Пир за врани

— Още не. В замъка ми има разбойници. — Гласът на братовчед й беше тънък като мустаците на горната му устна. Макар косата му да беше побеляла, мъхът на мустаците му си беше запазил песъчливия цвят. Церсей често го беше зяпала, докато момчето помпаше предано между бедрата й. „Все едно че се е оцапал с кал по устната“. Често му се беше заканвала, че ще го почисти с малко плюнка. — Речните земи имат нужда от силна ръка, казва баща ми.

„Жалко, че получават твоята“, искаше й се да отвърне. Но вместо това се усмихна.

— А и да те женят трябва също така. Болнавото лице на младия рицар помръкна.

— Момиче на Фрей, и не по мой избор. Дори не е девственица. Вдовица, от кръвта на Дари. Баща ми казва, че щяло да помогне с крепостниците ми, но всички селяни са мъртви. — Посегна да я хване за ръката. — Жестоко е, Церсей. Знаеш, че обичам…

— …дома Ланистър — довърши тя вместо него. — Никой не може да се съмнява в това, Лансел. Дано жена ти да ти даде силни синове, — „И дано лорд дядо й да не е домакинът на сватбата“. — Зьам, че ще свършиш много благородни дела в Дари.

Лансел кимна, явно отчаян.

— Когато изглеждаше, че ще умра, баща ми доведе Върховния септон да се помоли за мен. Той е добър човек. — Очите на братовчед й бяха мокри и лъскави, очи на дете върху старческо лице. — Казва, че Майката ме е пощадила за някаква свята цел, за да мога да изкупя греховете си.

Церсей се зачуди как се надява да изкупи греха си с нея. „Помазването му в рицарство беше грешка, спането с него — още по-голяма“. Лансел беше слаба тръстика, а новонамерената му благочестивост никак не й харесваше: много по-забавен беше, докато се опитваше да се прави на Джайм. „Какво ли е казал този циврещ глупак на Върховния септон? И какво ще каже на малката си Фрей, когато си легнат в тъмното?“ Ако признаеше, че е спал с нея — какво пък, това можеше да го преживее. Мъжете винаги се хвалеха с жени; щеше да го пренебрегне като перчене на едно момче с жълто около устата, замаяно от красотата й. „Но виж, ако пропее за Робърт и виното…“

— Изкуплението се постига най-добре с молитва — каза му Церсей. — Мълчалива молитва. — Остави го да си мисли над това и се стегна да изтърпи тълпата Тирели.

Марджери я прегърна като сестра, което кралицата намери за нагло, но не беше нито мястото, нито времето да я укорява. Лейди Алери и братовчедките се задоволиха с целуване на пръстите й. Лейди Грейсфорд, наедряла с дете в утробата, поиска благоволението на кралицата да го нарече Тивин, ако е момче, или Лана, ако е момиче. „И ти ли? — едва не простена тя. — Кралството ще се удави в Тивиновци“. Даде съгласието си възможно най-галантно и с престорена радост.

Тази, която наистина я зарадва, беше лейди Мериуедър.

— Ваше величество — заговори тя със знойния си мирски акцент, — писах на приятелите си отвъд Тясното море, помолих ги да задържат Дяволчето веднага щом покаже грозното си лице в Свободните градове.

— Имате ли много приятели отвъд морето?

— В Мир много. В Лис също, и в Тирош. Влиятелни хора.

Церсей беше склонна да го повярва. Жената от Мир беше повече от красива — дългокрака и с едри гърди, с гладка маслинена кожа, сочни устни, огромни тъмни очи и гъста черна коса, винаги разчорлена, все едно лейди Мериуедър току-що е станала от леглото. „Тя дори мирише на грях, като някакъв екзотичен лотос“.

— Двамата с лорд Мериуедър желаем само да служим на ваше величество и на малкия крал — измърка чувствено лейди Мериуедър.

„Амбициозна е. А лорд съпругът й е горд, но беден“.

— Трябва да поговорим пак, милейди. Таена, нали? Изключително мила сте. Знам, че ще станем големи приятелки.

След това й връхлетя владетелят на Планински рай. Мейс Тирел беше само с десетина години по-голям от Церсей, но тя винаги беше мислила, че е по-скоро на годините на баща й. Не беше толкова висок като лорд Тивин, но иначе беше по-едър, с издути гръди и още по-издуто шкембе. Косата му беше с лешников цвят, но брадата му бе прошарена с бяло и сиво. Лицето му винаги бе зачервено.

— Лорд Тивин беше велик мъж, необикновен мъж — тежко заяви той, след като я целуна по двете бузи. — Боя се, че никога повече няма да видим човек като него.

„Гледаш копието му, глупак — помисли Церсей. — Тук пред теб стои неговата дъщеря“. Но имаше нужда от Тирел и от силата на Планински рай, за да опази Томен на трона, затова отвърна само:

— Ще ни липсва много.

Тирел сложи ръка на рамото й.

— Никой жив мъж не е годен да облече бронята на лорд Тивин, то е ясно. Но все пак владенията продължават да съществуват и трябва да се управляват. Ако мога нещо да направя, за да послужа в този тежък час, достатъчно е ваше величество само да поиска.

„Ако искаш да бъдеш Ръката на краля, милорд, имай куража да заявиш открито“. Кралицата се усмихна. „Нека да го изтълкува както намери за добре“.

— Милорд ще е необходим в Предела, несъмнено.