Полет 800

— Знаеш ли, хич не ми пука за какво се отнася и можеш да си напъхаш моралните двусмислици в гъза. Нито ти, нито твоите приятели не можете да ми кажете абсолютно нищо, което да оправдае действията ви или да ме убеди, че са законни. Злополука с наша ракета? Терористичен удар? Извънземен лъч на смъртта? Или може би просто не знаете. Каквото и да е било, правителството дължи на американския народ пълен и честен отговор. Ето какъв резултат очаквам от срещата.

— Прекалявате, господин Кори — осведоми ме Тед Наш.

— Ти пък адски си я загазил — казах му. — Предчувствам, че се опитваш да проследиш сигнала. До утре. — Затворих, отидох при бара и си взех студена бира.

Тед Наш е майстор да редува смъртни заплахи, компромиси и подкупи, за да постигне целите си. В тоя случай крайната му цел беше да загроби доказателството и междувременно да загроби мен, навярно Джил Уинслоу и сигурно Кейт.

И Кейт бе харесвала тоя човек. Знам, че жените си падат по лоши момчета, обаче Тед Наш беше невъобразимо лош, беше като вампир — понякога чаровен, обикновено страшен и винаги зъл. И сега се бе завърнал от гроба, за да убие всеки, който заплашва да разкрие тъмните му тайни.

Затова, каквото и да се случеше утре или вдругиден, тоя човек нямаше да се успокои или да се почувства в безопасност, докато не ме убие.

И аз изпитвах същото към него.

50

Джил се прибра с няколко пазарски торбички, в една от които имаше паста за зъби „Крест“, а в друга — видеокасета с „Един мъж и една жена“. Тя седна, събу си обувките и вдигна крака върху табуретката.

— Не съм свикнала да ходя пеш толкова много.

— Ако ще живееш в Манхатън, често ще ти се налага.

— Смяташ, че Марк няма да ми даде кола с шофьор като част от развода ли? — усмихна се Джил.

— Нищо не ти струва да го попиташ. — Радвах се, че още е в оптимистично настроение. Началото на нов живот е вълнуващо, обаче впоследствие човек започва да осъзнава най-страшното. Беше време да обясня положението на госпожа Уинслоу. Придърпах си стол срещу нея и седнах.

— Утре в осем и половина сутринта имам среща — ще обсъждаме теб, видеозаписа и подобни неща.

Тя кимна. Продължих:

— Бъд Мичъл би трябвало да дойде на срещата.

— Разбирам. И искаш да дойда и аз.

— Да.

Джил се замисли за миг.

— Щом искаш, ще дойда. Кой друг ще присъства?

— Аз ще съм там, естествено, сигурно и Кейт. От другата страна ще са Тед Наш и Лайъм Грифит, с които си се запознала преди пет години. Третият, който е дошъл при теб, господин Браун, може и да не дойде.

Тя отново кимна.

— Тед Наш не ми харесва много.

— Повечето хора не го харесват, включително аз. — Кейт го харесваше, обаче скоро щеше да престане. — Помолих да присъства и моят шеф, Джак Кьоних, а сигурно и един полицейски капитан, Дейвид Стийн.

— Те на чия страна са?

— Много сериозен въпрос. Аз го приемам като игра между два отбора, ангелите и демоните. В момента играчите избират на коя страна са и е възможно да има преминаване от единия отбор в другия. Капитан на демоните е Тед Наш и той няма да премине в другия отбор. Всички останали чакат да видят какво ще се случи на срещата.

— Кой е капитан на ангелите?

— Аз.

Тя се усмихна.

— Аз съм от твоя отбор. Както, естествено, и жена ти.

— Естествено. — Прибавих: — Помолих да присъства и представител на главна прокуратура. Той може да играе ролята на съдията. И за да продължа аналогията, възможно е на срещата да присъстват хора, които са само зрители, обаче може да искат да се включат в играта. Видеозаписът ще е топката.

Джил помълча няколко секунди.

— Все още не разбирам къде е проблемът. Самолетът беше свален. Хората, които взеха изтритата касета и после са я възстановили, го знаят. Кой пази в тайна тази информация? И защо?

— Не знам.

— Утре ще узнаем ли?

— Те може да ни кажат защо, обаче това няма значение. Никога няма да ни кажат кой. Но в момента няма значение нито защо, нито кой. Важното е тоя запис и твоите показания, както и показанията на Бъд, да станат публично достояние. Останалото, уверявам те, ще се разреши от само себе си.

Тя кимна.

— Наистина ли са убедили Бъд да даде показания?

— Бъд ще направи каквото пожелаят.

— Ами обещанието, което ни дадоха преди пет години? Че ако двамата отговорим на въпросите им, никога няма да разкрият имената ни и какво се е случило онази вечер?

— Оттогава се случиха много неща. Не мисли за Бъд, той не е мислил за теб.

— Знам.

— И утре, когато се срещнете, не бива да се чувстваш неловко, нито да изпитваш угризения. Трябва да си във форма за мача.

Джил се втренчи в протегнатите си върху табуретката крака.

— Ще покажете ли записа?

— Сигурно, но не е задължително нито ти, нито Бъд да присъствате.

Тя отново кимна.