Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

— По-силно, не те чувам!

— БРРН.

— Кое е това парче мръсотия, върху което съм стъпил?

— Това е Равн.

— Кой съм аз тогава?

— Трябва да си… Равн над Равн! — Докато говореше очите му се разшириха и Брайън усещаше страхопочитанието, достигащо почти до обожание, което го изпълваше. Брайън посочи към ножа си, който Вжър държеше.

— Какво е това в ръката ти?

Вжър погледна към ръката си и затрепера от страх. Падна на колене и запълзя към Брайън, за да остави ножа в краката му. Той го взе и го прибра в празната кания.

— Сега ще продължим — каза и махна крака си от гърба на Равн. Титлата, която бе получил, беше от огромно значение — усещаше го по реакциите на Ловците наоколо. Откак бе приел новата си роля, агресивността и страха бяха заглъхнали.

— Все още държат оръжията си — обади се Лиа, която подозрително гледаше Ловците.

— Няма нужда да им ги отнемаме, тъй като в новата си роля аз съм вече част от културата им.

— Ами аз? Знам, знам — жена, по-малко и от нищо. Носи си вързопа и си трай. Но почакай само да се измъкнем от този мъжки шовинистичен рай, Брайън Бранд! Ах как само ще ми платиш за това…

Докато се изкачваха по хълма между дърветата, Брайън внимателно следеше емоциите на мъжете около себе си. Докато все още го приемаха, беше в безопасност. Но това можеше да се промени само за миг и то по причини, за които той не знае. Но ако този новообразуван статут в обществото им запазеше влиянието си, това щеше да е най-бързия и успешен начин да навлезе в културата им и да говори с хората. Беше опасно. Но връщане назад нямаше.

След като агресията и омразата изчезнаха, Ловците започнаха да си тръгват един по един. Само шепа от тях ги придружаваха през целия път до селището. Вървяха по стръмния склон, докато през дърветата се видя висока скала. В полегатата й страна имаше верига от естествени пещери. Пред нея група жени се занимаваха с остъргване на месото от няколко гущерови кожи с помощта на остри камъни. Когато чужденците се появиха, групичката се оттегли под напора от удари и ритници на една сивокоса жена.

— Сигурно е женската версия на Равн — каза Лиа, която гледаше с интерес. — И тъй като ти изглежда си се установил като водач при мъжете, аз смятам да направя същото с дамите. — Тя пусна вързопа и извика на жените да спрат. Те само се затичаха по-бързо. С изключение на сивокосата, която се втурна към Лиа.

— Убия! Ти мръсотия! — крещеше тя.

Лиа разпредели тежестта си между двата крака и приготви малкия си твърд юмрук. Когато противницата й връхлетя, тя я удари с всичка сила право в слънчевия сплит. Жената красиво се преви и, виейки от болка, обхвана с ръце диафрагмата си. Лиа я хвана за косата и я повлече.

— Млъкни и ми кажи името си, или ще те ударя пак.

— Аз съм… Първата Жена.

— Вече не си. Аз съм Първата Жена. Ти си вече Старата Жена.

Новоизлюпената Стара Жена зави отново и се опита да махне пръстите на Лиа от косата си. Воят й премина в писък, тъй като минаващият Равн я ритна в хълбока.

— Сега си Старата Жена — заяви той, доволен да види, че не само той е подложен на подобно унижение. След това отиде и седна на слънце до скалата, откъдето се развика да му донесат храна.

— Очарователни хора — каза Лиа.

— Продукти на културата си — отвърна Брайън, който в момента увиваше в гущерова кожа радиопредавателя, преди да го извади от вързопа. — А системата им явно спомага за оцеляването на тази планета — или просто нямаше да ги има. Ще изпратя рапорт за днешните събития до катера. Трябва да документираме всяка наша стъпка, за случай, че нещо ни се случи…

— Не ме депресирай допълнително, ако обичаш. Все още вярвам, че ще завършим тази задача — и то живи. Набий си тази мисъл в главата. И докато се занимаваш с това, ще отида да поговоря с жените. Искам да видя как този отблъскващ свят изглежда през техните очи.

— Добре. Нуждаем се от информация, но не трябва да оставаме тук повече отколкото е необходимо. Повечето от тях са пълни с паразити, забеляза ли?

— Трудно е да се пропусне. Кожата ме засърбява само като ги гледам. Не се отдалечавай много.

— Ще си стоя тук. Аз също искам да поразпитам. Смятам да поговоря с моя стар познайник Вжър. Желая ти късмет.

Беше почти тъмно, когато Лиа излезе от пещерата, мрачно почесвайки се под мишницата. Брайън говореше с двама от ловците, но щом зърна изражението й, ги отпрати. Държеше пластмасов контейнер.

— В аптечката намерих един антисептичен спрей, от който може да излезе добър инсектицид.

— Използвай го, моля те! В тая пещера гъмжи от всякакви гадове.

Тя бързо се разсъблече и напръска тялото си, което беше покрито с червени подутини. И докато втриваше лечебен крем в изпохапаната си кожа, Брайън напръска и дрехите й. После й ги подаде и тя се облече.

— Постъпи като ангел и ми налей една двойна водка. Манерката е в дъното на вързопа.

— Смятам да се присъединя към теб. И за двама ни денят не беше лесен. Как мина разпитът?