Пир за врани

— Мъртва е — заговори Торос Мирски. — Фрей срязаха гърлото й от ухо до ухо. Когато я намерихме до реката, беше мъртва от три дни. Харвин ме помоли да й дам целувката на живота, но беше много късно. Не исках да го сторя, затова лорд Берик я целуна по устните и пламъкът на живота се вля от него в нея. И… тя възкръсна. Богът на Светлината да ни опази дано. Тя възкръсна.

„Още ли сънувам? — зачуди се Бриен. — Поредният кошмар ли е това, донесен от зъбите на Захапката?“

— Не съм й изменила. Кажете й го. Заклевам се в Седмината. Заклевам се в моя меч.

Съществото, в което се бе превърнала някогашната Кейтлин Старк, се стисна отново за гърлото, пръстите й се впиха в грозната дълга рана на шията й и изтръгнаха още звуци.

— Думите са вятър, казва — промълви севернякът. — Казва, че трябва да докажеш верността си.

— Как?

— Със своя меч. Клетвопазител, така го нарече, нали? Тогава опази клетвата си към нея, казва милейди.

— Какво иска да направя?

— Иска синът й да е жив или мъжете, които го убиха, да са мъртви — рече едрият. — Иска да нахраниш враните, както те направиха на Червената сватба. Фрей и Болтън, да. Тях ще ги дадем на нея, колкото поиска. От теб иска само Джайм Ланистър.

„Джайм“. Името се изви в корема й като нож.

— Лейди Кейтлин, аз… не разбирате. Джайм… той ме спаси да не ме насилят Кървавите глумци, когато ни плениха, а после се върна за мен, скочи в мечата яма с голи ръце… кълна ви се, той не е вече човекът, който беше. Той ме прати за Санса, да я опазя, не може да е замесен в Червената сватба.

Пръстите на лейди Кейтлин се впиха още по-дълбоко в гърлото й и думите заизлизаха, сподавени и накъсани, поток, мразовит като лед. Севернякът заговори:

— Казва, че трябва да избереш. Да вземеш меча и да убиеш Кралеубиеца, или да бъдеш обесена като предателка. Мечът или клупът, казва. Избирай, казва. Избирай!

Бриен си спомни съня, как чакаше в бащината си зала момчето, за което щеше да се омъжи. В съня си си беше отхапала езика. „Устата ми беше пълна с кръв“. Вдиша хрипливо и отвърна:

— Няма да направя този избор.

Последва дълга тишина. После лейди Каменно сърце проговори отново. Този път Бриен разбра думите й. Бяха само две.

— Обесете ги — изграчи тя.

— Както заповяда милейди — отвърна едрият.

Вързаха отново китките на Бриен и я изведоха от пещерата, по крива каменна пътека и на повърхността. Видя с изненада, че отвън е утро, между дърветата се сипеха снопове бледа утринна светлина. „Толкова много дървета за избор. Няма нужда да ни водят далече“.

Не ги и отведоха. Под една крива върба разбойниците хлъзнаха клуп на шията й, дръпнаха здраво и метнаха другия край на въжето през дебелия клон. За Хюл Хънт и за Подрик Пейн бяха брястове. Сир Хюл завика, че той ще убие Джайм Ланистър, но Хрътката го удари през лицето и го накара да млъкне. Отново беше нахлузил шлема си.

— Ако имате да изповядате на боговете си грехове, сега е времето да ги кажете.

— Подрик с нищо не ви е навредил. Баща ми ще го откупи. Тарт го наричат Острова на сапфирите. Пратете Подрик с костите ми във Вечерен пад и ще получите сапфири, сребро, каквото поискате.

— Искам да ми върнат жена ми и дъщеря ми — отвърна Хрътката. — Може ли баща ти да ми ги даде? Ако не, да се ебе в гъза. Момчето ще изгние до тебе. Вълци ще глозгат кокалите ви.

— Смяташ ли все пак да я бесиш, Лем? — попита едноокият. — Или си решил да я умориш до смърт с приказки тая кучка?

Хрътката взе края на въжето от мъжа, който го държеше.

— Да я видим може ли да танцува — рече и дръпна рязко. Бриен усети как конопът се стегна, заби се в кожата й, дръпна брадичката й нагоре. Сир Хюл ги кълнеше красноречиво, но не и момчето. Подрик така и не вдигна очи дори когато ходилата му подскочиха нагоре от земята. „Ако това е поредният сън, време е да се събудя. Ако е истина, време е да умра“. Виждаше само Подрик, клупа на тънката му шия, мятащите се отдолу стъпала. Отвори уста. Подриташе, давеше се, умираше. Бриен всмука въздух отчаяно, въжето започна да я души. Нищо не можеше толкова да боли. Изкрещя една дума.

ЦЕРСЕЙ

Септа Моел беше белокоса стара брантия с лице, остро като брадва, и устни, свити във вечно неодобрение. „Тая още си пази девичеството, готова съм да се обзаложа — помисли Церсей, — макар че вече е станало кораво като гьон“. Придружаваха я шестима от рицарите на Върховния врабец, с меча на преродения им орден, блеснал с цветовете на дъгата на дългите им щитове.