По непознати пътеки

— Тъкмо това искам да сторя! Впрочем колкото е по-голяма опасността за него, толкова тя е по-малка за вас, защото ако Сикукуни потегли към бурите, през това време вие тук няма защо да се страхувате от него.

— Ами ако пък има намерение да ни нападне, преди да подири бурите?

— Това той няма да направи, поне за мен е трудно да го повярвам. След случилото се той знае, че ние сме подготвени, а и ако действително иска да опита второ нападение, то ще трябва да се върне преди туй при хората си, което при всички случаи ще отнеме известно време, макар и да не мога да кажа те къде се намират. Той знае съвсем точно, че събранието на бурите вече е започнало и ще вземе мерки преди всичко в тази насока, за да се върне едва после като победител във фермата. Но независимо от това вие не бива да пропуснете максимално да се погрижите за вашата сигурност. На смелостта на прислугата навярно не можете да разчитате?

— Не, хотентотът е страхливец, а малкото кафри, които имаме тук, не са достатъчни.

— В такъв случай ще трябва да потърсите помощ от вашите съседи! Далеч ли живеят те от вас?

— Не. До съседа Зелмст се стигах добър кон за един час, а до другите двама за не много по-дълго време. Аз веднага ще пратя вестители и ще им наредя да кажат, че…

— Да кажат? Не, вие не бива да изпращате посланието устно, тъй като аз предполагам предател сред вашите хора. По-добре напишете няколко реда, които ще могат да бъдат предадени на съседите.

— Така действително е по-сигурно. Зелмст при всички случаи ще дойде веднага лично, Холблайн ще прати двамата си сина, а Майер ще изпроводи баас Йеремиас, който навярно ще забере неколцина от своите кафри.

— При това положение ми остава само още да науча пътя, по който да отида при Ян. Веднага щом пристигне подкреплението, ще тръгна с коня си.

— Известни ли са ви планините Рааф, минхер?

— Имам ги съвсем точно отбелязани на картата си.

— Пътя към тях аз не познавам, но…

— Лесно ще го намеря, картата и много добра.

— Хълмовете са четири. Между втория и третия е разположена една двойна долина, разделена от един обрасъл само с ниска горичка и храсталак хребет. Само едно-единствено високо смрадливо дърво може да се различи още отдалеч. Достигнете ли го и се спуснете от него директно в западната долина, то след двеста крачки ще се озовете при една къса, стръмна клооф95, в която е нарочена срещата. Появата ви сигурно ще бъде забелязана, защото Ян ми каза, че при дървото постоянно щял да стои пост.

— Описанието е достатъчно ясно, няма да се заблудя. А сега изгответе известията си до съседите, аз междувременно ще направя една обиколка и ще разставя няколко стражи за нощта!

Тръгнах, ала преди туй се отбих до стаята си да се снабдя с нож и револвер, което при всички случаи бе желателно. Още с влизането забелязах за свое голямо изумление, че щитът на Сикукуни, който бях закачил малко преди вечерята на стената, липсваше. Затъкнах оръжията и отидох в двора, където кафрите и хотентотите бяха насядали да пируват.

Квимбо ме видя да идвам. Той се надигна от огъня, край който се занимаваше с един няколко фунта тежък къс глиганско печено, и пристъпи към мен.

— Минхер идат, ох, ох! Минхер ядат с Квимбо мръвка на шопар!

Той разкъса парчето на две половини и ми поднесе едната с мазни пръсти.

— Задръж си месото! Къде е щитът, Квимбо?

— Щит? — попита. — Щит на Сикукуни?

— Да, той е изчезнал от стаята ми!

— Щит съм изчезнал, съм махнал от стая! Ох, ох, Квимбо нямат щит! Квимбо съм бил в стая и съм видял щит виси на стена.

— Кога беше това?

— Веднага, сега съм бил в стая. Квимбо искал каже минхер, че минхер да ядат с други месо на шопар, ама минхер не съм бил в стая, само щит висял още на стена!

Това беше действително странно. Щом Квимбо не знаеше къде се бе дянал щитът, то трябваше да приема, че е бил откраднат. Но кой можеше да проявява толкова особен интерес към трофея? Аз зарязах засега работа и вече се извръщах, за да поема по обиколката си, когато неволно се сетих за макололото Чемба.

— Познаваш ли Чемба? — попитах Квимбо.

— Чемба? Квимбо познават Чемба, Квимбо говорил вече голям много с Чемба. Чемба съм макололо, казват Чемба, ама Чемба не съм макололо, защото макололо прави кожа мазен с глина, а Чемба нямат глина на кожа.

Това потвърди моето подозрение.

— Чемба не е ли тук? — запитах.

— Чемба съм не тук, Чемба съм тръгнал зад къща и съм отишъл после в конюшня.

— Какво се канеше да прави в конюшнята?

— Квимбо не знаят, Квимбо съм не бил в конюшня.

— И къде е той сега?

— Чемба съм още в конюшня.

Днес аз вече бях ходил в конюшнята и поради това знаех, че тя имаше изход и към градината. Стори ми се подозрително, че Чемба, който се представяше за макололо, без да е такъв според изявлението на моя слуга, си бе намерил сега работа в конюшнята, докато другите кафри и хотентоти седяха на пиршество. Ето защо реших да му хвърля едно око, но пък не минах през предната врата на конюшнята, а закрачих покрай фасадата на къщата към задния фронт.