Тя се усмихна.
— Всъщност ти не си първият, на когото му хрумва тази мисъл. Какво смяташ за анимацията на ЦРУ?
— Като че ли има противоречия.
Кейт кимна.
— Нали разбираш, не всички очевидци описват едно и също. Едни са видели
— Тъкмо затова не разбирам как може в ЦРУ да направят спекулативна анимация въз основа на толкова противоречиви свидетелства — казах. — Нужни са най-малко десетина различни възстановки, които да обяснят различните показания.
— Според мен ЦРУ са изходили от една предпоставка — официалното заключение, което не предполага ракета — каза Кейт. — После са онагледили това заключение така, както някои авиоексперти предполагат, че би трябвало или може да се е случило. Свидетелските описания не са имали значение за тях. Те просто казват: „Ето какво сте видели“.
— Да. Във филма някой спомена, че на официалните и публичните заседания изобщо не са изслушвани очевидци. Вярно ли е?
— Вярно е. Ще ти кажа още нещо. ФБР не разпита допълнително много очевидци. Десетки свидетели многократно ни се обаждаха с искането да ги разпитаме повторно. Мнозина се ядосаха и дадоха публични изявления, но установиха, че медиите не се интересуват от тях, след като властите започнаха да твърдят, че е механична повреда. — Знаеш ли, през всичките си години в Бюрото не съм виждала да обръщат толкова малко внимание на толкова много надеждни свидетели.
Замислих се за това и й напомних:
— Колкото повече свидетели имаш, толкова повече са вариантите. Накрая те взаимно се опровергават. Предпочитам един-двама достоверни свидетели, отколкото двеста.
— Нали ти дадох един.
— Да. Обаче хората виждат онова, което психически са подготвени да видят. Ще ти кажа какво се е случило през лятото на деветдесет и шеста. Три седмици преди боинга на ТУЕ имаше атентат срещу Кобар Тауърс, американския военен комплекс в Саудитска Арабия. ФБР беше на бойна нога за летните олимпийски игри в Атланта и новините изобилстваха на потенциални удари от страна на Иран и десетки различни терористични групировки. И когато боингът на ТУЕ падна, каква беше първата ти мисъл? Сигурно като моята — терористичен удар. А ние още не се познавахме.
— Първата ни мисъл е била резултат от онова, което казаха, че са видели над двеста души — отвърна Кейт. — Това не е било масова халюцинация.
— Да, но може да е било зрителна измама.
— Разпитах десетки очевидци, Джон, моите колеги разпитаха още двеста. Не може толкова много хора да са видели една и съща зрителна измама.
Прозях се.
— Благодаря ти за интересния ден. Късно е и съм уморен.
Тя се изправи и прокара пръсти през косата ми.
— Потърпи още малко.
Изведнъж намерих неочакван източник на енергия и се метнах от кожения фотьойл право в спалнята.
Скочихме в леглото и се любихме бясно, като превъзбудени хора, които се опитват да освободят енергията от напрегнатия и мъчителен ден. Поне върху това имахме власт — нещо, което можехме да доведем до щастлив завършек.
13
На сутринта — аз по овехтелия си халат, Кейт още по онова секси боди — седнахме в кухнята да пием кафе и да прочетем вестниците. През прозорците нахлуваше ярка слънчева светлина.
Когато Робин се изнесе, прекратих абонамента за „Таймс“ и се абонирах за „Поуст“, който ме снабдява с всички нужни новини, обаче откакто се нанесе Кейт, „Таймс“ се завърна.
Отпивах от кафето си и четях в „Таймс“ за панихидата, на която бяхме присъствали предишния ден. Статията започваше по следния начин: