Поглед в мрака

— Хайде, дайте му да пие вода поне — нареди Макзех и след миг в ръката на Тото се появи керамична чаша. Отпи, но водата имаше вкус на застояло, на химикали. Втресе го отново. Междувременно военният съвет наоколо му беше подновил работата си, ако не се броят двамата пчелородни стражи с брадви в ръце, които не сваляха поглед от него. Той скри лицето си в шепи и зачака.

Най-накрая съгледвачът се върна — мухородна жена на средна възраст, толкова дребна, че не стигаше и до кръста на царицата. Тото въздъхна с облекчение — боял се бе, че вроденото любопитство на мухите ще накара съгледвача да кацне, но жената явно беше изпълнила дословно дадените й заповеди. Изглеждаше разтърсена и объркана, но нищо повече.

— Докладвай — подкани я Макзех, но мухородната само я погледна смутено. Преглътна два пъти, преди да си събере мислите.

— Ами… видях осородни да напускат града. Неколкостотин, струва ми се, повечето на малки групи. — Стрелна с поглед Тото. В очите й витаеха призраци.

Макзех смръщи вежди.

— Слушам те.

Мухородната вдигна ръка.

— Това е — каза тя и видимо мобилизира силите си, за да продължи: — Не видях друго движение около двореца.

— Какво, спят ли още? — обади се един от офицерите, но мухородната го прекъсна.

— Видях трупове. Тела на часови и на други, които са стояли на пост при оръдията. Нищо друго. Има някаква… мъгла над двореца, жълтеникава мъгла.

— Какво става? — обърна се царицата към Тото. Стражите го изправиха на крака, а Макзех отстъпи крачка назад, съзряла нещо в очите му. — Какво си направил? — прошепна тя.

— Всичко свърши — прошепна Тото. Мислеше си колко тежки бяха контейнерите, които пренесе в двореца — три завлече в едно складово помещение на горните етажи, шест в друго на сутерена, четири в гарнизонната казарма. Един от стражите дори предложи да му помогне, но Тото отказа под предлог, че работата изисквала уменията на квалифициран занаятчия.

„Важно беше да го направя със собствените си ръце. Така вината няма да падне върху никого другиго, нито върху Касзаат, нито върху Дрефос. Най-вече върху Дрефос.“

Усети как някой го хваща за брадичката и обръща главата му. Срещна погледа на Макзех, лицето й беше на педя от неговото.

— Какво е станало? — попита го тя. — Бъди ясен. Моля.

— Свършено е с осите — каза простичко той. — Всички в гарнизона са мъртви. Освен малка част, очевидно, които са се намирали извън зоната на поразяване. — Царицата все така го гледаше право в очите и Тото продължи: — Загинаха от собственото си оръжие, което смятаха да използват срещу вас. — Оказало се беше лесно като детска игра. Прикрепи заряди с часовников механизъм към контейнерите и напусна бързо гарнизона. Малки заряди, колкото да пропукат сандъците, без да вдигнат войниците под тревога.

— Абсурд — не повярва един от офицерите. — Говорим за хиляди войници.

— Да — потвърди Тото. Отново започваше да го втриса. — Също хора от помощната войска, слуги, роби и животни. Сега всички те са мъртви. Градът е ваш. — Следващата мисъл го задави и той продължи след мъчителна пауза: — С изключение на двореца и гарнизона. Поне месец не трябва да ходите там. Или два, за по-сигурно. Добре би било да изтеглите хората си от барикадите, също така. Оставете няколко улици санитарна зона между вас и… онова нещо. Твърде тежко е, за да го разнесе вятърът надалеч, но все пак…

Всички го гледаха втренчено и Тото си помисли, че започват да му вярват. Повярвали бяха на думите му, но това не предизвика триумф, а смесица от потрес и страх.

— Не сме искали да става така — промълви накрая Макзех и поклати глава. — Искахме свободата си. Нима това е толкова лошо? Искахме да ги прогоним и да живеем мирно и тихо в собствения си град. Как се стигна до това? Какво си направил?

Пчелородните се отдръпнаха, сякаш стореното от него можеше да се окаже заразно. Гледаха го и виждаха уродлива жестокост, масов убиец, чиято постъпка надхвърляше представите им за допустимото. Цяла войска погинала за една нощ, без сражение, без бойни викове… само няколко слаби детонации и жълтеникава мъгла във въздуха. Лицата им казваха, че той, Тото от Колегиум, се е превърнал в чудовище.

Присъда, с която Тото трябваше да се съгласи.

Майор Крелак обмисли възможностите, с които разполагаше, и нито една не му хареса.

Той беше лоялен офицер и изключително надежден по всеобщото мнение на своите началници. Именно затова му бяха поверили подкреплението, което да подпомогне минаския гарнизон в потушаването на бунта. Задачата му беше ясна, тактиката — проста. Полковник Ган го беше изпратил от Сзар с изрични инструкции.

Ала междувременно ситуацията се беше променила и Крелак бързо си даде сметка, че неочаквано се е озовал в центъра на грандиозен поврат и че иска или не, за добро или за лошо, името му ще остане в историята.

За лошо, уви. Натам отиваха нещата, без значение какъв курс на действие щеше да избере.