Полет 800

— Ще се видим, когато дойдете — намесих се и пак повторих номера на стаята. — Кажи на Кейт да изключи мобифона и пейджъра си, ако са включени.

— Ясно. До скоро, приятел.

— Още веднъж благодаря. — Затворих.

Джил дойде при мен и ме прегърна.

— Сигурно изпитваш огромно облекчение.

Отвърнах на прегръдката.

— Една тревога по-малко.

Тя ме хвана за ръце и ме погледна.

— Разбирам какво можеше да се случи, ако на летището не беше минало добре.

Не отговорих.

— Ще те оставя, за да посрещнеш жена си спокойно.

— Не, остани. Искам да се запознаеш с Дом Фанели…

— Някой друг път. Междувременно имаш нужда от нещо за пиене.

Джил се оттегли в стаята си.

Няколко секунди съсредоточено зяпах бара, после си налях скоч и отидох при прозореца.

Над града бяха надвиснали ниски облаци, обаче по телевизията предвиждаха за другата сутрин слънце.

Странно, помислих си, в какво се беше превърнало нещо, започнало като половин ден отпуска през юли, за да придружа жена си на панихида.

Кейт винаги бе имала представа накъде отиват нещата, обаче аз бях в пълно неведение. Почти пълно.

Що се отнасяше до Джил Уинслоу и Бъд Мичъл, техните лудории на плажа се бяха превърнали в класически случай на нещо нередно, извършено на неподходящо място в неподходящ момент.

И сега, след малко повече от пет години, всички тия пътища се бяха пресекли и утре играчите щяха да се срещнат в „Прозорците на света“.

52

На вратата се позвъни.

Надзърнах през шпионката и видях, че там стои Кейт. Стори ми се напрегната. Отворих и тя широко се ухили, хвърли сака си във фоайето и ме прегърна. Започнахме да се целуваме и прегръщаме, и да си говорим всевъзможни глупости.

След около минута я вдигнах във въздуха и я пренесох в дневната.

Тя се огледа.

— Да не си спечелил от лотарията, докато ме нямаше?

— Всъщност да.

Продължихме да се целуваме и прегръщаме и старият Джони се опитваше да се измъкне от палатката.

Тя ме хвана за ръка и ме притегли на дивана върху себе си. Добре, че Джил си беше в стаята.

— Сигурно имаш нужда от нещо за пиене — след няколко минути лудуване предположих аз.

— Не. Искам да ме любиш. Още сега. Спомняш ли си първия път, когато го правихме на моя диван? — И тя започна да си разкопчава блузата.

— Чакай… — спрях я аз. — Не съм сам в апартамента. Кейт вдигна глава и отново се огледа.

— С кого си?

— Моята спалня е ей там. А оная врата води до друга спалня.

— Аха… — Тя се надигна и аз се изправих. Кейт закопча блузата си. — И кой е в онази спалня?

— Ще ти налея нещо. — Отидох при бара. — Пак ли водка?

— Да. Какво става, Джон? Защо си тук?

— С тоник ли?

— Да. — Тя дойде при мен. Подадох й чашата и взех своята. — Добре дошла.

Чукнахме се и Кейт отново се огледа.

— Има ли някой в онази спалня?

— Да. Седни.

— Ще остана права. Какво става? Защо беше тази сцена на летището?

— Откакто се прибрах, свърших някои неща.

— Нали каза, че си почиваш на плажа?

— Почивах си. В Уестхамптън Бийч.

Тя ме зяпна.

— Занимавал си се със случая?

— Да.

— Нали ти казах, че трябва да престанем?

Кейт дълго се взира в мен.

— Не изглеждаш във възторг — отбелязах.

— Струва ми се, че се разбрахме да се откажем и да продължим живота си.

— Аз ти обещах да открия двамата любовници и го направих.

Тя седна на дивана.

— Наистина ли ги откри?

— Да. — Придърпах си стол и се настаних срещу нея. — Първо, трябва да разбереш, че е възможно да ни… всъщност наистина ни заплашва известна опасност.

— Досетих се… на летището. И после, когато Дом напъха трийсет и осемкалибров пистолет в чантата ми.

— Надявам се, че не си му го върнала.

— Не съм. Тук ли ще спя довечера?

— Ако имаш пистолет, миличка, можеш да спиш тук с мен.

Тя се усмихна.

— Много си романтичен.

— Къде са Дом Фанели и другите две ченгета?

— Дом си тръгна. Каза, че не искал да се натрапва на срещата ни. Двамата полицаи са при асансьорите на този етаж. Казаха, че поне единият ще остане през цялата нощ.

— Добре.

— Обясни ми защо са ни нужни.

— Защото твоят приятел Тед Наш иска да се отърве от мен, теб и Джил Уинслоу.

— Какви ги… Коя е Джил Уинслоу?

— Звездата от видеозаписа.

Кейт кимна.

— Защо му е на Тед да… Е, предполагам, че се досещам. — Тя ме погледна. — Извинявай, че не загрявам всичко толкова бързо, колкото би трябвало…

— Добре се справяш.

— Уморена съм от полета, но това е най-малкото — очаквах нещо друго, когато се върна. Очаквах да ме посрещнеш на летището, после да се приберем вкъщи. Вместо това, когато слизам от самолета, около мен се развихря истински ад… а сега ми казваш, че сме в опасност и че си открил…

— Кейт, чакай да започна отначало…

— Как ги откри? Пазеха ли записа от…

— Нека да започна отначало.

Тя вдигна крака върху дивана.

— Няма да те прекъсвам. Погледнах я.

— Първо, обичам те. Второ, имаш хубав тен и трето, липсваше ми. Четвърто, поотслабнала си.

Кейт се усмихна.

— И, ти имаш хубав тен и много си отслабнал. Откъде взе тази риза?

— Това е част от историята.

— Разказвай.

Започнах от летище „Кенеди“ и завръщането ми от Йемен, после Дом Фанели, Филаделфия и Роксан Скаранджело.