Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

— Мислих и то доста. По пътя имах чудесна възможност за концентрация и предостатъчно време. Първо, ще трябва да се примирим с някои неприятни факти. Цялата екипировка, която носехме със себе си, е изгубена — заедно с храната, водата и моя нож…

— И ако дистанционното за катера не е там, където го оставихме, спокойно можем още сега да подпишем пакт за двойно самоубийство. Нямам намерение отново да попадам в ръцете на тия типове… — Тя се приведе, за да разгледа по-отблизо пленника и отвратена сбърчи нос. — Ужасно! Както си говорехме за ръце — това около врата на Мръсльото не са ли кости от човешки пръсти?

Брайън кимна.

— Точно този факт ми се стори най-интересен. Заради това го взех. А също и поради личния интерес, който изпитвам към тази огърлица.

В гласа му се появиха ядни нотки, които накараха Лиа отново да погледне към огърлицата. Тя се състоеше от избелели кости, а един от елементите й беше по-тъмен от останалите. Не, не по-тъмен, по-скоро различен. Тя се вгледа и видя, че това е кост от прясно отрязан пръст, все още покрита със съсирена кръв. Ужасено погледна Брайън. Той мрачно кимна. Вдигна дясната си ръка — така, че да може ясно да види останалите четири пръста. Лиа ахна.

— Те са ти сторили такова нещо… тия кирливци! А ти не ми каза…

— Нямаше смисъл, тъй като не можехме да направим нищо. Раната не беше опасна, бяха я пристегнали с ремък, за да не кърви. Но ми е много любопитно значението на този ритуал. Този човек ще може да ни го обясни. — Брайън махна с наранената си ръка. — Но всичко това е в бъдеще време. Преди всичко, ще трябва да приземим катера. И аз се надявам, че си права за дистанционното — че си седи на мястото. Всъщност, не можем да сме сигурни, преди да сме проверили. После ще трябва възможно най-бързо да отидем до кратера и да сигнализираме на катера да кацне. Ти ще се качиш и веднага ще излетиш…

— Без теб? Толкова ли ти харесва това отвратително място?

— Не бих казал. Но тук имаме работа и тя трябва да бъде свършена. А и не искам да качвам този човек на кораба.

— Защо? Страх те е, че ще го превземе ли?

— Точно обратното. Имам силно подозрение, подплатено от чувствата, които усетих у Вжър, че в никакъв случай не бива да поставяме тези хора в условия, различни от естествената им среда. Тук ще бъда в пълна безопасност, докато ти се върнеш. Времето за една обиколка около планетата ще ти бъде достатъчно да събереш предметите от списъка, който ще подготвим още сега. След това ще можеш да се приземиш готова с всичко необходимо.

— Няма ли да направим запис на откритията си?

— Това е точка първа от списъка. След като свършиш с нея, ще трябва да събереш екипировката, от която ще имаме нужда. Неизбежно е някои от предметите да имат голямо съдържание на метал. Аз все още мисля, че е изключително важно да не носим метал със себе си, когато се придвижваме. Но ако парчето от крило е непокътнато, ще знаем, че имаме прикритие, където можем да оставим тези метални предмети за в случай, че ни потрябват.

— Предмети от рода на зашеметяващи гранати и една-две пушки?

— Нещо подобно. Нямам желание да повтаряме снощното представление.

— С радост подкрепям към решението ти. — Тя неохотно се изправи. — Готова съм да тръгваме. Обхваща ме много тревожно чувство, като седя с гръб към тази гора.

— Трябва да се подложиш на тест за откриване на емпатични способности. — Брайън бавно вдигна неподвижното тяло на мъжа и го постави на рамо. — Вече са излезли да ни търсят, усещам ги от няколко минути. Но долавям само объркване и тревога и не мисля, че са открили следите ни.

— Не ми ги разправяй тия! Да тръгваме. — Тя се изправи на крака и закрачи към надолу по склона.

Брайън се леко се затича и бързо я настигна.

— Ще мина напред. Когато излезем на открито е много вероятно да ни видят, така че ще е добре да приземя катера колкото е възможно по-скоро.

— Тогава по-добре тръгвай, вместо да говориш. Ще те следвам по петите.

Тя се затича с всички сили, но въпреки това не можа да достигне неговата скорост. Брайън летеше пред нея с огромни крачки, които го отвеждаха право към кратера. Лиа често поглеждаше назад, а след малко й се наложи да походи, за да си поеме дъх преди да се затича отново. С труд се заизкачва по едно малко възвишение и когато стигна върха видя как Брайън, далеч напред, излиза от кратера и размахва нещо, което проблясваше на слънцето — дистанционното все още беше там!

— Катерът е вече на път — каза й той, когато Лиа се приближи. — А още няма и следа от преследвачи.

— Никога не съм била… толкова изморена — едва изрече тя и се строполи до него. Брайън остави дистанционното и се загледа към кратера.

— Извикай, ако се раздвижи. Искам да направя още едно копие на надписа, който открих върху крилото. Другото копие беше върху манерката, а нея изгубихме. Когато излетиш, използвай модема, за да добавиш надписа към записа. — Брайън отново изчезна в кратера.