Пир за врани

Тя също го надушваше — смътния шепот на гниенето, и й се искаше да сбръчка нос. Седемте септони в сребърните халати стояха зад постамента и зовяха Отеца Свише да съди справедливо лорд Тивин. Щом приключиха, седемдесетте и седем септи, струпани пред олтара на Майката, запяха молитви към нея — молитви за милост. Междувременно Томен вече не го свърташе на едно място и дори коленете на кралицата започнаха да я болят. Тя хвърли поглед към Джайм. Близнакът й стоеше все едно, че е изсечен от камък. Не я погледна.

Долу при пейките чичо й Кеван беше коленичил, с изгърбени рамене, синът му бе до него. „Лансел изглежда по-зле от баща ми“. Макар и само на седемнайсет, можеше да мине за седемдесетгодишен: посивяло мършаво лице с хлътнали страни и очи, косата му бе побеляла и трошлива като креда. „Как може Лансел да е сред живите, след като Тивин Ланистър е мъртъв? Ума ли са си изгубили боговете?“

Лорд Джилс кашляше повече от обичайното и покриваше носа си с кърпа от червена коприна. „Той също го надушва“. Великият майстер Пицел беше затворил очи. „Ако заспи, заклевам се, ще заповядам да го набият с камшици“. Вдясно от постамента бяха коленичили Тирелите: владетелят на Планински рай, отвратителната му майка и празноглавата му жена, синът му Гарлан и дъщеря му Марджери. „Кралица Марджери“, напомни си тя; вдовицата на Джоф и бъдеща съпруга на Томен. Марджери много приличаше на брат си, Рицаря на цветята. Кралицата се зачуди дали имат и други общи неща. „Доста дами чакат да завъртят раболепно поли пред малката ни розичка, ден и нощ“. Сега бяха с нея, почти цяла дузина. Церсей замислено огледа лицата им. „Коя ли от тях е най-настървена, най-покварена и най-жадна за благоволението ми? Коя ли е с най-развързания език?“ Трябваше да се постарае да го разбере.

Изпита облекчение, когато най-сетне песнопенията свършиха. Миризмата от трупа на баща й като че ли се беше усилила. Повечето опечалени имаха благоприличието да се престорят, че всичко е в реда на нещата, но Церсей видя, че две от братовчедките на лейди Марджери са сбръчили тирелските си носове. Когато двамата с Томен тръгнаха обратно по пътеката, й се стори, че чу как някой измърмори за „нужник“ и се изкиска, но щом извърна глава да види кой го е казал, морето от строги лица я изгледа безизразно. „Никога нямаше да си позволят шеги, докато той беше жив. С един поглед само щеше да обърне червата им на вода“.

В Коридора на Светилниците дошлите на поклонението забръмчаха като рояк мухи, нетърпеливи да й изкажат безполезните си съболезнования. Близнаците Редвин целунаха ръката й, а баща им я целуна по бузите. Халин Пироманта й обеща в деня, в който костите на баща й тръгнат на запад, в небето да пламне огнена ръка. Лорд Джилс я увери, че бил наел майстор каменоделец да направи статуя на лорд Тивин, която да стои на вечен страж до Лъвската порта. Сир Ламберт Търнбъри, с превръзка на дясното око, се закле, че щял да я носи, докато не й донесе главата на брат й джуджето.

Кралицата тъкмо се беше измъкнала от ръкостисканията на този глупак, когато се озова притисната от лейди Фалайс от Стоукуорт и мъжа й, сир Балман Бърч.

— Милейди майка ми ви праща съболезнованията и извиненията си — забърбори Фалайс. — Лолис ражда и тя трябваше да остане с нея. Моли да й простите, й каза да ви попитам… майка ми се възхищаваше от покойния ви баща повече от всички мъже. Ако сестра ми роди момченце, желанието й е да може да го нарече Тивин, ако… ако съизволите.

Церсей я зяпна изумена.

— Малоумната ви сестра се оставя да я изнасили половин Кралски чертог, а Танда смята да удостои копелето с името на милорд баща ми? Не.

Фалайс се сви като ударена през лицето, но съпругът й само поглади с палец дебелия си русоляв мустак.

— И аз го казах на Танда. Ще намерим по… ъъ… подобаващо име за копелето на Лолис, имате думата ми.

— Гледайте да намерите.

Церсей им обърна гръб. Видя, че Томен е попаднал в прегръдките на Марджери Тирел и баба й. Кралицата на тръните беше толкова ниска, че за миг Церсей я взе за друго дете. Преди да успее да измъкне сина си, натискът на тълпата я отведе лице в лице с чичо й. Тя му напомни за предстоящата среща, а сир Кеван кимна уморено и я помоли за разрешение да се оттегли. Но Лансел се задържа — самият образ на човек, стъпил с единия крак в гроба. „Но дали влиза, или излиза от него?“

Церсей се усмихна насила.

— Лансел, радвам се, че те виждам укрепнал. Майстер Балабар ни съобщи толкова ужасни неща, че се опасявахме за живота ти. Но си мислех, че вече си тръгнал за Дари да поемеш владенията си. — Баща й беше направил Лансел лорд след битката при Черна вода, като отплата към брат си Кеван.