Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

— Чудесно, ако не се смятат ухапваният от насекоми. Догоре, да, благодаря. М-м-м божествено! Жените имат своя собствена култура, в която всеки си има ранг и функции, а също и чудесна колекция от легенди. Като че ли за всяко нещо, което си има име, съществува някакъв мит или предание. История, която се предава от уста на уста. Следващия път ще взема диктофон. За антрополозите това е безценен материал. Сега ми кажи какво разбра ти.

— Твърде малко. Ловците са словоохотливи, но говорят само за лов, животни и бойни заслуги. Можеш да си представиш. За всичко останало просто нямат лично мнение. Просто ходещи резервоари за табута. Всичко, което правят или мислят, е ръководено от тази система.

— Същото е и с жените, поне на физически план. Но те лесно успяват да избягат в света на митовете, а той изглежда е недостижим за табутата. Струва ми се обаче, че легендите са табу за мъжете. Чувал ли си нещо за мита за създаването на света?

— Не, нищо подобно.

— Интересен е, защото е много вероятно да е опростена форма на истинските събития, нещо, което все още се помни, но под формата на мит. Историята е горе-долу такава: едно време хората живеели като богове, придвижвали се над земята без да използват краката си и дори летели без да имат крила като летящите гущери. Но в онези времена хората грешали, тъй като имали много неща, направени от чкл’т — срещал ли си тази дума?

— Да, и знам какво означава. Метал. От начина, по който я използваха, предположих и значението й, но ми се наложи да изгубя един метален предмет, за да се уверя в правотата на теорията си. Накарах един от ловците да погледне към ретранслатора и това беше достатъчно, за да го обземе невероятен ужас. В стремежа си да избяга от метала избяга и се скри зад едно дърво.

— Все по-добре и по-добре. И легендата има подобно развитие. Древните хора, които почитали метала, се мислели за богове, така че истинските богове ги унищожили заедно с техния метал и металните им жилища. След това боговете им наредили да живеят като животни докато се пречистят и тогава отново щели да бъдат допуснати до чкл’т. Преведох думата като Рай и може би така е правилно. Междувременно в този свят хората трябва да страдат, подчинявайки се на табутата, които им показват как да живеят правилно — така, че един ден отново да бъдат допуснати до рая.

— Това е страхотно! — Брайън скочи и закрачи напред-назад, неспособен да овладее вълнението си. — Ти си чудесна, свършила си прекрасна работа. Всичко, което каза, се връзва — ако тези хора са това, което изглежда, че са. Оцелели от глобален апокалипсис. Те са били нападнати, или са предизвикали война, която ги е прогонила от градовете им. Станали са свидетели на унищожението на своите армии и бойни машини. А сега обвиняват боговете за това унищожение. Много по-лесно, отколкото да се признаеш за победен.

— Чудесна теория, професоре. — Лиа пресуши чашата си и млясна. Сипа си още една. — Има само един недостатък. Къде са сега тържествуващите армии на завоевателите? Всичко, което видяхме досега, показва, че войната все още продължава.

— Да — навъсено рече Брайън и седна. — Не помислих за това. Така че сега знаем съвсем малко повече, отколкото в началото.

— Не се отчайвай. Знаем много. Най-малкото — аз проверих теорията ни за подземен град, но въпросите ми бяха посрещнати с недоумение. Дори цивилизацията на този свят да се крие под земята, нашите туземци не знаят нищо за това.

— Тоест, знаят точно колкото нас. Започвам да си мисля, че сме стигнали до задънена улица.

— Ти може и да си Равн над Равн, заедно с твоите ловци, бойци и прочие бабаити. — Тя леко хлъцна и усмихнато сложи ръка на устните си. — Ние момичетата проведохме доста по-съдържателен разговор, както се полага на по-привлекателния и по-интелигентен пол. Както вече казах, всичко метално е табу, а машините направени от метал са най-голямото табу — ние сами се убедихме в това от начина, по който подходиха към нас след като ни видяха близо до катера. И, следователно, не е ли логично, че най-забраненото от табуто място е това, от което идват машините? Разбираш ли ме?

— Естествено. Наистина ли имаш нужда от още водка?

— Млъквай. И не би ли било чудесно, ако знаехме откъде идват машините?

— Разбира се, но…

— Без „но“-та. Видиш ли, аз като че ли знам. Казаха ми как да открия мястото. Така, че ни остава да отидем там — и загадката ще бъде разрешена.

Тя се наслади на изражението му — на увисналата челюст и втренчения поглед. После затвори очи и тихичко заспа.

Дванадесет Откритие!

Брайън изпита почти непреодолимо желание да разтърси Лиа и да я събуди, да изтръгне от нея някакво обяснение за думите, които току-що бе изрекла. Въздържа се. За нея този ден беше дълъг и изтощителен, а тя не бе яла почти нищо. Отиде да прибере водката и видя, че е изпила съвсем малко. Умората, а не напитката, я беше повалила така внезапно. Въпреки, че нощта беше топла, той както винаги я зави със спалния чувал.