Пир за врани

Лунното момче стоеше до вратата, стиснало в ръка кречеталото си, объркано, с ококорени очи. „Може да е глупак, но носи честно глупостта. Маги Жабата също трябваше да носи шутовския плащ, толкова знаеше за бъдното“. Церсей се помоли в ада дано да пищи старата лъжкиня. С по-младата кралица, чието идване бе предрекла, беше свършено, а щом това пророчество можеше да се провали, значи можеше и останалото. „Никакви златни плащаници, никакъв валонкар, най-сетне се освободих от грачещата ти злост“.

Останките от малкия й съвет я последваха. Харис Суифт изглеждаше зашеметен. Едва се дотътри до вратата и щеше да падне, ако Аурейн Води не го прихвана под мишницата. Дори Ортън Мериуедър изглеждаше притеснен.

— Простолюдието обича малката кралица — рече той. — Това няма да го приемат добре. Боя се от това, което може да последва, ваше величество.

— Лорд Мериуедър е прав — каза Аурейн Води. — С ваше благоволение, ваше величество, ще пусна на вода новите ни дромони. Гледката по Черна вода със знамето на крал Томен, веещо се по мачтите, ще напомни на града кой управлява тук, а и ще ги опази, ако тълпите отново решат да се вдигнат на бунт.

Другото го премълча: излезеха ли на Черна вода, неговите дромони можеха да спрат Мейс Тирел да прехвърли войската си през реката, както Тирион беше спрял Станис. Планински рай не разполагаше с морска сила от тази страна на Вестерос. Разчитаха на флотата на Редвин, която се връщаше от Арбор.

— Разумна мярка — заяви кралицата. — Докато тази буря отшуми, искам корабите ви с екипажи на вода.

Сир Харис Суифт беше толкова пребледнял и потен, че бе готов да припадне.

— Щом вестта стигне до лорд Тирел, гневът му няма да знае граници. Ще има кръв по улиците…

„Рицарят на жълтото пиле — разсъди Церсей. — Би трябвало да си вземете червей за герб, сир. Едно пиле е твърде храбро за вас. Щом Мейс Тирел не се осмели да щурмува дори Бурен край, как си представяте, че ще дръзне да щурмува боговете?“ И щом той спря да дърдори, му каза:

— Не трябва да се стига до кръв и съм решена да не го допусна. Ще отида лично в септата на Белор да поговоря с кралица Марджери и Върховния септон. Зная, че Томен обича и двамата и би искал да ги помиря.

— Мир? — Сир Харис отри потта от челото си с кадифения си ръкав. — Стига мирът да е възможен… би било много храбро от ваша страна.

— Някакъв съд все пак ще трябва да има — каза кралицата. — За да отхвърли тези долни клевети и лъжи и да покаже на света, че нашата сладка Марджери е невинна, както бихме искали всички.

— Да — рече лорд Мериуедър. — Но Върховният септон може да поиска да изпита лично кралицата, както Вярата някога е подлагала на изпитание предците ни.

„Надявам се“, помисли кралицата. Такъв съд едва ли щеше да погледне благосклонно на измамни кралици, които си разчекват краката за певци и сквернят свещените ритуали на Девата, за да скрият срама си.

— Важното е да открием истината, сигурна съм, че всички сме съгласни за това — отвърна тя. — А сега, ваши благородия, трябва да ме извините. Трябва да отида да видя краля. Не бива да остава сам в такива времена.

Томен ловеше котенцата. Доркас му беше направила мишле от ивици кожа и го беше вързала на дълга връв в края на стара рибарска пръчка. Котетата обожаваха да го гонят, а момчето обожаваше да го върти по пода, докато те подскачат около него. Като че ли се изненада, когато Церсей го прегърна и го целуна по челото.

— Какво е станало, мамо? Защо плачеш?

„Защото си спасен. Защото нищо лошо няма да те сполети“.

— Грешиш. Един лъв никога не плаче. — По-късно щеше да му каже за Марджери и братовчедките й. — Трябва да подпишеш няколко заповеди.

Заради краля, кралицата бе пропуснала имената в заповедите за арест. Томен ги подписа празни и с радост топна печата в стопения восък, както правеше винаги. След това тя го отпрати с Джослин Суифт.

Сир Осфрид Черно котле пристигна още докато мастилото засъхваше. Церсей сама беше изписала имената: сир Талад Високия, Джалабхар Ксхо, Хамиш Арфиста, Хю Клифтън, Марк Мюлендор, Баярд Норкрос, Ламберт Търнбъри, Хорас Редвин, Хобър Редвин и някой си наглец на име Уат, самоназовал се Синия бард.

— Толкова много. — Сир Осфрид разлисти кралските заповеди предпазливо, все едно че думите бяха хлебарки, плъзнали по хартията. Никой от Черните котлета не можеше да чете.

— Десет. Разполагаш с шест хиляди златни плаща. Достатъчно са за десетима, мисля. Някои по-умни може и да са избягали, ако слуховете са стигнали до ушите им. Ако е така — все едно, бягството им само ще ги изобличи още повече. Сир Талад е малко по-упорит и може да се опита да ви се опълчи, постарайте се да не умре, преди да признае, а другите гледайте да не пострадат. Някои може и да са невинни. — Важно беше да се установи, че близнаците Редвин са лъжливо обвинени. Това щеше да докаже справедливостта на присъдата над останалите.

— Всички ще ги заловим до изгрев слънце, ваше величество. — Сир Осфрид се поколеба. — Пред вратите на септата на Белор се трупа тълпа.