Покани ме да вляза

Тоест, ако някой извърши нещо наистина ужасно, след това може да съгрешава колкото си иска, що се отнася до престъпленията, наказвани в по-горните кръгове. Така или иначе, няма как да стане по-зле. Както са онези престъпници в САЩ, дето ги осъждат на триста години затвор.

Отделните кръгове вървят спираловидно. Дяволска фуния. Цербер с опашката си. Хокан си представи разбойниците, злите жени, високомерните в тинята, в огнения дъжд, скиташе между тях, търсеше своето място.

Във всеки случай беше напълно сигурен в едно. Никога нямаше да попадне в най-долния кръг. Там, където грешниците са в ледено море, където самият Луцифер разкъсва Юда и Брут. Кръга на предателите.

Вратата се отвори пак с онзи странен премляскващ звук. Полицаят седна до леглото.

— Та така. Май са намерили още един при езерото в Блакеберг. Поне въжето е същото.

Не!

Тялото на Хокан трепна неволно, когато полицаят спомена Блакеберг. Полицаят кимна.

— Явно чуваш какво казвам. Чудесно. Значи можем да предположим, че живееш в западните предградия, а? Къде? Рокста? Велингбю? Блакеберг?

Той си спомни как се беше отървал от тялото на онзи при болницата. Постъпи небрежно. Оплеска работата.

— Добре. Сега те оставям за малко на спокойствие. Можеш да си помислиш дали искаш да ни съдействаш. Така за всички ще е най-добре. Нали?

Полицаят стана и излезе. Вместо него се появи медицинска сестра, седна на стол в стаята да го пази.

Хокан замята глава отчаяно, вдигна ръка и задърпа маркуча на респиратора. Сестрата скочи и я отскубна.

— Ще трябва да те вържем. Само още един път да го направиш, и ще те вържем. Разбираш ли? Ако не искаш да живееш — твоя работа, но докато си тук, наше задължение е да те поддържаме жив. Независимо какво си или не си извършил. Разбираш ли? И ще направим необходимото, за да изпълним задължението си, пък ако ще да те стегнем с каиши. Чуваш ли какво ти казвам? Най-добре за всички е да съдействаш.

Да съдействам. Да съдействам. Изведнъж всички искат да съдействам. За тях не съм човек. За тях съм случай. Ах, Боже мой! Ели, Ели! Помогни ми!

* * *

Оскар чу гласа на майка си още от стълбището. Говореше с някого по телефона и беше ядосана. С майката на Йони? Спря пред вратата и се заслуша.

— Ще ми се обаждат тук да ме питат къде съм сгрешила, да, така ще стане, и какво ще кажа? Че за съжаление синът ми няма баща и… ами покажи го тогава… не, не си… мисля, че ти трябва да говориш с него по въпроса.

Оскар отключи вратата и влезе в коридора. Майка му каза в слушалката:

— Ето го, прибра се — и се обърна към него. — Обадиха се от училището и аз… говори с баща си за това, защото аз… — и отново заговори в слушалката. — Сега ти… спокойна съм… лесно ти е на теб, седиш си там и…

Оскар отиде в стаята си, легна на леглото и запуши ушите си с ръце. Главата му пулсираше.

Когато отиде в болницата, отначало му се стори, че всички, които търчаха наоколо, имат нещо общо с нараняването на Йони. Оказа се, че не е така. Днес за първи път през живота си видя мъртвец.

Майка му отвори вратата на стаята. Оскар свали ръце от ушите си.

— Баща ти иска да говори с теб.

Той допря слушалката до ухото си и чу далечен глас, който изреждаше монотонно наименования на фарове, скорости и посоки на вятъра. Изчака така, без да каже нищо. Майка му сбърчи вежди учудено. Оскар затули слушалката с длан и прошепна:

— Морската прогноза за времето.

Майка му отвори уста да каже нещо, но се ограничи с въздишка. Отиде в кухнята. Оскар седна на стола в коридора и заслуша прогнозата заедно с татко си.

Знаеше, че баща му се е съсредоточил в това, което съобщаваха по радиото, и нямаше смисъл да му говори. Морската прогноза беше свещена. Когато гостуваше на баща си, цялата дейност в къщата спираше в 16:45 и татко му сядаше до радиото, а разсеяният му поглед се рееше навън, сякаш да се увери дали казаното е вярно.

Баща му отдавна не плаваше, но навикът му беше останал.

Алмагрундет северозападен осем, довечера ще се смени със западен. Добра видимост. Оландски острови северозападен десет, предупреждение за силни ветрове вечерта. Добра видимост.

Така. Най-важното свърши.

— Здрасти, татко.

— О, тук ли си? Здравей. Тази нощ при нас ще духа силен вятър.

— Да, чух.

— Хм. Как си?

— Добре.

— Ами майка ти ми разказа за станалото с онзи Йони. Това съвсем не е добре.

— Не. Не особено.

— Каза, че е получил сътресение на мозъка.

— Да. Той повърна.

— Често става така в подобни случаи. Хари… да, нали го познаваш… веднъж лотът го удари по главата и после… да, лежеше и повръщаше като теле.

— Оправи ли се?

— Да, да, оправи се… е, почина тази пролет. Но това, разбира се, няма нищо общо. Не. Доста бързо се съвзе след удара.

— Добре.

— Да се надяваме, че и момчето ще се оправи.

— Да.