Полет 800

От пътническата служба на ФБР предвидливо бяха уредили да излетим от „Кенеди“ с два часа разлика, Кейт с полет на „Делта“ за Кайро, аз с „Американ Еърлайнс“ за Лондон. Щях да продължа за йорданската столица Аман и оттам за Аден, а Кейт — директно за Дар ес Салам в Танзания. Надявах се, че оръжието ни ще пристигне с дипломатическата поща преди нас.

Портиерът ни пожела добър път и отидохме до летището с лимузина. Спряхме на терминала на „Делта“. Разделихме се на тротоара, без сантименталности и сълзи.

— Пази се — казах аз. — Обичам те. До скоро.

— И ти се пази. — И добави: — За да компенсираме нереализираната ваканция, хайде да се опитаме на връщане да се срещнем в Париж.

— Уговорихме се.

Един носач вкара багажа й в терминала и тя го последва. Махнахме си през стъклото.

Качих се на лимузината и продължих за „Американ Еърлайнс“.

И двамата имахме дипломатически паспорти, които са нещо обичайно в нашия занаят, затова се настаних в бизнес класата сравнително безболезнено. Охраната беше майтап. Сигурно можех да пусна глока си през рентгена и да си го взема от другата страна.

Имах два часа за убиване, затова прекарах времето в чакалнята на бизнес класата в четене на вестници и пиене на безплатни коктейли блъди мери.

Мобифонът ми иззвъня. Беше Кейт.

— Скоро се качвам на самолета. Просто исках пак да ти кажа чао и че те обичам.

— И аз те обичам.

— Нали не ме мразиш, задето те въвлякох в тая история?

— Каква история? А, тая ли. Няма проблем. Това само развива легендата за Кори.

Кейт замълча за миг, после попита:

— Приключихме ли с полет осемстотин?

— Абсолютно. И, Джак, ако ни слушаш, било е механична повреда в главния резервоар.

— Не забравяй да ми пратиш имейл, когато пристигнеш — напомни ми тя.

— И ти.

Разменихме по още едно „обичам те“ и затворихме.

След няколко часа, докато Кейт вече летеше над Атлантическия океан, на видео стената обявиха моя полет за Лондон и тръгнах към изхода.

Беше изтекла точно седмица от панихидата за жертвите от полет осемстотин и през това време бях научил много нови неща, нито едно от които не ми вършеше работа в момента.

Обаче в тая игра човек трябва да мисли мащабно. Разговаряй. Души. Напрягай си мозъка. После пак го прави.

На тоя свят няма нито една загадка без решение, ако останеш жив достатъчно дълго, за да го намериш.

Книга III Септември У дома

Заключения: специалистите от ЦРУ не вярват, че полет 800 на ТУЕ е свален с ракета… Няма абсолютно никакви доказателства, веществени или други, че е използвана ракета.

„Аналитична оценка“, ЦРУ,

28 март 1997 г.

32

У дома.

След като не се заразих с малария, нито ме отвлякоха или убиха, в 16:05, петък след Деня на труда, пристигнах на летище „Кенеди“ с полет на „Делта“. Бях прекарал четирийсетина дни и нощи в йеменските пущинаци.

За протокола, оная страна смърди.

Кейт още беше в Дар ес Салам, обаче щеше да се прибере след седмица. Танзания, изглежда, й харесваше, защото ми пишеше по имейла за дружелюбни хора, вкусна храна, интересни местности и прочее.

Въпросът защо се отърваваме с по-кратък престой представляваше по-голяма загадка, отколкото защо всъщност са ни натирили там — което изобщо не беше загадка. Джак Кьоних и неговите колеги може би вярваха, че подобно на присъда в затвора, краткото заточение научава човек на нещо, а дългото го изпълва с негодувание и желание за мъст.

Грешка. Още бях бесен и изобщо не бях признателен за предсрочното си освобождаване.

Бързо минах през паспортна и митническа проверка, тъй като не бях взел със себе си нищо друго освен сака си, дипломатическия паспорт и скритата си злоба. Бях оставил дрехите си за сафари в Йемен, където им бе мястото, а глокът ми пътуваше с дипломатическата поща на посолството. Носех светлокафяв панталон, син блейзър и спортна риза, които изглеждаха добре при обличането им преди около ден.

Струваше ми се странно да се завърна в цивилизацията, ако международното летище „Кенеди“ можеше да се нарече така. Гледките, звуците и миризмите, които по-рано не бях забелязвал, сега ме шокираха.

Оказа се, че Аден всъщност не е столица на Йемен — столицата беше някаква дупка на име Сана. Няколко пъти ми се наложи да ходя там по работа и имах удоволствието да се запозная с посланик Бодин. Представих й се като близък приятел на О’Нийл, въпреки че с тоя господин се бяхме срещали само мимоходом. Не ме изритаха, каквато беше целта ми, обаче не ме и поканиха на вечеря в резиденцията на посланика.