Пир за врани

— Септа. — Церсей седеше под Железния трон, облечена в зелена коприна със златна дантела. — Предайте на Негова върховна святост, че сме му много ядосани. Позволява си твърде много. — Смарагдите бляскаха по пръстите й и в златната й коса. Целият двор и град я гледаха и тя бе решила да им покаже дъщерята на лорд Тивин. Докато целият този шутовски фарс свършеше, щяха да разберат, че имат само една истинска кралица. „Но нека първо изтанцуваме танца и да не сбъркаме нито стъпка“. — Лейди Марджери е вярна и нежна съпруга на моя син, негова спътница и утешителка. Негова върховна святост няма никаква причина да посяга на особата й или да я затваря с младите й братовчедки, които са скъпи на всички ни. Настоявам да ги освободи.

Строгото лице на септа Моел не трепна.

— Ще предам думите на ваше величество на Негова върховна святост, но със скръб трябва да ви заявя, че младата кралица и нейните дами не могат да бъдат освободени, докато и ако тяхната невинност не бъде доказана.

— Невинност?! Ами, само погледнете сладките им млади личица и ще разберете, че са невинни.

— Сладкото лице често крие сърце на грешница.

Лорд Мериуедър заговори от масата на съвета:

— В какво прегрешение са обвинени тези млади девици и от кого?

Септата заяви:

— Мега Тирел и Елинор Тирел са обвинени в разврат, непристойни връзки и заговор за върховна измяна. Ала Тирел е обвинена като свидетелка на техния позор и затова, че е помагала да го скрият. Във всичко това е обвинена и кралица Марджери, както и в прелюбодеяние и върховна измяна.

Церсей сложи ръка на гърдите си.

— Кой разпространява подобни клевети за моята снаха? Нито дума не вярвам на това. Скъпият ми син обича лейди Марджери с цялото си сърце, не е възможно да е била толкова жестока, че да го лъже.

— Обвинителят е рицар от вашата домашна гвардия. Сир Озни Черно котле е изповядал плътското си сношение с кралицата на самия Върховен септон, пред олтара на Бащата.

На масата на съвета Харис Суифт ахна, а Великият майстер Пицел извърна глава. Въздухът забръмча, сякаш в тронната зала се бяха разлетели хиляда оси. Някои от дамите в галериите започнаха да се измъкват от залата, последвани от дребни лордове и рицари. Златните плащове ги пуснаха, но кралицата бе наредила на сир Осфрид да отбележи всички избягали. „Розата на Тирел май вече не мирише толкова сладко, виж ти“.

— Сир Озни е млад и похотлив, признавам — каза кралицата, — но все пак е верен рицар. Ако той казва, че е участвал в това… не, не може да бъде. Марджери е девица!

— Не е. Лично я прегледах по нареждане на Негова върховна святост. Девичеството й е накърнено. Септа Аглантайн и септа Мелисент ще го потвърдят, както и септата на самата кралица Марджери, Нистерика, която е затворена в наказателна килия за съучастие в позора на кралицата. Лейди Мега и лейди Елинор бяха прегледани също. Оказа се, че и двете са с откъснат цвят.

Осите станаха толкова шумни, че кралицата едва можеше да мисли. „Надявам се поне, че ездата е била приятна за краличката и братовчедките й“.

Лорд Мериуедър удари с юмрук по масата.

— Лейди Марджери положи тържествена клетва, потвърждаваща девствеността й, пред Нейно величество кралицата и пред покойния й баща. Мнозина тук са свидетели. Лорд Тирел също потвърди невинността й, както и лейди Олена, за която всички знаем, че е безукорна. Нима искате да ни накарате да повярваме, че всички тези благородни хора са ни лъгали!

— Може би също са били подведени, милорд — отвърна септа Моел. — Нищо не мога да кажа по този въпрос. Мога само да се закълна в истинността на това, което открих лично, когато прегледах кралицата.

Картинката как тази кисела дърта вещица пъха сбръчканите си пръсти в розовата цепка на Марджери бе толкова комична, че Церсей едва не се разсмя.

— Настояваме Негова върховна святост да позволи нашите майстери лично да прегледат моята снаха, за да проверят дали в тези клевети има някаква троха истина. Велик майстер Пицел, вие ще придружите септа Моел до септата на Обичния Белор ще се върнете при нас с истината за девствеността на Марджери.

Лицето на Пицел бе придобило цвета на пресечено мляко. „На съветите нещастният стар глупак не може да се изприказва, но сега, когато ми трябват няколко думи от него, загуби дар слово“, помисли кралицата, преди старецът най-сетне да изломоти:

— Не е нужно да се преглеждат… интимните й части. — Гласът му трепереше. — Скръбно ми е да го кажа, но… кралица Марджери не е девствена. Искала ми е да й правя лунен чай, неведнъж.

Ревът, който последва, бе всичко, на което Церсей Ланистър можеше да се надява.

Дори ударите на кралския херолд с жезъла по пода не можаха да приглушат шума. Кралицата го остави да продължи още няколко мига, вкусваше с наслада позора на малката краличка. Щом реши, че е достатъчно, стана и заповяда на златните плащове да разчистят залата. „Марджери Тирел приключи“, помисли с възбуда. Белите й рицари я обкръжиха, щом тръгна към кралската врата зад Железния трон: Борос Блънт, Мерин Трант и Озмунд Черно котле, последните от Кралската гвардия, все още в града.