Пир за врани

Сивото беше цветът на мълчаливите сестри, слугините на Странника. Ледени тръпки пробягаха по гърба на Бриен. „Каменното сърце“.

— Милейди — заяви едрият мъж. — Ето я.

— Да — добави едноокият. — Курвата на Кралеубиеца. Тя трепна.

— Защо ме наричате така?

— Ако взимах по сребърен елен всеки път, когато споменаваше името му, щях да съм богат като приятелите ти Ланистъри.

— Това беше само… вие не разбирате…

— Не разбираме значи? — Едрият се изсмя. — Ние ли не разбираме? Около теб вони на лъв.

— Не е така.

Друг от разбойниците пристъпи към нея, по-млад, в мръсен кожух от овча кожа. Държеше Клетвопазител.

— Това го доказва.

В гласа му се долавяше скрежът на северняшкия говор. Той измъкна меча от ножницата и го положи на масата пред лейди Каменно сърце. На светлината от огнището червените и черни пластове по острието сякаш заиграха, но очите на жената в сиво се бяха спрели само на ефеса: златна лъвска глава с рубинени очи, които блестяха като две червени звезди.

— Това — също. — Торос Мирски извади от ръкава си свитък и го постави до меча. — Носи печата на момчето крал и казва, че приносителят е по негова работа.

Лейди Каменно сърце отмести меча да прочете писмото.

— Мечът ми беше даден за добро дело — каза Бриен. — Сир Джайм даде клетва пред Кейтлин Старк…

— Преди приятелите му да й срежат гърлото ще да е било — прекъсна я едрият мъж с жълтото наметало. — Всички знаем за Кралеубиеца и неговите клетви.

„Няма полза — осъзна Бриен. — Никакви мои думи няма да ги склонят“. Въпреки това продължи:

— Той обеща на лейди Кейтлин дъщерите й, но когато стигнахме в Кралски чертог, тях ги нямаше. Джайм ме прати да издиря лейди Санса…

— И ако беше намерила момичето, какво трябваше да направиш с него? — попита младият северняк.

— Да я защитя. Да я отведа някъде на безопасно.

Едрият мъж се изсмя.

— Къде това? В тъмниците на Церсей?

— Не.

— Отричай колкото си щеш. Този меч казва, че си лъжкиня. Да не би да се очаква да повярваме, че Ланистърите дават злато и рубини на врагове? Че Кралеубиеца е поискал да скриеш момичето от неговата близначка? И че това писъмце с печата на кралчето е само в случай, че ти се наложи да си избършеш задника? А и компанията с тебе… — Едрият мъж се обърна, махна с ръка, тълпата разбойници се разстъпи и изведоха напред още двама пленници. — Момчето е било скуайър на самото Дяволче, милейди — каза той на лейди Каменно сърце. — Другият е един от проклетите рицари на проклетия Рандил Тарли.

Хюл Хънт беше пребит така жестоко, че лицето му се беше подуло почти до неузнаваемост. Залитна, щом го избутаха напред, и за малко щеше да падне. Подрик го хвана под мишницата и го задържа.

— Сир — отчаяно промълви момчето, като видя Бриен. — Милейди искам да кажа. Съжалявам.

— Няма за какво да съжаляваш. — Бриен се обърна към лейди Каменно сърце. — Каквато и измяна да смятате, че съм извършила, милейди, Подрик и сир Хюл не участват в това.

— Те са лъвове — каза едноокият. — Това стига. Викам да ги обесим. Тарли избеси десетки от нашите, време е и ние да обесим негови.

Сир Хюл й се усмихна вяло.

— Милейди, трябваше да се омъжите за мен, когато ви предложих. Боя се, че сте обречена да умрете девица, а аз — бедняк.

— Пуснете ги — примоли се Бриен.

Жената в сиво не отвърна. Огледа меча, свитъка и короната от бронз и желязо. Накрая бръкна под челюстта си и се стисна за гърлото, сякаш искаше да се удуши. Но вместо това заговори… Гласът й излизаше накъсано, измъчен. Звукът сякаш идваше от гърлото й — отчасти грак, отчасти хрип и къркорене. „Езикът на прокълнатите“, помисли Бриен.

— Не разбирам. Какво казва?

— Попита за името на този твой меч — каза младият северняк с овчия кожух.

— Клетвопазител — отвърна Бриен.

Жената в сиво изсъска през пръстите си. Очите й бяха като две червени ями, грейнали в сенките. Заговори отново:

— Не, казва. Наречи го Клетворушител, казва. Направен е за измяна и убийство. Тя го нарича Лъжеприятел. Като тебе.

— Кого съм излъгала?

— Нея — отвърна севернякът. — Може ли милейди да е забравила, че си се заклела да й служиш?

Имаше само една жена, на която Девата на Тарт се бе заклела да служи.

— Не може да бъде! Тя е мъртва!

— Смърт и правото на госта — промълви Дългата Джейни Вътъка. — Не означават толкова като някога, и двете.

Лейди Каменно сърце смъкна качулката и разви големия сив шал от лицето си. Косата й беше суха и чуплива, бяла като кост. Челото й беше на зелени и сиви петна, нашарено с кафявите цветове на развалата. Плътта по лицето й беше раздрана на ивици от очите до челюстта. Някои късове бяха полепнали със засъхнала кръв, но други зееха отворени и откриваха черепа отдолу.

„Лицето й — помисли Бриен. — Лицето й беше толкова волево и красиво, кожата толкова гладка и мека“.

— Лейди Кейтлин? — Сълзи бликнаха в очите й. — Казаха… казаха ми, че сте мъртва.