Полет 800

„Ало, госпожо Уинслоу? Обажда се Тед Наш. Сигурен съм, че си ме спомняте от срещите ни преди пет години. Научих, че има ново развитие около въпроса, който обсъждахме навремето. Трябва да разберете, че сключената с нас сделка е компрометирана в резултат на това, че сте разговаряли с човек, който не е упълномощен да се занимава с тези неща. Изключително важно е да ми се обадите колкото може по-скоро, за да обсъдим проблема, преди да сте направили или казали нещо, което може да изложи вас, вашия приятел, личния ви живот и юридическите ви гаранции. — Той продиктува номера на мобифона си. — Моля, обадете ми се днес, за да обсъдим този неотложен въпрос“.

Погледнах Джил, която ме наблюдаваше.

— Сигурен съм, че тоя път е по-учтив, отколкото преди пет години — отбелязах.

Тя се усмихна принудено.

Прослушах и следващото съобщение:

„Джил, обажда се Бъд. Обадиха ми се в службата за онзи случай преди пет години. Нали си спомняш, Джил, бяхме си обещали един на друг и дадохме дума на други хора, че ще го запазим в тайна. Те обещаха да направят същото. Сега ми казват, че ти искаш да разговаряш с други за това.

Не можеш да го направиш, Джил, знаеш защо не можеш. Ако не те е грижа за себе си и за мен, помисли за момчетата си и за Марк, помисли за Арлийн, която харесваш, знам го, помисли и за моите деца. Това ще е пълна катастрофа за много невинни хора, Джил. Каквото било, било. Това е минало. Каквото и да кажеш на някого или на медиите, ще трябва да заявя, че лъжеш. Джил, ако си направила копие на онзи запис, трябва да го унищожиш“.

Бъд продължи да я убеждава и гласът му звучеше ту остро, ту панически, ту малко плачливо. Тоя тип наистина беше абсолютен задник. Но за да съм честен, животът му бе пред провал и подобно на повечето хора, които са си развявали байрака, той не смяташе, че трябва да плати толкова висока цена за това. Така или иначе, най-страшните кошмари на Бъд току-що се бяха сбъднали.

Последните му думи бяха:

„Моля те, Джил, обади ми се. Обади ми се заради себе си и заради нашите семейства“.

Също като в случая с господин Уинслоу, очаквах нещо от рода на „Пази се“ или „Все още мисля за теб“, обаче той всъщност мислеше само за себе си и каза само „Чао“.

Изключих мобифона и погледнах Джил. Хрумна ми, че двама важни мъже в живота й са истински боклуци.

— Типичен мъж, обажда се само когато иска нещо — подметнах аз.

Тя се усмихна и се изправи.

— Ще си полегна.

Станах и аз.

— Мога да ти обещая едно — че ще престанат да ти оказват натиск да мълчиш в момента, в който направиш първото си публично изявление.

— Не усещам да ми оказват никакъв натиск. Изпитвам само огромно разочарование… от Марк и Бъд. Но го очаквах.

— Може би все някога ще осъзнаят, че светът не се върти единствено около тях.

— Няма да ги чакам дотогава. — Джил се усмихна и изчезна в спалнята си.

Отидох при прозореца и погледнах към парка. Небето малко се беше прояснило и хората се разхождаха по алеите.

Бях пуснал ламята на свобода и я бях насочил срещу Тед Наш и неговите приятели, които се опитваха да я върнат в клетката, да я убият или да я обърнат срещу мен.

Междувременно ламята хапеше Бъд, Марк и техните семейства, обаче не можех да отвличам вниманието си със странични проблеми.

Никога не бях мислил, че ще е лесно или приятно — но отначало го виждах само като абстрактен проблем. Сега, когато се бяха събрали всички играчи — Кейт, Грифит, Наш, Кьоних и много резерви като Дом Фанели, Мари Губитози, Дик Карнс и други — всичко започваше да става лично и съвсем истинско.

Знаех, че за хората от боинга на ТУЕ и техните роднини винаги е било истинско.

51