка. Никой не трябва да пести бича, както казах на сир Озни. Самият аз рядко се чувствам толкова близо до бога, както докато се самобичувам заради собствената ми греховност, макар и най-черните ми грехове да не са толкова черни като неговите.

— Н-но… вие проповядвате милостта на Майката…

— Сир Озни ще вкуси това сладко мляко в отвъдния живот. В „Седемлъчата звезда“ е писано, че всички грехове трябва да се прощават, но престъпленията все пак трябва да се наказват. Озни Черно котле е виновен в измяна и убийство, а наказанието за измяна е смърт.

„Той е най-обикновен жрец, не може да направи това“.

— Не е в правата на Вярата да осъжда човек на смърт, каквото и да е престъплението му.