Пир за врани

— Тук съм, за да видя снаха си — заяви им Церсей.

— Негова върховна святост ви очаква. Аз съм сир Теодан Верния, бившият Теодан Кладенците. Последвайте ме, ваше величество.

Върховният врабец беше на колене, както винаги. Този път се молеше пред олтара на Бащата. Не прекъсна молитвата си, когато кралицата се приближи, а я накара да изчака, докато свърши. Едва тогава стана и се поклони.

— Ваше величество. Скръбен е този ден.

— Много. Ще позволите ли да поговорим с Марджери и нейните братовчедки? — Реши да се държи кротко и с покорство: с този човек това щеше да подейства най-добре.

— Както желаете. След това елате при мен, чедо. Трябва да се помолим заедно.

Малката кралица беше затворена на върха на една от тънките кули на Великата септа. Килията й беше осем стъпки на дължина и шест на ширина, без никакви мебели освен сламеника и пейката за молитви, кана с вода, копие на „Седемлъчата звезда“ и свещ, на която да чете. Единственият прозорец беше тесен като амбразура.

Марджери беше боса и мръсна. Бе облечена в груба риза. Къдравата й коса беше разчорлена.

— Взеха ми дрехите — каза малката кралица, щом останаха сами. — Носех рокля с бяла дантела, с речни перли по корсажа, но септите ме сграбчиха и ме съблякоха до голо. И братовчедките ми. Мега бутна една септа в свещите и робата й се подпали. Но се боя за Ала. Тя пребледня като платно, толкова се уплаши, че не можа дори да се разплаче.

— Горкото дете. — Вериги нямаше, тъй че Церсей седна до нея на сламеника. — Лейди Таена отиде да поговори с нея, да й покаже, че не е забравена.

— Той няма дори да ми разреши да ги видя! — кипна Марджери. — Държи ни отделени една от друга. Допреди вас не ми разрешаваха никакви гости освен септи. Една идва на всеки час и ме пита дали желая да си призная прелюбодеянията. Дори да спя не ме оставят. Будят ме и искат признания. Снощи признах на септа Унела, че искам да й извадя очите.

„Много лошо, че не си го направила — помисли Церсей. — Ослепяването на една нещастна септа щеше да убеди Върховния врабец във вината ти“.

— Братовчедките ти ги разпитват по същия начин.

— Проклети да са! Проклети да са в седемте ада! Ала е нежно и плахо дете, как може да се държат така с нея? А Мега… знам, че се смее като пристанищна курва, но все пак си е малко момиче. Обичам ги всички, и те ме обичат. Ако този врабец си въобразява, че ще ги принуди да излъжат за мен…

— Боя се, че те също са обвинени. И трите.

— Братовчедките ми?! — Марджери пребледня. — Ала и Мега са деца. Ваше величество, това е… това е отвратително. Ще ни изведете ли оттук?

— Де да можех. — Гласът й се изпълни със скръб. — Новите рицари на Негова върховна святост ви пазят. За да ви освободя, ще трябва да пратя Златните плащове и да оскверним с убийства това свято място. — Церсей хвана ръката на Марджери. — Все пак не бездействаме. Събрала съм всички, които сир Озни е изредил като твои любовници. Сигурна съм, че ще свидетелстват пред Негова върховна святост за невинността ти и ще се закълнат пред съда.

— Съд? — Страхът в гласа на момичето беше съвсем неподправен. — Трябва ли да има съд?

— Как иначе ще докажеш невинността си? — Церсей стисна утешително ръката й. — Твое право е да избереш формата на съда, разбира се. Ти си кралицата. Рицарите на Кралската гвардия са се заклели да те защитават.

Марджери веднага разбра.

— Двубой? Но Лорас е ранен, иначе той…

— Той има шестима братя.

Марджери я зяпна, после дръпна ръката си.

— Това шега ли е? Борос е страхливец, Мерин е стар и бавен, вашият брат е сакат, другите двама са в Дорн, а Озмунд е проклето Черно котле. Лорас има двама братя, не шестима. Ако ще има двубой, искам моят защитник да е Гарлан.

— Сир Гарлан не е от Кралската гвардия — отвърна Церсей. — Когато на изпитание е подложена честта на кралицата, законът и обичаят повеляват нейният защитник да е от седмината заклети на краля. Боя се, че Върховният септон ще настоява. — „Ще се погрижа за това“.

Кафявите очи на Марджери се присвиха подозрително.

— Блънт или Трант. Ще трябва да е един от двамата. Това ви харесва, нали? Озни Черно котле ще ги накълца на парчета и двамата.

„Седем ада!“ Церсей си надяна обидена маска.

— Грешиш, дъще. Искам само…

— …своя син, само за теб. Той никога няма да има жена, която да не мразиш. И не съм твоя дъщеря, слава на боговете. Махай се!

— Държиш се глупаво. Дойдох да ти помогна.

— Да ми помогнеш да вляза в гроба. Казах да се махаш. Или ще ме принудиш да повикам тъмничарите да те извлекат, жестока, коварна, зла кучко?

Церсей сбра полите си с достойнство.

— Виждам, че си много уплашена, и ще ти простя тези думи. — Тук, както и в кралския двор, човек никога не знаеше кой може да подслушва. — Аз също щях да съм изплашена на твое място. Великият майстер Пицел призна, че ти е давал лунен чай, а твоят Син бард… ако бях на твое място, щях да се моля на Старицата за мъдрост и на Майката за милостта й. Боя се, че много скоро ще имаш ужасна нужда и от двете.