Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

Лиа погледна огърлицата на хъркащия мъж и потръпна. Какви животни бяха тези хора! Да отрежат нечий пръст — просто така. И за какво? Сигурно за тях е важно, някакъв ритуал или нещо подобно. И ръката на Брайън — сигурно го е боляла ужасно, а той дори не беше споменал за това. Беше наистина невероятен. Но раната се нуждаеше от незабавно дезинфекциране. Бордовата аптечка беше на първо място в списъка на необходимите вещи. Сигурно по-късно щеше да му израстне нов пръст, но това не можеше да спре болката и неудобствата, които изпитваше сега.

— Прерисувах знаците върху тази кора — каза Брайън, който излизаше от кратера. — Разбираш ли нещо?

Тя огледа кората, завъртя я обратно, но накрая кимна отрицателно.

— Не е от езиците, с които съм запозната. Въпреки, че знаците ми изглеждат познати. Може би компютрите ще измислят нещо…

В този момент сивокосия им пленник отвори очи, разтрепера се и започна да крещи с всички сили като драскаше по земята в опита си да избяга. Брайън се протегна и го сграбчи, а след това силно го натисна с палеца си зад ухото. Пленникът потръпна два пъти и утихна.

— Видя ли това? — попита Брайън.

— Как го изпрати в безсъзнание ли? Разбира се, че видях. Трябва да ме научиш на този номер…

— Не, не това. Видя ли към какво гледаше, когато започна да се гърчи… Гледаше дистанционното.

— Дали знае за какво служи?

— Съмнявам се. Но като че ли за него този предмет има някакво огромно значение, което ние ще трябва да разберем. — Брайън наклони глава и се заслуша. — Катерът се снижава. Сега трябва да запомниш списъка с нещата, които ще ни трябват.

Корабът престоя на повърхността не повече от две минути. На Брайън дори това му се струваше опасно дълго. Тревогата не го напусна дори когато се издигна в небето с Лиа на борда. Беше кацнал успешно два пъти, което означаваше, че това място не е под постоянно наблюдение. Но с всяко следващо приземяване опасността от евентуално разкриване нарастваше. От друга страна, трябваше да останат тук, защото племето беше единствения им ключ за тайната на тази планета. И тъй като явно нямаха избор, Брайън се насили да престане да мисли за опасността и да се концентрира върху настройването на ЕЕП.

Малката метална кутия на Евристичния Езиков Програматор криеше един истински технически шедьовър. Работеше на принципа на холографски проектор, който създаваше триизмерно изображение — изображение, което сякаш висеше във въздуха над него. Първия образ, който се появи, беше леко изкривена бяла повърхност с напечатани върху нея инструкции. Брайън ги прочете и въведе кодовете, които му трябваха. Инструкциите изчезнаха и на тяхно място се появи образът на Учителя. Той представляваше изцяло облечен в сиво възрастен човек, седнал с кръстосани крака. На земята до него лежеше кутия без похлупак. Брайън отново се зае с настройката. Костюмът на човека бе заменен препаска около слабините, а косата и брадата му станаха по-дълги. Въпреки, че пленникът беше много по-мръсен, сега вече учител и ученик доста си приличаха.

Брайън погледна замръзналото триизмерно изображение и кимна. Беше достатъчно добро. Една последна команда накара изображението да се придвижи назад в пространството, така че да скрива проектора. Когато това стана, отстрани изглеждаше, че ръката на Брайън е потънала в бедрото на мъжа. Той я дръпна, вече доволен от работата си.

Веднага щом задачата бе изпълнена, тревогата отново го обзе. Знаеше, че няма да се успокои преди катерът отново да кацне и излети с Лиа на борда. Сега единственото, което го заплашваше, бяха останалите членове на племето. От тях все още нямаше никаква следа, а и не долавяше присъствието им наблизо. Секундите бавно се заизнизваха.

Когато катерът отново кацна, все още нищо не се бе променило. Изправи се и махна:

— Хвърляй ми нещата едно по едно — извика на Лиа, когато люкът се отвори. — След това бързо слез долу.

Беше опасно, но това бе най-бързият начин да се разтовари екипировката. Той хващаше тежките контейнери един по един и ги нареждаше до себе си, а когато Лиа заслиза по стълбата, започна да ги пренася в кратера. Веднага щом се отдалечиха достатъчно, Брайън даде на катера командите, които отново щяха да го изпратят в орбита. Едва след като той излетя и се убедиха, че отникъде не се задава опасност, двамата се успокоиха. Лиа се закани с юмрук на далечните хълмове.

— Ха сега се върнете, елате и опитайте да ни направите нещо! Този път ви очакват чудесни изненади! Ще бъде удоволствие за мен. Нито един от вас, миризливци, не струва колкото пръст от ръката на Брайън!

— Поласкан съм от мнението ти. — Брайън поставяше лейкопласт върху антисептичната пяна, с която бе напръскал раната си. Погледна надолу. — Като че ли гостът ни пак се свестява.

— Ще отида да взема малко храна, докато ти включваш Програматора. Опитай да разбереш дали е възможно да се завърже разговор с него.