Полет 800

Всички описваха почти едно и също нещо със съвсем незначителни разлики: случайно гледали морето, когато видели светлина, която се издигнала от океана, набрала скорост и завършила със слаба експлозия, последвана от грамадно огнено кълбо, което паднало в морето.

После дойде ред на анимацията на ЦРУ. Оставих скоча и внимателно проследих анимационната възстановка, придружена с обяснения на говорител, чийто глас беше също толкова дразнещ, колкото педантичния текст.

Първо показаха вътрешността на празния главен резервоар с остатъци от гориво между регулационните пластини на дъното. Говорителят спомена за летливи пари. От някакъв източник в резервоара изскочи искра. И после експлозията.

Горивно-въздушната експлозия разкъса лявата стена на главния резервоар и възпламени горивото в левия, предизвиквайки мощен взрив.

Говорителят поясни, че в резултат от разтърсващите сили на взрива носът на самолета се „откачил“ и паднал.

Само че после се опита да обясни какво всъщност са видели очевидците, макар да не спомена, че броят им е над двеста.

Ако схващах анимацията и обяснението вярно, ЦРУ твърдеше, че двестате очевидци не са забелязали самолета в момента на експлозията. Вниманието им към боинга било привлечено от звука на взривовете, който стигнал до тях трийсет-четирийсет секунди по-късно. Когато погледнали натам, те видели две неща: пламтящият самолет, издигащ се нагоре, преди да падне в морето, и/или горящите струи гориво, които може би се отразявали в спокойната вода. С други думи, всички очевидци обърнали хода на събитието наопаки.

Пак показаха неколцина свидетели и първият попита:

Как е възможно самолет, който се издига от четири хиляди и триста до пет хиляди и двеста метра височина, да прилича на скоростна ракета, излетяла от водата?

„Светлината, която видях, се издигна на четири хиляди и триста метра височина, за четири-пет секунди — каза бивш пилот от националната гвардия. — Движеше се със свръхзвукова скорост“.

Един очевидец, когото познах от пресконференцията на ОНРП по телевизията преди три дни, беше интервюиран пред дома си на Лонг Айлънд, където стоял по време на катастрофата.

„Онова, което видях, не приличаше на анимацията — заяви той. — Изобщо“.

„Наистина видях да тече пламтящо гориво, обаче това беше след издигащата се светлина“

— отсече свидетелка, интервюирана на моста, където стояла оная вечер.

Пак си спомних думите на капитан Спрък:

„Натам е нагоре, нали?“

Спрях записа, отпуснах се на фотьойла и се замислих.

Анимацията на ЦРУ повдигаше повече въпроси, отколкото решаваше, противоречеше на логиката и на онова, което хората се кълняха, че са видели. Понякога е по-добре да се говори и показва по-малко. Може би щях да повярвам във версията за механичния проблем — въпреки очевидците, — ако не беше това необосновано творение на ЦРУ.

Включих видеото и записът продължи.

Кейт влезе в дневната по оскъдно боди.

— Ела да си легнеш, Джон.

— Не съм уморен.

Тя си придърпа табуретка, седна до мен и ме хвана за ръката. Заедно догледахме последните няколко минути от записа.

Заключението на псевдодокументалния филм не беше съвсем ясно, свършваше с въпроси и оставяше открита възможността за продължение.

Изключих видеото и останахме в тъмната тиха стая, високо над улиците на Ню Йорк.

— Какво мислиш? — попита ме Кейт.

— Тоя запис е четирийсетина процента неточен и също толкова манипулативен. Като филм на Оливър Стоун.

— Ами останалата част?

— Само колкото да те накара да се замислиш. Какъв е онзи изчезнал бързоходен съд?

— Това е самата истина — потвърди Кейт. — Засечен е от няколко радара да напуска с висока скорост — трийсет възела — района на катастрофата веднага след експлозията. — И прибави: — Повечето частни яхти наоколо са се насочвали към мястото на катастрофата, за да видят дали могат да помогнат. Военните съдове са останали на мястото си до получаването на заповед да се приближат. Бреговата охрана и ФБР призоваха всички собственици на яхти, които онази вечер са се намирали в района, да съобщят точното си местонахождение и да опишат какво са видели. Всички се отзоваха, освен въпросния съд.

— Значи се предполага, че това е съдът, от който е била изстреляна ракетата — заключих аз.

— Да.

— Може хората на тоя съд да са били в същото положение като двойката на плажа и затова да са духнали — отбелязах. — Сигурен съм, че в оная лятна вечер там е имало много мъже и жени, които не е трябвало да са заедно.

— Значи искаш да кажеш, че единствената топлинно насочваща се ракета на изчезналата яхта е била между нечии крака, така ли?

— Така ми се струва.