Поглед в мрака

— От вътрешната служба на Рекеф. Много приятен човек — уточни с равен глас Претер. Везните бяха изравнени, помисли си Малкан, и най-малкият жест можеше да ги наклони в едната или в другата посока. Шеста армия едва сега пристигаше, Седма само дето не беше пуснала корени в околностите на Сарн. Една негова дума можеше да доведе до кръвопролитие. „До кръвопролитие и до потенциално обвинение в държавна измяна.“ Споменаването на Рекеф, тайната служба на Империята, беше нажежило атмосферата в шатрата като пред буря.

— Нали знаете, че този пост ми беше поверен с благословията на генерал Максин? — каза той. — Също от вътрешната служба на Рекеф.

— Разполагате ли с подпечатани заповеди, които да потвърдят това? — поинтересува се безизразно Претер.

„Нямам, разбира се, защото откога изобщо рекефските генерали слагат подписа си под каквото и да било? Откога това е част от играта?“ От този момент, очевидно, защото подписът на Рейнер се мъдреше черно на бяло пред очите му. Малкан беше чувал това-онова за боричкането между генералите в Рекеф, но не вярваше, че последиците ще го настигнат тук, на фронтовата линия. „Те знаят ли изобщо, че водим война?“

— Е, генерале — подхвана той с насилена бодрост, — имате ли някакви заповеди за мен, или предпочитате най-напред да чуете докладите на моите разузнавачи за последното развитие на нещата?

3.

Балкус пристъпи от крак на крак, разкърши ненужно рамене и взе да се оглежда сконфузено.

— Я пак ми припомни що трябва да го правя това?

Стенуолд изгледа от горе до долу едрия мравкороден войник.

— Защото отчаяно копнееш да се сдобриш със собствения си народ.

Балкус плю красноречиво.

— Да бе. Те ще ме линчуват. — Размърда отново широките си плещи в опит да нагласи по-удобно новата си броня.

— Няма. Защото няма да се явиш пред портите им като обикновен отцепник и ренегат — изтъкна Стенуолд. — А като командир Балкус, главен офицер на колегиумско военно подразделение.

— Командир Балкус, значи — повтори замислено мравкородният. — Със срам трябва да призная, че започва да ми звучи добре.

Стенуолд сви рамене.

— Ако не се лъжа, ти го поиска сам.

Балкус се наежи.

— Писна ми все да съм единак. Не ми е в кръвта — измърмори той. — Но не съм си и помислял, че ще ме пратиш у дома — довърши и прехапа устни.

Всички мравкородни ренегати са такива, помисли си Стенуолд. Мислят, че са обърнали гръб на дома и народа си, но все още носят оковите на кръвното си наследство. Когато от малък си живял с мислите на много хора и после си тръгнеш, в главата ти остава гигантска празнина. Повечето от тях накрая се връщаха, рано или късно, въпреки заплахата от смъртна присъда.

Мислите на Балкус явно се движеха в същата посока.

— И те нямат нищо против, така ли? Моите… сарнианците?

— Знаят всичко за теб. Пратих им писмо кого съм избрал да поеме командването.

— Това не е същото! — възрази Балкус. — Виж, нямам намерение да измина толкоз път с железницата, а те да ме чакат с наточени ножове.

— Във война сме и сарнианците разбират, че личните им предпочитания трябва да останат на заден план — подчерта Стенуолд. — А ти си най-опитният в нашата войска.

— Е, по това няма да споря — изръмжа Балкус.

— А сега ще идем ли да направим прегледа? — подкани го Стенуолд. Балкус кимна намусено и двамата излязоха от залата в Амфиофоса, сградата, от която колегиумското Събрание управляваше града. Докато Стенуолд водеше дипломатически битки в Сарн, Балкус беше обучавал новосформираната войска на Колегиум. Градът никога не беше поддържал редовна армия и макар че неотдавнашната обсада, спретната им от векианските мравкородни, беше създала стотици ветерани, Колегиум на практика не разполагаше с професионални войници. Балкус трудно би покрил и най-минималните изисквания за офицерско звание, но имаше силен глас и беше мравкороден, което автоматично означаваше, че войниклъкът му е в кръвта. Макар че напредъкът, който предоставените му новобранци бяха постигнали под негово ръководство, не беше достоен дори да се сравнява с уменията и дисциплината на истинските мравкородни войници, за колегиумските стандарти беше нещо невиждано.