Поглед в мрака

— Нямам идея как го прави простолюдието — каза Теорнис, имитирайки с лека усмивка тона на художника. — Сред аристоите обаче това е сложно и деликатно занимание. Ако жена пожелае компанията на даден мъж, той обикновено го разбира чрез трети човек, но в повечето случаи тя просто чака да се появят ухажори, защото се смята, че никой мъж не е достоен да привлече вниманието й, без да е положил специални усилия. След като ухажорът реши да си пробва късмета, от него се очаква да подходи внимателно и с уважение. И да спази поредица от задължителни стъпки — да зададе определени въпроси на прислугата и приятелите й, да поднесе дискретно дарове с помощта на посредници, да напише посветени на нея стихове или да поръча — както ти добре знаеш, — изработването на художествени произведения в нейна чест.

Неро кимна, навързал някои случки от собственото си минало.

— Не знаех, че съм станал част от любовните игрички на разни паякородни мераклии.

— Незначителна част от предварителната фаза — уточни Теорнис. — Следва запознанство с най-близките придворни на дамата, придружено най-често от дуел, при който ухажорът бива предизвикан от някой по-маловажен член на свитата. Уменията на предизвикващия, забележи, са обратнопропорционални на благоволението, с което се ползва ухажорът в очите на дамата. След това двамата се срещат при условия, определени от нея и съобщени му в последния момент. Тази среща е нещо като изпитание. Ако ухажорът демонстрира достатъчно остроумие, красота, чар и каквито там добродетели търси в него дамата, най-вероятно ще си спечели и по-нататъшен достъп до дома й, покоите й, а накрая и до леглото й. В противен случай… е, ако извади късмет, ще се измъкне жив и с ненакърнена репутация, но не винаги става така. Ухажването на паякородна аристои е опасно занимание за неподготвените.

— А ако тя е дала да се разбере, че го харесва, но той не споделя въжделенията й? — попита Неро, запленен от разказа на паякородния.

Теорнис се засмя тихичко.

— Дребни мой приятелю, в този ритуал интересите на мъжа са без значение, което навярно обяснява защо толкова много мъже от моя народ живеят в градовете на чужди раси. — Заради тази рядка демонстрация на неподправен хумор Неро реши, че паякородният може би не е чак толкова неприятен тип.

На вратата на каютата се почука почтително и след като Теорнис повиши глас в покана, член на екипажа въведе мухородна пратеничка в стаята. Жената явно беше свикнала да работи за паякородни и не се изненада, че заварва адресата си да позира за портрет. Връчи му поредната чантичка с документи и толкова. И да беше летяла усилно, за да пресрещне навреме въздушния кораб, с нищо не го показа.

— Дайте й нещо да се подкрепи — обърна се Теорнис към мъжа, който я беше придружил до каютата му. — Скоро ще бъда готов с писмата, които да отнесе обратно.

Отвори внимателно чантичката, извади първия свитък и плъзна бърз поглед по съдържанието му — обобщение на най-важните неща в останалите документи, реши Неро. Лицето му остана все така спокойно, но след като изчете страницата, Теорнис обяви:

— По всичко личи, че дипломатическите канали се затварят.

Неро не реагира, изчаквайки разяснение.

— Пратихме емисари при имперските сили в Тарк и в Соларно. Това е отговорът.

Неро продължи да чака мълчаливо. Усмивката на Теорнис се беше превърнала в корава линия.

— Отговорът гласи, че всички територии северно от Селдис официално са имперска собственост — продължи Теорнис. — И че ако се намесим, самият Селдис ще бъде подложен на обсада. Явно всичките ни усилия са ги забавили само толкова, колкото те са сметнали за необходимо, и сега са се хванали на работа така, както го диктува осородната им природа — чрез груба сила. Втора имперска армия е потеглила от Тарк към Меро и Егел, а Осма остава в мравешкия град като резерв, в случай че ние предприемем нещо. Е, официално сме във война, така че подобно отношение не бива да ни изненадва. — Млъкна за кратко. Сигурно се опитваше да прецени каква доза информация да отмери на Неро. — Колкото до емисарите ни в Соларно, те, както виждам, са били убити. Заловили са ги, обвинили са ги в шпионаж и са ги екзекутирали. Боя се, че летите право към ураганна буря, майстор Неро. Дано сте достатъчно силни, ти и приятелката ти, за да удържите на ветровете.

След като художникът си тръгна, Теорнис се върна към докладите, пратени от неговите агенти. Всички те бяха написани с красив почерк, съдържаха празни любезности, покани за светски събития, модни коментари и прочие. Само истински паякороден манипул можеше да прозре през труфилата и да разшифрова ценната ядка от информация, която се криеше отдолу. „Всичко се стъкмява“ — което означаваше, че всичко се разпада. Теорнис продължи да чете.

„Трябва да приема — помисли си той, — че ще дойде момент, когато стъкмяването и разпадането ще се слеят.“