Читаем Полет 800 полностью

Тя се усмихна.

— Всъщност ти не си първият, на когото му хрумва тази мисъл. Какво смяташ за анимацията на ЦРУ?

— Като че ли има противоречия.

Кейт кимна.

— Нали разбираш, не всички очевидци описват едно и също. Едни са видели две издигащи се светлини. Мнозина са видели светлината да се издига по-високо от самолета и после да се спуска параболично, преди да улучи боинга отгоре. Едни твърдят, че светлината се издигнала от водата и улучила самолета отдолу. Повечето описват две експлозии — първата по-слаба, последвана от грамадното огнено кълбо. Обаче някои описват три експлозии. Едни казват, че видели носа да пада, но повечето не споменават за такова нещо. Едни казват, че самолетът сякаш спрял във въздуха след първата експлозия, други 7 не. Едни видели горящия боинг да се издига след експлозията, както показват и радарите, обаче според повечето направо паднал в океана, докато трети описват странично премятане. С други думи, не всички очевидци са единодушни за всички детайли.

— Тъкмо затова не разбирам как може в ЦРУ да направят спекулативна анимация въз основа на толкова противоречиви свидетелства — казах. — Нужни са най-малко десетина различни възстановки, които да обяснят различните показания.

— Според мен ЦРУ са изходили от една предпоставка — официалното заключение, което не предполага ракета — каза Кейт. — После са онагледили това заключение така, както някои авиоексперти предполагат, че би трябвало или може да се е случило. Свидетелските описания не са имали значение за тях. Те просто казват: „Ето какво сте видели“.

— Да. Във филма някой спомена, че на официалните и публичните заседания изобщо не са изслушвани очевидци. Вярно ли е?

— Вярно е. Ще ти кажа още нещо. ФБР не разпита допълнително много очевидци. Десетки свидетели многократно ни се обаждаха с искането да ги разпитаме повторно. Мнозина се ядосаха и дадоха публични изявления, но установиха, че медиите не се интересуват от тях, след като властите започнаха да твърдят, че е механична повреда. — Знаеш ли, през всичките си години в Бюрото не съм виждала да обръщат толкова малко внимание на толкова много надеждни свидетели.

Замислих се за това и й напомних:

— Колкото повече свидетели имаш, толкова повече са вариантите. Накрая те взаимно се опровергават. Предпочитам един-двама достоверни свидетели, отколкото двеста.

— Нали ти дадох един.

— Да. Обаче хората виждат онова, което психически са подготвени да видят. Ще ти кажа какво се е случило през лятото на деветдесет и шеста. Три седмици преди боинга на ТУЕ имаше атентат срещу Кобар Тауърс, американския военен комплекс в Саудитска Арабия. ФБР беше на бойна нога за летните олимпийски игри в Атланта и новините изобилстваха на потенциални удари от страна на Иран и десетки различни терористични групировки. И когато боингът на ТУЕ падна, каква беше първата ти мисъл? Сигурно като моята — терористичен удар. А ние още не се познавахме.

— Първата ни мисъл е била резултат от онова, което казаха, че са видели над двеста души — отвърна Кейт. — Това не е било масова халюцинация.

— Да, но може да е било зрителна измама.

— Разпитах десетки очевидци, Джон, моите колеги разпитаха още двеста. Не може толкова много хора да са видели една и съща зрителна измама.

Прозях се.

— Благодаря ти за интересния ден. Късно е и съм уморен.

Тя се изправи и прокара пръсти през косата ми.

— Потърпи още малко.

Изведнъж намерих неочакван източник на енергия и се метнах от кожения фотьойл право в спалнята.

Скочихме в леглото и се любихме бясно, като превъзбудени хора, които се опитват да освободят енергията от напрегнатия и мъчителен ден. Поне върху това имахме власт — нещо, което можехме да доведем до щастлив завършек.

<p>13</p>

На сутринта — аз по овехтелия си халат, Кейт още по онова секси боди — седнахме в кухнята да пием кафе и да прочетем вестниците. През прозорците нахлуваше ярка слънчева светлина.

Когато Робин се изнесе, прекратих абонамента за „Таймс“ и се абонирах за „Поуст“, който ме снабдява с всички нужни новини, обаче откакто се нанесе Кейт, „Таймс“ се завърна.

Отпивах от кафето си и четях в „Таймс“ за панихидата, на която бяхме присъствали предишния ден. Статията започваше по следния начин:

Перейти на страницу:

Похожие книги