Покани ме да вляза

Когато се върна в двора, седна на бордюра на пясъчника, за да се поуспокои, преди да се прибере. Утре ще си набави по-хубав нож, нож с предпазна дръжка, как се казваше… гард, за да не се пореже. Защото смяташе да напада пак.

Хубава игра беше.

Четвъртък 22 октомври

Очите на майка му бяха насълзени, когато хвана ръката на Оскар през кухненската маса и я стисна силно.

— В никакъв случай не ходи в гората, чуваш ли?

Момче на възрастта на Оскар било убито във Велингбю вчера. Пишеше го във вестниците и майка му не беше на себе си, откакто се бе прибрала вкъщи.

— Можеше да бъдеш… не ми се мисли.

— Но това е станало във Велингбю.

— Искаш да кажеш, че някой, който убива деца, не би могъл да вземе метрото за две спирки? Или пеша? Да дойде до Блакеберг и да направи същото? Често ли ходиш в гората?

— Ъъ, не.

— Повече няма да излизаш от двора, поне докато това… Докато го заловят.

— Няма ли да ходя на училище?

— Напротив, ще ходиш. Но след училище се прибираш право вкъщи и няма да напускаш двора, докато не се прибера.

— А след това?

Страхът в очите на майка му се примеси с яд.

— Искаш да те убият ли? А? Ще идеш в гората да те убият, а аз ще седя тук да те чакам и да се тревожа, докато ти си там… зверски накълцан от някой… — очите й още повече се насълзиха.

Оскар сложи ръка върху нейната.

— Няма да ходя в гората. Обещавам.

Майка му го погали по бузата.

— Миличкият ми. Та ти си ми всичко, което имам. Нищо не бива да ти се случи. Иначе и аз ще умра.

— Ъхъ. Как е станало?

— Кое?

— Онова. Убийството.

— Че откъде да знам. Убил го е някакъв откачен с нож. Мъртъв е. Горките му родители.

— Не пише ли във вестника?

— Нямах сили да го чета.

Оскар взе „Експресен“ и го разлисти. Бяха посветили четири страници на убийството.

— Не го чети.

— Не, само гледам. Може ли да взема вестника?

— Не ти позволявам да го четеш. Само това липсва при всички ужасии и тем подобни, дето ти пълнят главата.

— Само ще проверя дали дават нещо по телевизията.

Оскар се надигна и тръгна към стаята си с вестника. Майка му го прегърна непохватно и притисна влажната си буза о неговата.

— Малкото ми съкровище. Нали разбираш, че се тревожа? Ако ти се случи нещо…

— Знам, мамо. Знам. Внимавам. — Оскар й отвърна с лека прегръдка и се отскубна от обятията й, по пътя към стаята си избърса майчините сълзи от бузата си.

Супер яка история.

Значи, доколкото схващаше, момчето е било убито някъде по същото време, когато той самият си играеше в гората. За съжаление не беше Йони Форшберг, а някакво непознато от Велингбю.

Във Велингбю цареше погребална атмосфера. Беше видял заглавията, преди да се прибере, и може би само си внушаваше, но му се стори, че хората на площада си говореха по-тихо и вървяха по-бавно от обичайното.

Сви един невероятно красив ловджийски нож за триста крони от железарията. Беше си приготвил обяснение, в случай че го спипат.

— Извинявай, чичко. Ама така ме е страх от убиеца.

Сто на сто щеше да успее да пусне и няколко сълзи, ако се наложеше. Щяха да го пуснат да си върви. Абсолютно. Само че не го спипаха и ножът сега беше в скривалището при скицника с изрезки.

Налагаше се да помисли.

Беше ли възможно играта му по някакъв начин да е предизвикала убийството? Не му се вярваше, но не можеше да отхвърли такъв вариант. Книгите, които четеше, бяха пълни с такива неща. Мисъл на едно място предизвикваше случка на друго.

Телекинеза, вуду.

Но къде, кога и най-вече как се бе случило убийството? Ако ставаше дума за голям брой порезни рани по проснато тяло, той сериозно трябваше да обърне внимание на възможността чисто и просто да е дарен с ужасяваща сила. Сила, която трябва да овладее и да управлява.

Или пък ако е… Ако ДЪРВОТО е посредникът.

Изгнилото дърво, което беше ръгал. Ако пък точно в това дърво имаше нещо особено, което кара всичко, което му причиниш, да се прехвърли на някого.

Подробностите.

Оскар изчете всички статии, в които се говореше за убийството. Имаше снимка на полицая, който беше говорил за наркотиците в училището им. Не можел да даде изявление. Криминалисти търсят улики. Налагало се да изчакат. Снимка на убитото момче, взета от училищния албум. Оскар никога не го беше виждал. Изглеждаше от типа на Йони или Мике. Може би в училището във Велингбю има някой Оскар, който вече е свободен.

Момчето отивало на тренировка по хандбал в спортната зала във Велингбю, та така и не стигнало дотам. Тренировката започвала в пет и половина. Вероятно момчето е излязло от вкъщи в пет часа. Горе-долу. На Оскар му се зави свят. Всичко съвпадаше. Освен това беше убито в гората.

Наистина ли? АЗ ли съм този, който…

Шестнайсетгодишно момиче намерило тялото към 8 часа вечерта и се обадило в полицията във Велингбю. Сега било „в тежък шок“ и под лекарско наблюдение. Нищо за състоянието на трупа, но фактът, че момичето е „в тежък шок“, означаваше, че тялото със сигурност е било обезобразено по някакъв начин. Иначе пишеха само „в шок“.