Полет 800

Може би трябваше да я задържа в хотела, където щеше да е в мъничко по-голяма безопасност, отколкото навън. Обаче съм пазил достатъчно много свидетели, за да знам, че ако прекалено дълго ги държиш затворени, стават обидчиви, даже враждебни. Освен това в тоя случай на Наш щеше да му е по-трудно да се справи и с двама ни, ако бяхме разделени.

Проверих мобифона си, обаче нямаше съобщения от Тед Наш. Всъщност нямаше никакви съобщения.

Свързах се с телефонния секретар вкъщи и там бяха оставени няколко съобщения, но нито едно от Наш.

Обадих се на мобифона на Дом Фанели и той отговори.

— Какво направи с ВИП ескорта на летището? — попитах го.

— Струва ми се, че го организирах. Наложи се да си спомня всички услуги, които съм правил, да изфабрикувам цял куп измислици и да обещая звездите от небето. Имам двама униформени полицаи и един детектив. Ще се срещнем на улицата в три и би трябвало да чакаме на портала още преди самолетът на Кейт да е кацнал.

— Звучи добре. Сетих се за още нещо. Ако са там и я чакат, феберейците може да решат да я посрещнат преди паспортната проверка. Трябва да влезете вътре, за да предотвратите тая възможност.

— Ще опитам… Познавам няколко ченгета от охраната на летището… Ще видя какво мога да направя.

— Трябва да го направиш. Освен това не отивайте прекалено рано, защото ще ги предупредите, те ще повикат подкрепления и ще се наложи да отстъпите. Трябва да ги изненадате. Влизате и излизате, преди да са успели да реагират.

— Страшно ме затрудняваш.

— Ще се справиш. Ако нямат федерална заповед за задържането й, тя ще дойде с вас доброволно, защото те познава.

Той се засмя.

— А стига бе! Кейт ме мрази.

— Обожава те. Добре, ако там е някой от шефовете й, може да стане още по-напечено. — А ако и Тед Наш я чакаше на летището, помислих си, щеше да стане адски странно, защото Кейт щеше да види ходещ мъртвец. — Ще успееш да я убедиш, сигурен съм, че те е пратил любящият й съпруг.

— Добре. Обаче трябва да ти кажа, Джон, тя може да ти е жена, но е от феберейците. Какво стои на първо място?

Сериозен въпрос.

— Дай й да разбере за какво се отнася, без да казваш много пред другите. Нали? Обади ми се, ако се наложи, и аз ще разговарям с нея. Ако всичко друго се провали, заплаши ги, че ще ги арестуваш за възпрепятстване на полицай при изпълнение на служебните му задължения. Съгласен?

— Да, обаче и двамата с теб знаем, че това е ала-бала. Нямаме законно право да бъдем там.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не. Остави нещата на мен. — Той замълча за няколко секунди. — Каквото и да се случи на летището, ще доведа Кейт в хотел „Плаза“.

— Знам. И гледай да не те проследят.

— Феберейците не могат да проследят и куче на каишка.

— Добре. Разбираш ли защо е толкова важно?

— Да. Искаш да се изчукаш най-късно до шест и трийсет.

— Точно така. Гледай само да не ме издъниш. Фанели се засмя.

— Ей, как я карате с госпожа Уинслоу? Как изглежда тя?

— Мила старица.

— Тя е трийсет и девет годишна. Как изглежда?

— Хубава е.

— Какво правихте снощи в „Плаза“?

— Вечеряхме.

— Само това ли?

— И двамата сме семейни и не проявяваме интерес един към друг.

— Всички казват така. А когато доведа Кейт в „Плаза“, какво ще се случи, като види, че си живееш със звездата от плажното порно?

— Дом, не се прави на простак.

— Еее, вече не си забавен. Къде е сега твоята свидетелка?

— На разходка. Дадох й твоя номер в случай, че в „Плаза“ стане напечено.

— Сигурен ли си, че не искаш подкрепление в хотела?

— Не искам. Тук сме инкогнито и никой не ни е проследил или регистрирал електронно, иначе вече щяха да ни гепят. Обаче ще ми трябва полицейски ескорт оттук до срещата ми с тях. Днес или утре.

— Само ме предупреди един час предварително. Тоя път наистина си се забъркал в големи лайна, приятел.

— Щом казваш.

— Съвсем сериозно ти го казвам.

— Е, аз съм си такъв. Обади ми се, когато качиш Кейт в колата си.

— Непременно. Чао.

Пак проверих мобифона си. Нямаше съобщения.

Дъждът беше спрял, но продължаваше да е облачно. Приготвих се за дълго утро.

Чистачката дойде и си тръгна. Поръчах си още кафе от румсървиса.

На всеки час се обаждаше Джил, както бе обещала, повтаряше, че няма нищо ново, и ми казваше какво прави. В общи линии, обикаляла художествените галерии. Купила ми „Крест“ и намерила „Един мъж и една жена“.

— Марк ме търси още пет пъти и остави съобщения. Да му се обадя ли?

— Да. Опитай се да разбереш дали с него се е свързал федерален агент. С други думи, виж какво знае и дали ще ти повярва, че просто имаш нужда да останеш сама. Става ли?

— Добре.

— Виж дали е на работа. Той работи в града, нали?

— Да. В центъра.

— Обади му се там. И не се оставяй да те сплаши и да измъкне повече информация. Нали?

Отговорът й ме изненада:

— Майната му.

Усмихнах се.

— Обади ми се после. И не забравяй — максимум пет минути с мобифона. И не използвай уличен телефон, защото номерът ще се появи на идентификатора му и той ще види, че си в Манхатън. Нали?

— Разбирам. — И прибави: — Мислиш за всичко.

— Опитвам се. — Поне се надявах.